Да беше само „Кърджали“ или постановка в магазин по нашенски без виновни

Предисторията следва по-долу в материала.  За случая ни разказаха и по телевизията. Но резултатът е невинен младеж затворен за 5 месеца без присъда и прегрешили униформени на свобода – може би това е поредната „оперативна грешка“ или пък пазителите на реда са горели от желание да си свършат работата.  Не е ясно и кой какво е спечелил след изчезването на пари от касата и „намесата“ на вечно недоволните от заплатата си полицаи. А ето и самата история:

„Как един невинен човек може да бъде затворен в ареста за месеци наред… или пЪрвосъдието на България

Здравейте, казвам се Ксения Марианова Кузманова,
Пиша ви от отчаяние..
Отчаяние от правосъдната ни система, отчаяние от процедурите, отчаяние от служителите в службите на МВР.
Ето накратко нашата история.
Живея с Максим Светославов Савов, човека заради който Ви пиша. С него имаме дъщеря на година и половина, родена в град Пловдив на 14.08.2008 година.
Заедно сме от 2005 година, живеем на семейни начала.
Максим Светославов Савов има изключително тежък житейски опит, като в думите си визирам убийството на майка му, през 1999 година, изчезването на сестра му, през същата година, а и смъртта на баща му на 14.01.2009 година.

И в момента продължава да се пише историята му в това направление на съдбовна несправедливост.
Извинявам се за това, че ще съм толкова обстоятелствена в писмото ми-молба за помощ към Вас, но бих искала да придобиете ясна и точна представа за това, за какъв човек Ви пиша. Предварително благодаря за ценното отделено ми време от Ваша страна, за да се запознаете със случая.

И ето по същество.
Малко преди изминалите коледни празници Максим С.С. получава много силни болки в зъба и по интернет намира координатите на една зъболекарка. Започва да я посещава продължително и до 13.01.2010 година, защото се оказва, че има и други зъби за оправяне. Непосредствено след манипулациите при зъболекарката почти всеки път той минава през магазин за цигари и алкохол, в близост до кабинета.
На 13.01.2010 година около 10:10 часа, както обикновено той минава да си купи кафе и цигари и е връхлетян от петима полицаи. Последва арест и обиск на притежаваните вещи. След това без да бъде представена заповед за обиск на дома ни, идват със служебният автомобил до вкъщи.
По същото време в апартамента са били сестра ми и дъщеря ни. Аз бях до детската кухня, за да взема храната на бебето.
Когато се прибрах видях сестра ми и дъщеря ми да стоят на улицата, плачейки. Сестра ми разказа, че без предупреждение нахлуват полицаи в дома ни и водят с тях двама наши съседи – търговци на магазини на нашата улица и с тях – Максим С.С., закопчан с белезници.
Когато сестра ми моли за обяснение или документ за обиска – исканията й от органите на реда са подминати без обяснение.
Тук разказа ми малко ще се отклони, защото искам да подчертая начина на задържане и държание от служебните лица:
т.1/ Единият свидетел е бил на работното си място и поради тази причина е пожелал да не бъде свидетел, но от страна на единият полицай е бил заплашен със затвор, защото не е поискал да помогне като свидетел. Полицая се е държал изключително арогантно и заплашително. Заради заплахите се съгласява и напуска работното си място.
т.2/ В момента си на задържане Максим С.С., въпреки желанието за информация за причината за задържане и въобще някакво разяснение – не получава отговор.
Пред двамата свидетели на обиска (съседите-търговци), Максим С.С. пита полицаите с думите „Моля ви се, кажете ми за какво ме задържате. Нищо не съм направил. Обяснете ми.” .. Същият полицай, който е заплашил единият свидетел по обяснението в т.1, обръща Максим С.С. към стената и казва следните думи: „Ти да мълчиш. Няма сега да разбереш”.
Т.3/По време на обиска в дома ни, въпреки, че са били запознати с това, че в този апартамент живее дете – полицаите са пушели цигари – намерихме изгасени фасове в чашите ни и апартамента беше задимен.
Т.4/ По време на обиска в дома ни, пред двамата свидетели същият този полицай, за когото се споменава по т.1 и т.2 при последващо отново питане от страна на Максим С.С. за обяснение за задържане – полицая го обижда с думите „Мълчи бе, наркоман!”. След тази обида Максим С.С. отвръща с думите: „Как можете да обиждате човек, когото не познавате с тази дума и с това държание”. Полицая не отговаря.
Т.5/След приключване на обиска изземат от личните вещи на мъжа ми – счупено малко джобно ножче, което е било в единият ни шкаф, черен мъжки панталон, две черни женски якета, розова дамска шапка с козирка. По нататък в изложението ми ще видите, че свидетелката-жертва, която обвинява Максим С.С. твърди, че е била заплашена с голям нож, и че извършителя на престъплението е бил облечен с мъжка маслено – зелена шуба, с черен панталон и черна шапка с козирка.
Т.6/След приключване на обиска на дома ни, Максим С.С. е закаран в Шесто Районно Управление – гр.Пловдив, където отново никой не му обяснява причините за задържане. Около 30 минути, след приключване на обиска, аз отидох в Районното. При среща с разследващите по случая на мен ми обясняват, че срещу Максим С.С са повдигнати обвинение по чл.198 за грабеж и нападение.
Без да ми дават подробности за коя дата и час става въпрос – ми задават въпроси за това къде е бил между 17:30 и 21:30 часа на датите от 04.01.2010 до 08.01.2010 година.
Максим С.С. работи на две места:
• От 10:00ч до 18:30ч във фирма „ДжиЕф Ай-Ти Солюшън”, като компютърен специалист, всеки работен ден от понеделник до петък, и
• От 19:00 ч до след полунощ, в Интернет зала „ЗЕОН”-площад „Джумаята”, като там работи през ден.
Т.е., ако трябва да начертаем работното му ежедневие, то е:
Понеделник – в офиса на „ДжиЕф”, след това в Интернет зала „ЗЕОН” и се прибира към 3:00часа или след това(според работата).
Вторник – в офиса на „ДжиЕф”, след това се прибира вкъщи и спи.
Сряда – ..в офиса, след това в залата
Четвъртък – в офиса и се прибира
Петък – в офиса и в залата.

На въпросите на полицаите отговорих именно с тази програма, като поясних, че след нова година има малко разбъркване на дните като последователност, и че за 100% вярност мога да проверя програмата за комуникация „скайп”, от хронологията ни, защото, когато той е в залата – си пишем, чрез нея, поради високите цени на мобилните оператори и факта, че двамата ползваме услугите на два различни оператора.
Полицаите ме изпратиха вкъщи, за да взема преносимия ни компютър, за да видим хронологията и датите, в които е отсъствал от вкъщи.
След като го донесох и се разясни, че на датата 05.01.2010 година е бил в интернет залата, без да съставят протокол на разговора ни по чата на скайп, ми върнаха компютъра.
Последва разрешена среща за разговор с Максим С.С.
На тази петминутна среща Максим С.С. ми каза, че не знае за какво е задържан, и че все още никой не му е обяснил.
На мен ми беше забранено от страна на полицаите да му казвам, но въпреки това му казах, че е за обир на магазина, от който си купува кафе, след зъболекарката. Той беше явно учуден и не можеше да повярва, че тази жена го обвинява, след като е бил клиент преди и след обира и винаги я е поздравявал и се е държал учтиво.

Малко по-късно през деня, вече стана официално знание това, че датата и часа, на обира, за който е задържан Максим С.С. са 05.01.2010 година 20:40 часа.
Веднага, след като стана ясен този факт и това, че според разговора ни от същият ден и време по скайп, Максим С.С. е бил в интернет залата на работа – предложих на разследващите полицаи да привикат свидетели – служителите и клиенти на интернет залата. На това ми предложение, единият полицай ми отвърна с думите „Ха, служители,..не ни интересуват.”, на това аз отвърнах с: „Какво искате да кажете, че в момента държите като задържан невинен, заради думите на служител в магазин, който твърди, че Максим С.С. е извършител, отделно не сте събрали никакви доказателства, че е той, държали сте се с него, като с виновен и в момента ми отказвате да работите в негова защита, а търсите единствено уличаващи го, неща.”. Даден ми бе отговор с ирония в гласа ”В България е така, това не са ти филмите, които гледаш. Тук всички са виновни, докато не се докаже обратното.” Аз отговорих: „Именно, заради това ви моля да извикате свидетелите от служителите и клиентите в интернет залата и да се приключи този въпрос”. Отговорено ми бе: „Има си процедури, ти не се бъркай там, където не разбираш”.

Вечерта Максим С.С. бе оставен да пренощува в Шесто Районно Управление-гр.Пловдив.
На следващия ден / 14.01.2010 година/, рано сутринта, вече след като успях да се свържа със служителите в залата – оператор и чистачка, които са били в залата на 05.01.10 година, на смяна до 22:00 часа, отидох в Шесто Районно Управление-гр.Пловдив. Назначих адвокат.
Изпратих адвоката при служителите в Районното Управление, за да разясни точно за какво става въпрос и какво ще става от тук нататък.
Към 11:00часа той излезе и ми отговори, че Максим С.С. ще бъде задържан за 72 часа. Преместили са Максим С.С. в ареста на затвора в Пловдив. Там му е назначен разговор с психолог и лекар и всичко е минало „много добре”, според думите на адвоката ни.
На мен не ми бе разрешено да видя Максим С.С., въпреки факта, че живеем на семейни начала и имаме малко дете, което носи неговите имена. Закона не позволявал свиждане на хора, които не са с кръвни или родствени връзки със задържания. Тук трябва да отбележа, че Максим С.С. няма такива хора, освен дъщеря си и изчезналата от 11 години, сестра.
В хода на разследването излязоха на яве и други, отежняващи случая фактори, а именно това, че Максим С.С. няма регистрация за постоянен адрес в гр.Пловдив и второто – че преди около година е бил извикан с призовка на адреса му по лична карта в гр.Плевен, за дело, като свидетел, свързано с изчезналата му сестра.

Малко по-късно вечерта получих обаждане от адвоката ни, в който той ми казва, че понеже задържането за 72 часа изтича в неделя, като ден – обявяването на мярката ще бъде преместено за петък – следващия ден – 15.01.2010 година.
На 15.01.2010 година в 15:30 часа беше и определена мярката в Съда – Освобождаване под гаранция, в размер на 2000 лв.

Максим С.С. беше освободен и всички радостно се прибрахме вкъщи. Вече мислехме, че всичко е свършило, и че от наша страна сега ще следва да направим регистрацията за постоянен адрес, да отиде Максим С.С. в град Плевен и да се яви като свидетел на делото, за сестра му, за което е пуснат в национално издирване и за последно – да сключим граждански брак, за да знаем в бъдеще, че вече и документално сме свързани.

Всичко беше спокойно. Изкарахме заедно почивните дни и в понеделник Максим С.С. си тръгна по план на работа. През нощта отново беше в интернет залата – с една дума – опитахме се да се върнем към нормалният ни начин на живот.
На 19.01.2010 година, сутринта Максим С.С. отиде и регистрира постоянен адрес. Непосредствено след това отиде и в службата за документи и пусна направата на лична карта. Тук трябва да отбележа, че на служителите във Второ Районно Управление в град Пловдив, Максим С.С. излезе като име на издирван по случай за свидетел в град Плевен. Задържаха го под охрана – разясниха случая, връчиха му срещу подпис призовка за следващата седмица – 28.01.2010 за делото за свидетел в град Плевен и успешно, аз и той – Максим С.С. към 14:30 часа тръгнахме за съда, където в 15:30 се гледаше обжалване на мярката дадена на първа инстанция, по нашия случай, от страна на прокурора.
Явихме се и представихме на адвоката, а след това и адвоката на Съдиите, нови доказателства – призовката за Плевен, Удостоверението за постоянен адрес и Заявлението за нова лична карта.
Започна разглеждане на случая от Съдиите.
Не бяха представени нови доказателства от страна на прокурора.
По време на представянето стана ясно, че жената, която е била ограбена в магазина си, твърди, че извършителят е бил облечен с маслено – зелена мъжка шуба, дълга до под коленете, с два ципа на гръдния кош, тъмни дънки и черна шапка – мъжка с козирка.
Адвоката ни подчерта, че Максим С.С. НЕ притежава и никога не е притежавал такива дрехи.
След оттеглянето си, Съда реши да уважи жалбата и Максим С.С. бе закопчан с белезници и транспортиран до ареста на затвор – град Пловдив.
От там нататък последваха много неща..
На 19.01.2010 год., веднага след като се прибрах вкъщи писах молба до Омбудсмана на Република България за помощ.

От наши приятели, юристи разбрахме, че адвоката ни е могъл да привика свидетелите в деня на обжалването, но за съжаление той в същият ден и час бе много зает с друго негово дело – с медийно отразяване. След като разбрах този голям пропуск от негова страна веднага потърсих нов адвокат.
Два дена по-късно вече и наехме другият адвокат.
Заедно започнахме да впрягаме всички сили и средства, с които разполагаме, за да накараме службите да си свършат работата, като привикат свидетелите и се установи невинността на Максим С.С.
На 27.01.2010 год., от офиса на Омбудсмана ме потърси г-н Крилчев.
Слава на Бога, че този човек се свърза с нас – той успя да помогне във всички последвали събития, както и осъществяването на събитията, като цяло!

На 25.01.2010 год., новият ни адвокат успява да внесе молби и искове към дознателя по случая, но тя заявява, че делото не е върнато при нея от съда и не й е възможно да привика свидетелите без делото. На 28.01.2010 год., по моя молба г-н Крилчев провери в съда защо се бави толкова много делото и се установи, че още на 26.01 делото е върнато при дознателя от Шесто РПУ. От там той й се обади и я помоли да започне приоритетно работа по случая. За наша радост е това, че г-н Крилчев й се е обадил, защото от телефонният им разговор е станало ясно, че прокурорката по делото е дала на дознателката срок до 05.03.2010 да представи нови доказателства по случая и тя е имала намерение да спазва този срок.
Още в петък – 29.01.2010 год., адвоката ни се върна от среща с дознателката и се насрочи дата за 01.02.2010 год., за разпит на свидетелите.
На 31.01.2010 год., най-после успяхме да направим свиждане с Максим С.С. и след две седмици пълна мъгла – и той да разбере какво се случва и какво ще се случва.
На 01.02.2010 год. разпитваха целият ден четиримата свидетели на Максим С.С. от интернет залата, в която работи.
На 01.02. успяхме да съберем и още доказателства по случая, а именно това, че Максим С.С. е в добро финансово положение и че не му е необходимо да извършва подобно нещо, като обир и то за сумата от 484 лева – както пише в обвинението.
Доказателствата, които представихме са извадки от Търговският регистър, че е в борда на директорите на три фирми, отделно представихме Гражданския договор, по който работи в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” и отделно по делото за убийството на майка му от 1999 година – не поискана до момента от Максим С.С. кръвнина на стойност от 20 000 лв.
Всички доказателства в сряда(03.02.2010 год.) бяха представени на дознателката и адвоката ни пусна молба за промяна на марката. По чл.65 от Наказателният кодекс ни очакваха единствено три дни за насрочване на датата на делото за мярката.
Дознателката, по искане на прокурорката е привикала и за свидетел допълнително шефа на Максим С.С. от „ДжиЕф Ай-ти Солюшън”, за да си изгради представа за личността и нрава на Максим С.С.
Тук ще вмъкна още едно процесуално нарушение, което се е опитвала да направи дознателката по случая. А именно това, че когато е взела показанията на Гаро Капулян (шефа на Максим), и му е предоставила документите по показанието за подпис, Гаро Капулян е поискал да ги прочете преди да ги подпише. Тя е казала „Не може”, той съответно е отказал да ги подпише, щом не му се дават за прочит и по думите му „Тя се ядоса и ми каза, че в такъв случай ще ме чака да дойда в 18:30ч вечерта в районното за официални показания по случая”. Той отиде, даде показания и този път тя му е дала да ги прочете и съответно ги е подписал.
В сряда, 03.02.2010 год., ние, семейството на Максим С.С., колегите му и всичките ни приятели започнахме да чакаме въпросните три дни с надеждата, че най-после Истината ще излезе на яве и Максим С.С. ще се прибере вкъщи.
На 05.02.2010 година със сутрешното си обаждане адвоката отново разби надеждите ни, като ни съобщи, че дознателката едва същият ден петък (от обещаната сряда) е внесла документите при прокурката. Веднага позвъних на г-н Крилчев с молба да потърси прокурорката и да разясни забавянето, но отговора, който е получил е бил именно този, че дознателката е забавила документите и че при прокурорката документите са дошли малко по-рано,същият ден. Тя на свой ред обещала да ги внесе в съда до вторник (09.02.2010 год.) и от там нататък започвали да текат въпросните три дни по чл.65 от НК.

Трябва да подчертая и още един факт, който стана ясен по време на делата, а именно това, че жената, обвиняваща Максим е разпитана веднага след извършеният й грабеж. На разпита дала показания, че е видяла лицето на извършителя, като го описва като много светъл в лице, със силно изразени скули и чип нос. Изпращам ви и снимка на Максим, от която става видно, че всъщност той е със слабо лице и орлов нос.
След задържането на Максим, вече след като го е разгледала добре, в момента на задържането му, в магазина й, докато пазарувал, на 12.01 и на 13.01., на очната ставка на 14.01 дава нови показания и сменя предишните си с описанието на извършителя, като вече описва Максим . Както каза и адвоката по време на делото – тя вече го е нарочила и понеже го вижда, в момента на пазаруването му при нея – на второто си свидетелстване го описва така както изглежда в момента.
….несправедливостта продължава.
В четвъртък 11.02.2010 год., в 13:00ч имаше дело за промяна на мярката.
Обаче, въпреки всичките доказателства и свидетели в полза на Максим – мярката не бе променена и Максим продължава да е задържан в ареста на гр.Пловдив.
Доказателствата в изложението на адвоката ни бяха следните:

Максим на 05.01.2010 год., е бил в интернет зала „ЗЕОН”, където и работи. Четирима свидетели с много точни показания посочиха, че Максим е бил от 16:30ч до късно през нощта в интернет залата и вербално е общувал с двама от свидетелите през цялата вечер и нощ. Неотлъчно са били до него.
Второто доказателство е финансовото състояние на Максим С.С. – участва в борда на директорите в три акционерни дружества. Гласувано му е голямо доверие, за да участва във въпросните дружества. Отделно е на трудов договор в „ЗЕОН” АД, и на граждански договор в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” ООД, където получава високо месечно възнаграждание, заради професионализма и качествата му, като служител.
Отделно, след убийството на майка му, през 1999 година, съдът отсъжда виновника за престъплението да изплати сумата от 20 000лв –кръвнина, която Максим не е поискал и до момента.

Третото доказателство бе свидетелстването на шефа на Максим в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” – където в показанията си посочва Максим С.С. като изключителна личност, с много примерно поведение и специалист, който е надхвърлил очакванията.

Приложени са и първите показания на обвиняващата го жена – където описва извършителя с различен, като външен вид, човек – от Максим.

Приложена бе и психиатричната експертиза, която е извършена на Максим – където се посочва, че е в много добро психическо състояние, че не е употребявал никога наркотици, и никога не е осъждан, и никога не са му предявявани обвинения.

Приложени са и документите за това, че вече има постоянен адрес в Пловдив и справката от съда в Плевен, че не е търсен вече за дело за свидетел.

Въпреки всички неоспорими доказателства съдия Тасев отсъди – задържане под стража и не уважи молбата ни за промяна на мярката в по-лека.

В прокуратурата сме пуснали и молби за проследяване на мрежата на телефона му, по време на самото престъпление в коя клетка се е намирал. Но за наше съжаление прокурора по делото не уважи молбата ни.

Друга молба, която сме пуснали в прокуратурата е изземване на записите от охранителните камери на банката, която е в непосредствена близост до интернет залата, в която работи Макс, за да стане видно от тях, че всъщност Максим влиза в залата в 16:30ч на 05.01.2010 година и излиза посред нощ, когато приключва работата си. По тази ни молба, прокурора по делото все още не се е произнесъл.

Сега продължавам изложението си по въпроса, защото днес 16.02.2010 год., бе проведено дело по обжалването ни, на решението на съда от 11.02.2010 го. В Окръжен съд град Пловдив.
Съдебният състав по делото – съдии Боюклиева, Влахова и Василев отново въпреки всички доказателства в наша полза и въпреки липсата на каквито и да било доказателства срещу Максим – само по думите на обвинителката, които както подчертах по-горе са рязко променени показания, след като нарочва Максим, отсъди следното решение:
Цитирам:
„По повод молбата за промяна на постановената мярка за неотклонение „Задържане под стража”, в по-лека, съдът не уважава молбата. Съдът остава без мотиви. Съдът се разпуска.”

Мнението на всички ни (визирам себе си, юристи, адвокати и ангажирани медии) е, че съдиите в Пловдив са пристрастни към мнението на съдия Цацаров, който на 19.01.2010 на делото по протеста на прокуратурата постанови най-тежката мярка за неотклонение. От това му решение нито един съдия не желае да вземе различна страна или гледна точка, въпреки всички доказателства в наша полза.

По повод тези ни съмнения в момента търся процедурите по отвод на Съда в Пловдив, с молба да преместят делото в друг Районен/Окръжен съд.

Не знам какво да Ви напиша още..
Зная, че в крайна сметка, Вие Медиите се занимавате с къде-къде по тежки случая…но вече не зная към кого да се обърна.
Дъщеря ми всяка вечер плаче, тупайки страната на леглото, където Максим спи..малка е и няма да ме разбере, ако й обясня.
Отделно нямам представа как е Максим – невинен, лежи в ареста..
Поболяхме се..

И всичко стана заради това, че служителите, които задържаха Максим не си свършиха работата, когато им казах, че има свидетели, че Максим С.С. е бил на работа..

Разочарована съм от състоянието на нашата правосъдна система и всички процедури, които трябва да изтърпи човек..ако случайно го набедят..

Това е всичко, в най-общи линии.

Пиша Ви с надеждата да ни помогнете.
Давайки гласност на проблема ни можете да помогнете на много други хора, изпаднали в същото несправедливо положение.
Ние сме съвестни граждани. Никога не сме нарушавали законите, установени в нашата страна. Опитваме се, въпреки трудностите да живеем нормално и целесъобразно.
Максим С.С. работи на две места, за да успяваме да създадем добри условия на живот на нашето прекрасно дете.

Това, което искаме от вас е помощ.

В момента един НЕВИНЕН човек е задържан за постоянно в ареста на затвора в град Пловдив. И направихме всичко възможно, за да съберат доказателствата.
Пиша ви, защото от днешното събитие ме е страх, че може да дойде и някакво друго изненадващо забавяне…по каквито забавяния се позоваха до момента дознателката, служителите й и прокурорката.

Не е честно – в правова държава, да се нарушават по толкова нелеп начин човешките и гражданските права на човек.
Както каза една близка приятелка „Странно как само един свидетел и липса на каквито и да било други доказателства, може да вкара един интелигентен и честен човек без досие, в Съда и в затвора.”

Имената на адвокатите ни са:
Мирослав Каварджиков, който бе първоназначения ни избор за адвокат.
Адвоката, който свърши чудесна, но за съжаление не достатъчна за правосъдие, работа е Александър Спасов.
Представителят от офиса на Омбудсмана на РБългария е г-н Любомир Крилчев.
Прокурорката по делото ни е Светослава Пенчева.
Делото ни е заведено под номер 10/ от 2010 година в Шесто РПУ гр.Пловдив.
Дознател по случая е Тодорова, от Шесто РПУ-гр.Пловдив
Помогнете ни! Моля ви!

За край на изложението на случая ни искам да ви кажа, че за случая ни съм сезирала:
Министър-председателя на РБългария, г-н Бойко Борисов,
Главния прокурор на РБългария, г-н Борис Велчев,
Министъра на вътрешните работи, г-н Цветан Цветанов,
И
Съм подала жалба към Инспекторат към ВСС, гр.София“

Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*