Организираната престъпност и Алексей Петров

“Държавата започна война с мафията. Аз искам да поздравя премиера Борисов, вицепремиера Ц. Цветанов, главния прокурор Борис Велчев и ръководителя на ДАНС г-н Йовчев за мъжеството и волята да започнат да връщат държавата обратно на хората.“

Предишният “борец срещу мафията“  Иван Костов

Същността на първата и шумът около борбата на властта с нея изискват известни пояснения. Бихме могли да навлезем в темата, използвайки формалния юридически подход, като дефинираме понятията организация и престъпност и анализираме словосъчетанието им, но тогава рискуваме да усложним проблема и да го направим неразбираем за непосветения читател, което всъщност е и една от целите на юриспруденцията. Затова за обяснение на феномена сме избрали свидетелства и примери от историята и реалния живот, които ще ни позволят да проумеем по-лесно връзката между властта и престъпността.

В IV век преди Христа китайският философ Чжуан Цзъ казва: “За кражбата на кокошка се влиза в затвора, а на милион– в императорския дворец“.

Роденият през IV век след Христа “Отец на християнската църква“ Августин Блажени пише: “Какво е държавата, ако не една голяма банда? И не е ли всяка банда една малка държава?… Бандата… приема името държава не като премахва алчността, а като прибавя към нея безнаказаност“ (За Божия град, книга 4, глава 4) .

В началото на 30-те години на миналия век, когато американската преса беше изпълнена със сензационни статии за гангстера Ал Капоне, пенсионираният шеф на американските морски пехотинци адмирал Ръдърфорд заявява: “Проглушихте ми ушите с това гангстерче, което три години тормози три града в САЩ, докато аз правих същото върху три континента в течение на три десетилетия!“

Още по-внушителен е мащабът на престъпленията на “великите европейски демокрации“ през периода на създаването на колониални империи в които “слънцето не залязвало“. Историята на ограбването на техните народи и на потушаването с огън и кръв на бунтовете им е ужасяваща. Робският труд и “цивилизоването на туземците“ в колониите били по-смъртоносни от най-страшните чумни епидемии. Само като пример ще посоча Белгийско Конго, което в момента на завладяването му е имало население от 40 милиона, а в края на колониалното господство броят му бил съкратен на… 10 милиона. Към това могат да се добавят избиванията на милиони североамерикански индианци, превръщането на други милиони африкански негри в роби и цивилизованото им унищожение от плантаторите на “трудовия фронт“. Днес сме свидетели на огромните усилия, които се полагат, за да се прикрие истинският брой на екзекутираните или унищожени милиони “простые советские люди“ в сибирските концлагери от времето на ленинско-сталинския “социализъм“. Ако към горната километрична сметка добавим и водените 14 500 войни през шестхилядолетната политическа история на човечеството за заграбване на чужди територии, плячкосване на населението и превръщането му в роби, труповете и разоряването на цели страни и континенти, анексиите и контрибуциите, налагани с “мирните договори“, ще разберем, че

ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ– ТОВА Е ДЪРЖАВАТА

Останалото са кокошкарски истории.

Не толкова кръвопролитни, но още по-мащабни са престъпленията на “националните елити“, чиято вътрешна политика е друго многовековно “мирно“ продължение на същите грабежи, експлоатация и потисничество с други средства, насочени срещу “собствените им низши класи, поданици и електорат“.

Който познава тези факти от историята или изпитва ежедневния ужас на зависимостта от пазара на наемния труд, на мизерното му заплащане, на подчинението и надзираването, на натрупаните от експлоатацията богатства и охраняването им от законите и институциите на държавата, едва ли може да повярва на бръщолевенията на апологетите на “най-добрия от всички възможни светове“, че “елитите“ се блъскат с лакти, препъват, замерват с компромати, шантажират и в екстремни случаи– избиват помежду си в устрема към властта и “нишите на бизнеса“, за да се “пожертват пред олтара на отечеството за благото на народа!“

След 10 ноември 1989 г. тълпите скандираха по улиците и площадите: “БКП е МАФИЯ!“ Тази дума е италианска и се е превърнала в синоним на организирана престъпност. След края на австрийското владичество много полицаи и военни, служили на Империята, остават без работа в новата италианска държава и възобновяват мафията с “благородна цел“: да защитават слабите и да пазят честта на бедните. В това отношение “борческите групировки“, които бяха организирани от съкратени офицери на тайната полиция (“бившата ДС“), както виждаме не са оригинални. (Те също разпространяваха слухове за благородните си цели.) Историята и еволюцията на създаваните от бивши в съдружие с действащи полицаи криминални организации в Италия, у нас или където и да било, е всеизвестна и всеобща. “Пазителите на реда“– настоящи или от резерва– не късат пъпната връв помежду си и в синхрон упражняват занаята, за който ги е обучила властта. Навсякъде тези организации са синоним на “организираната престъпност“. Едно сериозно изследване би разкрило, че процентно броят на престъпниците в тайната и явна полиция е много по-голям от средния им процент сред останалото население. Ако не се оставяме да бъдем подведени от официалните, узаконени и вкарани в обръщение от “правници“, властници и медии определения и твърдения, не може да не стигнем отново до заключение, на основата на историческата и на днешната им практика, че държава и организирана престъпност са синоними!

“БОРБАТА“, КОЯТО ВОДЯТ ПОМЕЖДУ СИ Е ИЗМАМНА И БЕЗНАДЕЖДНА

Това се видя от “войната срещу мафията“, която обяви преди 13 години Иван Костов. Това е така, защото полицията е гръбнакът на държавата, т. е. на организираната престъпност. Затова никакви реформи, уволнения и нови назначения там не могат и няма да променят нищо. Освен това, нека не забравяме– няма бивши полицаи и шпиони, както няма бивши негри!

Преди да продължим, искам да разгледаме разликата между западните и източни мафии или между организираната престъпност при демокрацията и диктатурата. При демокрацията, мафията е само една от шестте власти: три “конституционно разделени“– законодателна, изпълнителна и съдебна– и втората тройка неофициални, но не по-малко реални– на парите, на медиите и на мафиотите. В основата на такова разделение стои частната собственост. При диктатурата шестте власти са обединени в една единствена диктатура, отговаряща на държавния монопол на собствеността и на еднопартийното всевластие на господстващата и експлоататорска държавно-капиталистическа класа, образувана от партийната, административна и военно-полицейска бюрокрация. Както мафията, така и диктатурата имат своята обвита в тайни архитектура, йерархия, ритуали, система от поощрения и наказания. Диктатурата закача смокиновия лист на законността над абсолютния произвол, който характеризира организираната престъпност с мащабните и неподлежащи на контрол форми на грабеж, корупция, изнудване, директно насилие, проституция, тероризъм и бандитизъм на “органите“, канали за контрабандна търговия с оръжие и наркотици и всички мислими законни и незаконни начини на експлоатация, привилегии и облагодетелстване, на командване, принуда и шантаж, на оказване на влияние и намеса в развитието и в нормалното функциониране на обществото и в личните дела на хората. Тя не търпи конкуренция и е поела изцяло специфичните функции на мафията.

НИЕ ГРАБИМ, ТЕ НИ ПАЗЯТ, А ПОСЛЕ ДЕЛИМ

Когато на 10 ноември 1989 г. по силата на комплекс от външни и вътрешни фактори, които тук няма да разглеждаме, се наложи подмяна на диктатурата с демокрация, настъпи “разделението на властите“. За разлика от италианската история обаче, у нас (и в целия Източен блок) мафията се образува върху основата на всички съществували институции на диктатурата– отделни части от партийната, полицейска, съдебна, военна, административна, стопанска и т. н. номенклатура се настаниха или по-скоро бяха разпределени във всички сфери на “новия свободен живот“, като не допускаха непосветени, неангажирани, независими и невербувани участници до “демократичната игра“ или до… копанята на властта. По този начин се създаде прословутият “октопод“, за който заговориха напоследък. Затова известните ни мафии в капиталистическия запад приличат на дечица от църковен хор в сравнение с източните гигантски “октоподи“. По тази причина парламентарната, полицейска, прокурорска и съдебна “борба“ с тях е абсолютна илюзия и измама. “Те“ са навсякъде, където има власт и пари. Вече не са “на всеки километър“, а на всеки метър! И така ще бъде, докато не се разбере елементарната истина, че господството на една класа от експлоататори, която се е създавала в течение на 45 години абсолютна власт, а сега от 20 се “преустройва“ необезпокоявано, мимикрира, метаморфозира и се трансформира в разноцветна буржоазия, не може да бъде изпратена в екарисажа на историята с помощта на бюлетините! Затова не е вярна “крилатата“ фраза: “Ние ги хващаме, а те ги пускат!“ Не е вярна, защото “ние“ и “те“ са едни и същи! По-вярно е другото– “те“ са се разделили и са си разпределили задачите: едните грабят, а другите ги пазят и после делят награбеното според динамично променящата се тежест и съотношение на силите между отделните кланове на мафията. Динамика, подчинена на иманентните закони на капиталистическата и политическа конкуренция. От време на време, някой мафиот, който нарушава правилата на играта или закона на омертата ще бъде гръмван и според ранга ще му устройват “национално погребение“– на едни с речи от рода на “България вече няма да е същата“, а други колегите от клана в черни костюми и с черни очила ще изпращат със седем владици и съболезнователни телеграми от президенти, министри, депутати и други “VIP-персони“ до сетното му жилище или от “службите“ ще обявяват, че отстреляният е бил патриот “под прикритие“ и борец в недрата на “ъндърграунда“ или пък “криминално проявен“, комуто ще стоварват и чуждите грехове, за да заметат дирите на “неразкритите“ престъпления. Така върви нашият “обществен живот“ и така ще продължава, докато “електоратът“ не се превърне в Народ и не престане да очаква да бъде “оправен“ от поредния държавен гангстер, политически мошеник, измамник или от някое подставено лице на мафията, разбирана в нашия разширен смисъл на думата… В заключение на тази уводна част трябва да добавим, че у нас и “битовата престъпност“ беше организирана от ДС, която притежаваше досиетата на вербуваните от нея агенти в средите на криминалния контингент, както това беше сторено с разпределението на мнозинството от дисидентите и новоизлюпените опозиционери върху сцената на новооткрития демократичен театър на марионетките.

ОКТОПОД ИЛИ ПОПОВА ЛЪЖИЧКА?

Операцията “Октопод“ с Алексей Петров и всички завъртени около него или по-скоро използвали го като момче за всичко– от шантажа до мокрите поръчки– е само още една илюстрация на гореказаното. Биографията му, както на повечето от героите на прехода, не се отличава с особена оригиналност: напорист комсомолец, завършил школата в Симеоново, офицер в отряд “за борба с тероризма“ (част от репресивния апарат на диктатурата, наричан за благозвучие “органи на МВР“). След промяната напуска службите на ДС и основава Съюза на “бившите барети“. Въпреки това, от думите на бившия вътрешен министър Румен Петков става ясно, че и след 10-ти ноември Алексей Петров е бил осем години служител на Националната служба “Сигурност“, сега част от ДАНС, на която, както твърдят, е бил и висш началник. Фирмените регистри сочат Петров и като съучредител на застрахователните дружества „Аполо и Болкан“ и „Спартак“. Към днешна дата доцент “д-р“ („доктор по педагогика“) Алексей Петров от “охранително-застрахователния бизнес“ е експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, преподавател в УНСС и фигурира като съветник и представител на акционерите на Застрахователната компания “Лев Инс“.

Същевременно Алексей Петров е “спорна фигура“ в подземния свят. Тези, които го познават добре, считат, че с лекота предава и колегите си от службите, и техни планирани операции срещу бандити, за което получавал огромни суми. В същото време не се колебаел да „закопае“ и аверите си от ъндърграунда в качеството си на “агент под прикритие“ сред тях.

КАТО… СВИНСКИ ЧЕРВА

В миналото Петров бил съдружник с Бойко Борисов и Румен Николов-Пашата. В интервю за в-к “Труд“ американският журналист Джеф Стайн цитира извадки от секретен доклад: “Бойко Борисов решително се опитва да неутрализира съперничещи си престъпни групировки като тази на Васил Божков, собственик на “Нове холдинг“, сочен за един от най-богатите хора в Източна Европа със състояние от над $500 млн.“, босовете на СИК Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата. Конкуренцията прераснала в открит конфликт, когато Борисов бил назначен за главен секретар на МВР. Причините били страхът на последния, че Алексей Петров държи компрометираща информация за него; има подкрепата на влиятелни еврейски бизнесмени (близки връзки с бившия посланик на Израел в България Давид Коен), които се оказали видни мошеници в “родината“ си; силни позиции в канцеларията на главния прокурор Никола Филчев и във военната прокуратура, в някои структури на Министерството на вътрешните работи (Филко Славов) и сред политическите партии (Надежда Михайлова и др.). Въпреки всички гореизброени биографични данни (или точно поради тях) бившият командос от отряда за специални операции е имал реални шансове да бъде назначен за директор на НСБОП. Тогава последвали опит за покушение срещу него и една координирана медийна и полицейска офанзива срещу свързаните с Алексей Петров структури, което довело до временното му неутрализиране. Паралелна цел било отклоняването на общественото внимание от разрастващия се скандал около предполагаемо участие на генерал Борисов в корупционна схема, свързана с приватизацията на тютюневия монополист “Булгартабак“.

В отговор на подобни “деяния“ Петров претърпява още един неуспешен опит за атентат пред басейна “Спартак“. Покрай стрелбата станало ясно, че бившият командос бил охраняван от действащи барети, които стреляли по нападателите със служебното си оръжие. По-късно служителите на СОБТ били наградени от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов. Самите нападатели също били бивши командоси с прякори Пелтека и Акулата, нашумели при операцията срещу групата на покойния бай Добри (за тях не се казва дали също не са били наградени). Сугарев твърди пред медиите, че Алексей Петров бил свързан и с убийството на прокурора Николай Колев.

Както се казваше някога “компания была отличнейшая“. Навързани като свински черва крадци, убийци, главни прокурори, вътрешни и външни министри, манекенки, фолк-“звезди“, “елитни“ проститутки, наши и чужди “бизнесмени“ и други “VIP-персони“, сред които, освен гореизброените би могло да се видят: бившият живков прокурор, генерал от демократизираните спецслужби и сегашен депутат от “разбитите авари“ на Иван Костов– Атанасов, бившият главен прокурор и виден слуга на мафията Филчев, Румен Петков с неговите “братя Галеви“, ДАНС-ьорите Сертов и Драшков, агент “Гоце“, Станишев и т. н.– кажи речи целият “елит на чистата и свята република“ България, за която мечтаел Апостолът. Днес, те вкупом си прехвърлят бившата баретка като горещ картоф…

НАДЯВАЙТЕ СЕ И ЩЕ БЪДЕТЕ… “ОПРАВЕНИ“!

Георги Константинов
Георги Константинов

Ако за момент забравим, че сме зрители на поредно абсурдно театро и си представим, че чорапът се разплете, най-вероятно ще се окаже, че “Октоподът“ е колективен, а Алексей Петров– набеден както навремето Иво Карамански за “капо ди тути капи“– е само една попова лъжичка със средни размери. (Тогава истинският нашенски капо беше Тодор Живков, чиито шефове са в Москва. Те го назначиха, те го и уволниха на 9 ноември като употребена тоалетна хартия.) Днес положението е доста по-сложно. Днешните ни гангстери и мошеници са слуги на много господари, които искат тяхното да не се губи, и затова е “мониторингът“. А от там нататък, какво ще правят туземните мафиоти с раята е наша “вътрешна работа, в която те не се месят“. Затова, дали ще осъдят Алексей Петров, или ще го пуснат, няма никакво значение. В случая експерти твърдят, че ще получи една 10-15 годишна присъда. Ако това стане, колкото и невероятно да изглежда, съдейки по досегашната практика, ще остане още един открит въпрос: защо именно сега са решили да се освободят от набедената за “Октопод“ попова лъжичка?

Очевидно кризата е изострила междуклановата борба и на клона няма място за толкова много маймуни. Някои твърдят, че го правели, за да замажат очите на атлантическите “съюзници“. А овните се надяват, че най-после е дошъл часът на справедливостта и възмездието. Те не искат да разберат, че и да изпратят Петров “на топло“, докато се хранят с надежди голи, други ще продължат да им свличат кожите и да ги “оправят“, както това е ставало 39 пъти до сега в славната ни и героична 13 и кусур вековна история! (Ще попитате защо 39? Друг път ще ви разкажа приказката за чорбаджията, Али Баба и… 40-те разбойници.)

Георги Константинов

Адрес на статията
Етикети: , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*