Великодържавен онанизъм

Вероятно повечето хора не подозират, че партия “Атака” издава едноименен вестник, и то ежедневник, редактиран – естествено – от благоверната на Волен Сидеров – Капка.
От малцинството просветени в този факт вероятно около 2/3 са от намаляващото стадо правоверни атакисти, а останалите са тези, които са прозрели неопровержимия факт, че вестник “Атака” е най-забавният и развлекателен продукт на родния печат. Защото когато човек преодолее първоначалната си погнуса, трудно може да не оцени съчетанието от скодоумна пропаганда, налудни фантасмагории и лицемерно изопачаване на факти, поднесени от гледна точка, невъобразима за всеки, използващ логиката като начин за възприемане на реалността.
Още от първата страница ни посрещат епични заглавия от сорта на “Сидеров изгони Станишев и гей дружинката му от Околчица”, последвани на следващите страници от други, неотстъпващи по веселяшко хулиганство изцепки, като например фотоколаж на “Янето” Янев като амбриаж /долен ляв педал, демек/. Освен неизменното интервю на вожда Сидеров, читателят винаги може да разчита и на подробна справка за всички криминални дейности, извършени от представители на малцинствени групи /но не и на тези, извършени от българи/, както и на отчет за актуалната дейност на братя Юзеирови. А когато на човек му омръзне от политика може да разпусне с традиционната рубрика за посещения на извънземни, която често превъзхожда по достоверност останалата част от изданието.
Но най-забележителното у вестник “Атака” е друго – той вероятно е единственото издание във вселената, което се явява официоз на две партии. Преди изборите епитетите, с които вестника заливаше Бойко Борисов не бяха по-милостиви от тези по адрес на Станишев, Доган или Янев. След като генерала реши да направи Волен свой съучастник /пардон, партньор/, пропагандния орган на сидеровата партия претърпя подобаваща идеологическа трансформация, пред която изданията на Ирена Кръстева направо изглеждат последователни и независими. Списващите вестника полагат сериозни усилия за да рекламират, оправдават и възхваляват решенията на новото правителство, независимо колко са далеч от принципите, които “патриотите” претендират, че изповядват. Дали става въпрос за оправдание на неолибералните изцепки на Дянков, които са в жестоко противоречие с ляво-популистките “25 точки” от програмата на “Атака”, или за пламенна защита на онази невежа женица Желева, която между другото се беше изказала в полза на членството на Турция в ЕС – Капка и компания впрягат целият си талант и безочие, само и само да изкарат Бойко и Волен като едни Дон Кихот и Санчо Панса, повели кръстоносен поход срещу враговете на България.
Тази задача обаче е далеч по-трудна, отколкото изглежда – защото ако има нещо ясно при управлението на Борисов, то е, че всяко решение е предпоследно. Един ден свалят ДДС, на другия го вдигат, един ден затварят 150 болници, на другия ги отварят, вече не помня колко пъти се отказват от АЕЦ “Белене” и колко пъти отново го започват… Така че на героите от вестник “Атака” им се налага буквално през ден да пишат напълно противоречащи си възхвали и обяснения. Този си талант те използват и в други насоки – например след драматичния разрив с телевизия СКАТ, откърмила Волен и партията му, тя вече не е обозначавана като “единствената патриотична телевизия”, а е презрително наричана “кабеларката”, а собственикът й Валери Симеонов /който е и кум на Сидерови/ редовно е изобличаван като близък сподвижник на “трактора” Алексей Петров и неговият “октопод”… Изобщо, ако някой ден си имаме “министерство на истината” като в “1984” на Оруел, семейство Сидерови са си готови за министри в него…
Ако обаче не смеете да рискувате мозъчните си клетки, прочитайки цял брой на “Атака”, поне погледнете последната страница, където се намира нещо на пръв поглед невинно – прогнозата за времето. Тя обаче е съчетана с някаква фантасмагорична карта, която вероятно трябва да олицетворява справедливите териториални щения на истинския български националист. Колкото и да мислех, не можах да определя точния исторически, политически, военен или дори етнически /да, знам, че в училище са ти казали друго/ контекст на тази картинка. Очевидно за да си истински българин, трябва да се интересуваш колко градуса ще е в Ниш, Охрид или Одрин /на картата обозначен с гръцкото си име “Адрианопол”?!?/ С други думи, трябва да страдаш от тежък когнитивен дисонанс на политическо, географско и историческо ниво, а вероятно и да изпитваш сексуална възбуда от подправяне на карти. А може би с тази картинка атакистите искат да кажат на редовните си читатели “Може и да лижем задника на генерала, но с ето тази еманация на нашата бутафорност и неадекватност показваме, че сме достойни за названието националист!” ?

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*