Милиони „невидими“ бедни в богата Япония

Патрис Новотни, Франс прес

Милиони служители на временен договор, самотни майки и възрастни хора в Япония едва свързват двата края. Това е една “невидима”, но смущаваща за втората световна икономика бедност. Почти всеки шести от 127-те милиона жители на архипелага живее под прага на бедността. Тази статистика, публикувана за първи път в Япония миналата есен, шокира населението, живяло дълго с мита за “егалитарна Япония”.

След силния растеж през 60-те и 70-те години на 20-ти век, повишил и изравнил доходите, през 90-те години неравенството се задълбочи с края на “пожизнената трудова заетост” и нарасналата несигурност (краткосрочни договори, временна, почасова работа), която вече засяга половината от трудещите се на възраст под 39 години. Тези често по-зле платени служители са уязвими за конюнктурата – стотици хиляди работници, наети на временна работа, бяха съкратени по време на рецесията от 2008-2009 г.

“Работих двайсет години на временен договор в дъщерната фирма на голямо предприятие преди да изгубя работата си през март миналата година. Месец по-късно бях принуден да напусна жилището, предоставено ми от моя бивш работодател, и се озовах на улицата”, разказа човек, работил на временен договор, на среща, организирана в Токио от мрежата “Антибедност” (Antipoverty).

Разпадането на семейните структури и нарастващата изолация на възрастните хора е друга причина за бедността, подчертава Ая Абе, изследовател в Националния институт за населението. “Много самотни майки са принудени да работят на две места: през деня са на работа, вечер се прибират да нахранят детето си, после отиват на второто си работно място и се връщат да спят към 3 часа сутринта”, разказва г-жа Абе.

Предприятието и семейството изпълняват във все по-малка степен традиционната си роля в областта на социалната закрила, а държавата не пое щафетата: данъчният натиск върху семействата със скромни възможности е твърде силен спрямо преразпределените обществени услуги, което увеличава, вместо да намали детската бедност. Уникален случай за развитите страни. В крайна сметка, това незабележимо население с посредствени условия на живот, свикнало да прескача по едно хранене, но само малцина от което се отдават на просия или престъпления, съставлява “невидимата беднотия на Япония”, казва изследователката.

“В къщи не паля лампа и не ползвам нито отопление, нито климатик, за да пестя електричество”, казва студент, издържащ се със стипендия в Токио. Той уточнява, че не харчи нищо за занимания в свободното време и не си е купувал дреха повече от година. Тази действителност дълго време бе непозната на японското общество. Тя стана известна в средата на настоящото десетилетие, след като социалните последиците от икономическия либерализъм на премиера от десницата Джуничиро Коидзуми се усетиха с пълна сила и се наложи като тема в медиите през зимата на 2008-2009 г., когато освободени от работа служители на временен договор издигнаха палатков лагер в центъра на Токио.

“Пагубната сянка на бедността поражда множество социални проблеми: самоубийства, смърт в самота, малтретиране на деца и ниска раждаемостта”, обобщи десноцентристкият всекидневник “Асахи шимбун” в редакционна статия, отбелязвайки, че това зло застрашава “самото съществуване на страната”. Новият министър-председател левоцентрист Наото Кан спомена това още в първата си официална реч, заричайки се да “ограничи факторите, които правят хората нещастни”.

Неговото мнозинство внесе два законопроекта – за отпускане на минимален доход за старост от 70 000 йени (635 евро) месечно за възрастни хора без средства и за въвеждане на по-строги правила за наемане на временен договор. Провалът на партията на Кан на изборите за Сенат на 11 юли обаче попречи на приемането им.

По БТА

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*