Глад, болести, лъжи и вувузели

Светът 35 години под вещото ръководство на Г7, Г8,… Г20

Лъжата на хилядолетието

През септември 2000 г. в Ню Йорк световните вождове приемат т. нар. „Декларация на хилядолетието“, с която обещават да подобрят живота на жителите на най-бедните страни в света до 2015 г. 25 години по-рано, през ноември 1975 г. в Рамбуйе, Франция, финансовите шефове на най-богатите страни (Г6, по-късно Г7) пък обещават да подобрят живота и на жителите на най-развитите държави под вещото си обединено ръководство. Резултатите са налице – през 2010 г. жителите на богатите страни получиха най-тежката икономическа криза през следвоенните години, а за жителите на бедните страни обещаният добър живот понастоящем има следните измерения:

Според програмата на ООН “Хабитат“ над 110 милиона души по света нямат подслон над главите си и са принудени да живеят в крайна мизерия, често завършваща с гладна смърт. Повече от 1 милиард души живеят в момента във временни и несигурни убежища, палатки, землянки, бежански лагери, “гета“, бидонвили, изоставени и полуразрушени сгради, автобуси и автомобили. Най-критична е в момента ситуацията на африканския континент. Там в момента над 800 милиона души са оставени “на произвола на съдбата“ и са принудени да преживяват под т. нар. „социален минимум“. Вместо реална помощ от страните, които продължават да черпят африканските ресурси, обаче, Африка получи „правото“ да надува един месец дудуци по стадионите с цената на огромни кредити, които ще изплаща до смърт на своите богати „благодетели“.

Ситуацията в Азия не е коренно различна. 33 милиона жители на Филипините живеят в гета, като броят им непрекъснато се увеличава. В Индия броят им надхвърля 80 милиона. Подобно е състоянието и в Китай, Индонезия, Виетнам, Камбоджа, Шри Ланка, Мианмар, Бангладеш и др.

Бедността и липсата на подслон не подминава Европа, Съединените щати и Австралия. В САЩ бездомните и безимотните по официални статистики (по неофициални, сигурно са два пъти повече) надхвърлят 700 хиляди, като бройката всяка година прогресиращо нарас­т­ва. В Австралия тази цифра е около 100 хиляди души.

Броят на крайно нуждаещите се във Франция надхвърля над 1 милион, а над 100 хиляди души нямат подслон над главите си. Подобно е състоянието и във Великобритания.

С развитието на т. нар. „Световна икономическа криза“ броят на бедните и бездомните се е увеличил с 13 милиона, вместо да намалее с 15, както прогнозираха специалисти. Според изчисления на Световната банка над 40 милиона души в Европа и Централна Азия живеят с по-малко от 2,50 щатски долара на ден а 160 милиона – с по-малко от 5 долара на ден. Този „праг“ от 2.50 щ. д. показва реалната себестойност на човешкия живот според Световната банка – около 120 български лева на месец.

В България нещата не са по-различни. В началото на 2010 година правителството обяви, че критичният праг на бедността, т. е. на задоволяването на „минималните жизнени потребности“, трябва да възлиза на 211 лв.

Около 170 000 българи работят на минималната основна заплата, която възлиза на 240 лв. (или когато се изчисти от задължения към държавата – данъци и осигуровки – тя става чисто 190 лв). Над 1 милион български пенсионери получават пенсия под 200 лв. Безработицата в България отдавна надмина 400 хиляди души и продължава да расте, като голяма част от безработните дори не получават социални обезщетения. Тук се включват и децата, живеещи в семейства, където родителите им са или безработни, или работят за минималната заплата. Все повече българи започват да пестят от средства за облекло, основни храни, както и от образование, здравеопазване и пр.

От децата, израснали в такива семейства, голям процент в близките години ще се превърнат в трайни безработни, което автоматично ги нарежда сред бедните.

България е страната в Европейския съюз с най-висока смъртност – 14.2 на хиляда души на година. За сметка на това страната ни е на челно място в ЕС с най-ниската раждаемост. Детската смъртност също е с най-високия показател в Европейския съюз – близо 13 на хиляда бебета умират още с раждането си. Неоспорим факт, е че от картата на България, вследствие на недохранване, болести, пътно-транспортни произшествия, трудови злополуки, лошо медицинско обслужване и липса на медикаменти, всяка година изчезват близо 70 хиляди души. Това на прост език се нарича системен геноцид или още по лошо – целенасочено масово унищожение. То е целенасочено, защото също като своите наставници от Г7…20, всички български правителства досега обещават да се справят с тези проблеми, стига да им дадем хазната, и също като западните си и източни кукловоди, неизменно лъжат.

В. Пенев и А. Ванчев

Адрес на статията
Етикети: , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*