Предимствата на бизнес модела със свободен софтуер

Настоящата статия е опит да се направи кратко представяне на възможностите, които може да получи бизнесът от модела на отворен код. Предварително ще направя някои уточнения. Под термините Open Source, отворен код, свободен софтуер ще разбирам приложения, които са публикувани под свободни лицензи. Те гарантират основните свободи за разпространяване на софтуер като право на всеки да има достъп до изходния код, да го променя, и дори да го продава, ако желае. Пример за такъв лиценз е GPL (GNU General Public License). Повече подробности могат да се намерят в Интернет [1], [2]. Съществуват много лицензи, под които може да се публикува софтуер, но фокусът на настоящата статия е върху бизнес страната на нещата.

За хората понякога е объркващо да разберат, че компания, разработваща продукти с отворен код, може да ги предоставя безплатно. Същевременно е по-скоро несериозно и необмислено да се каже, че свободният софтуер не моге да генерира сериозни и стабилни приходи. Вярно е, че този бизнес модел не печели директно от продуктите. Как тогава печелят тези компании?

За да си отговорим на този въпрос, е важно да се разбере разликата между двата модела на създаване на софтуерни продукти, но преди това малко история. В зората на компютърната ера приложенията са разработвани главно в университетите и научните лаборатории. Местата за научни разработки в тази област са строго ограничени заради огромните размери на компютрите по онова време и невъзможността за достъп до компютър от всеки. По простата причина, че тези програми не могат да се използват без наличието на компютри,
не може да се каже дали те са собственически или свободни в съвременното разбиране на тези термини. Трудно е да бъдат наречени собственически, защото „пазарът“ е бил много ограничен. С последвалото разпространение на компютрите и по–широкото им навлизане в ежедневието на хората, създаването на софтуерно обезпечение се превръща в добре печеливш бизнес. В производството на софтуер се изразходват много по-малко ресурси, отколкото, да речем, в производството на коли, където голямата част от крайната цена на продукта се определя от суровините, вложени в изделието.

Следващият период от компютърната история може да се обозначи с появяването на Интернет и възможността хората да осъществяват по-бърза и евтина комуникация помежду си. Именно липсата на комуникация е пречила за по-ранното масово навлизане на софтуера с отворен код. Историческите факти са добре известни и могат да се намерят на много места в Интернет. От основаването на GNU (Gnu’s Not Unix) [3] от Ричард Столман [4] през 1984 година до сега моделът на създаване на софтуер, при който се публикува и изходният код, набира все повече скорост и става все по-популярен.

Сега има много такива приложения. Сред най-успешните проекти са: Apache – уеб сървърът, който обслужва света в пълния смисъл на думата [5]; GNU/Linux или по-известен като Linux – операционна система и инструменти за работа, включващи редактори, компилатори и много други [6]; BIND – сървърът, който прави Интернет такъв, какъвто го знаем [7]; sendmail – програмата за изпращане на електронна поща, все още доста използвана в световен мащаб [8], макар и други свободни решения да стават все по-популярни; MySQL – релационна база от данни, ползваща се с голяма популярност [9]; Perl и PHP – езиците, който „движат“ по-голямата част от динамичното съдържание в уеб [10]; OpenOffice.org – офис пакетът, който се развива с невероятни темпове [11]. Факт е, че в сферата на уеб услугите почти всички глобални стандарти са произлезли от технология с отворен код. Не закъсняват и да се появят компании, които да развиват добър бизнес именно използвайки такъв модел.

Но защо се е появила необходимостта от софтуер с отворен код? Практиката показва, че често пъти разходите по внедряване и поддръжка на даден продукт може многократно да надвишат инвестициите в самото му производство. Възниква въпросът възможно ли е софтуерът да се превърне в „опция“ към цялостен пакет по обслужване на клиента.

Всъщност бизнес моделът със свободен софтуер разчита на преместването на разходите от цената на продукта към помощните услуги – системна интеграция, обучение, поддръжка, ръководства и документация. Изместването на фокуса е продиктувано от твърдото убеждение, че реално стойността на софтуера е именно в поддържащите услуги, а не в самия продукт или определената интелектуална собственост, която той представлява. Фактически стойността на софтуерните продукти доближава нулата в обстановката на бързо и постоянно променящия се свят на информационните технологии и конкуренцията там.

Скъсеният цикъл за пускането на нови версии е водеща тенденция и това прави тази сфера доста динамична. Фирмите, работещи по стария, собственически (комерсиален) модел, не могат да следват такъв кратък цикъл. Затова и продуктите им се развиват доста по-бавно.

Моделът на отворен код не само силно намалява разходите при основното проучване и разработка, но и същевременно ускорява излизането на нови продукти, както и поправки и подобрения на вече съществуващи такива. Тази парадоксална ситуация става очевидна от факта, че в един проект с отворен код членовете на обществото, което го разработва, извършват проучванията и разработката сами, добавят нови решения, възможности и идеи към проекта, като всички нови неща стават достъпни на общността. Така компания, която стои зад определен успешен проект, може да прибере плодовете от работата на хиляди разработчици, без да им плаща нищо. По този начин компанията де факто може да се ограничи до ролята на координатор и главен проектант в процеса на разработка. Отвореният код може да държи компанията малка и гъвкава. Работата по координация може да се прави в границите на една компания, а голяма част от развойната дейност да бъде извършена от програмистите и потребителите, които са се увеличили покрай този изходен код. „Ако дадеш изходния код на всеки, всеки се превръща в твой инженер“ – това изказване на Джон Гейдж, един от научните ръководители в Sun Microsystems [12], изразява много точно идеята на работа.

Друга основна сила на този бизнес модел се базира върху възможностите на самия пазар. Всъщност свободният софтуер се развива най-вече за да запълни дадени ниши и може да се каже, че в много голяма степен се ръководи от нуждите на пазара. Тъй като продуктите с отворен код обикновено се пускат безплатно, за компаниите, които стоят зад тези проекти и могат да произведат достатъчно качествен продукт с добра репутация, е относително лесно да придобият голям дял от който и да е пазар чрез сложни и стигащи доста далеч мрежи, създадени от самите потребители. Така не е нужно да се харчат пари за дистрибуторска мрежа и се намаляват разходите по промоция и реклама.

Моделът на отворен код може да предложи доста неща и на бизнеса. Той дава възможност много компании и личности да си взаимодействат по определен продукт и по този начин да се постигнат резултати, които никой от тях не би добил, ако бе работил сам. Когато потребителите искат определени промени или коригиране на грешки, това може да стане много бързо, защото всички имат възможност да работят по дадените проблеми, а не да чакат това да дойде от определен доставчик на софтуер, какъвто е случаят при собственическия бизнес модел.

Отвореният код също така означава повишена сигурност. Това се дължи на факта, че изходният код е подложен на по-внимателно разглеждане от страна на обществото. Съществуващите проблеми могат да бъдат намерени и поправени, вместо да бъдат скрити от дадената компания, докато погрешния човек не ги намери. Дори големи компании не могат да си позволят да направят обстойно пробване на новите си продукти. Това е доста скъпо и затова и на комерсиалните продукти им трябва доста време за изчистване на грешките, което води и до по-дълъг цикъл на производство на софтуер. От друга страна, при проектите с отворен код потребителите освен да пробват приложението, имат и възможността да докладват и дори да поправят грешките, което е още по-добрият вариант. Така компанията извлича дивиденти от този труд, без да е заплатила цената на скъпо струващите QA (quality assurance).

Не на последно място: моделът дава силата на „малките“ да се обединят и дори да разбият монополи.

Отвореният код се управлява от нуждите на своите потребители/клиенти. Няма период на изолирани изследвания и развойна дейност. Потребителите могат и сами да променят приложенията според нуждите си. Те са и най-добрият източник на идеи за бъдещо развитие на даден продукт, а тези идеи се осъществяват много бързо, ако не от тях, то от някой друг, който ги е намерил за полезни.

Потребителят също има доста предимства, ако използва приложения с отворен код. На първо място това е липсата на обвързаност към даден доставчик на решения/приложения. Това е следствие от простия факт, че когато е наличен изходният код, може да се правят корекции на приложението, за да се посрещнат новите изисквания, или ако потребителят няма възможност да ги направи лично, може да намери/наеме някой друг, който да го направи. С отворения код потребителят получава безпрецедентна защита и гаранция за своите инвестиции. Той е по-добра гаранция за неговата защита от всякакво антимонополно законодателство.

„Стандартите са хубаво нещо – хайде всички да си създадем свои!“. Отвореният код води и до отворени стандарти. Това гарантира, че потокът на данни ще бъде пълноценен и в едната, и в другата посока. Компаниите, които разработват собственически приложения, най-често създават и свои собствени стандарти за комуникация и формати на работните файлове. По този начин задължават да използваш само техни продукти. Нещо повече, използвайки монопола върху файловия си формат, някои олеми и некоректни производители изкуствено ограничават о–старите версии на своите продукти от възможността да отварят файлове, генерирани с новите версии на програмите им, въпреки че на практика няма разлика в самата структура на данните. По тази начин те се опитват да принудят потребителя да закупи новата версия на продукта, въпреки, че тя може да не предоставя други реални предимства за клиента.

В електронната икономика генерираните данни представляват ценен капитал и тяхното загубване е недопустимо. При използването на затворени стандарти за съхранение да данните няма никаква гаранция, че при евентуална несъстоятелност на производителя или прекъсване жизненият цикъл на продукта, те биха могли да бъдат възстановени след известен период от време. Отворените стандарти гарантират, че никога няма да настъпи т.нар. „електронно средновековие“. Винаги ще е възможно акумулираната цифрова информация да бъде възстановена и съхранена за бъдещето.

Отворените стандарти навлизат много бързо в реални приложения с отворен код, а не остават само на хартия. Практика е те да се базират на реални международни стандарти или дори да инициират приемането им за такива.

Разпространението на софтуер под отворен лиценз е естествена стъпка в развитието на някои продукти, стартирали като чисто комерсиални. При натрупването на критична маса от потребители става трудно възможно покриването на интересите на всички целеви групи от потребители. Често изискванията им са коренно противоречиви и приемането от компанията на едно или друго решение със сигурност би отблъснало дадена група от ползватели. С освобожданането на кода на продукта става възможно покриването на широк кръг от интереси, които иначе в един затворен продукт биха си противоречали до степен, която би го разрушила. Вече е възможно всеки да избира и нагажда приложението по своите специфични изисквания. Така компанията печели от потенциално повече клиенти и услугите по поддръжка, които им продава. Това е в особена сила при проекти свързани с разработката на инструменти за програмиране. Там балансирането при един затворен модел е невъзможно и става за сметка на част от потенциалните потребители.

Създаването на нов продукт, който да бъде пуснат изначало с отворен лиценз също има своята бизнес логика. Пак изхождайки от съждението, че общата пресечна точка на всички множества е 0, при правилно избрана ниша в пазара е почти гарантирано, че ще се появи клиент, готов да заплати за интеграция съгласно неговите специфични нужди.

Понякога изискванията към продукта са доста големи и всеобхватни, използвани за критични приложения. Съществува определена критична маса от функционалност, над която е невъзможно малък прохождащ бизнес да генерира в приемлив срок. Нуждата в инвестиции при такива случаи е повече от очевидна. Колкото и странно да звучи, моделът на отворен код гарантира съществуването и на бизнес обвързан с инвестирането на големи капитали. Потенциалният клиент на такъв вид продукт цени надеждността достатъчно високо и е готов за заплати солидни суми за сертифициран и изпитан продукт. Често интеграцията е дори по-скъпа от самото производство на продукта и изисква високо експертно равнище. В този случай е напълно възможно и дори е желателно пускането на неподдържана версия под отворен лиценз, на базата на която да се извършва сериозната работа по стабилизация и сертифициране на софтуера. Така малките организации, без изисквания за висока надеждност се включват в този процес като допринасят с безценна информация относно поведението на продукта, създават здравословна екосистема на всевъзможни разширения и модификации, а това генерира идеи от практиката, които трудно биха изникнали при чисто теоретичен подход на разработка, или биха се появили в следствие на дългогодишно присъствие на пазара. Така кодът на основния разработчик и на базата потребители на „неподдържаната“ версия акумулират реална стойност, която би била заплатена от потенциалните купувачи на „поддържаната“ версия.

За да успее свободният проект, обаче, сред най-ключовите моменти е създаването на жива общност около него. Ако се развива без нея проектът се лишава от голяма част от своите предимства. Компанията, която основно го разработва и координира трябва да играе и активната роля в създаването и обгрижването на такава общност.

Гореописаният модел е не само възможен, но и реалност. По този начин съществуват компании като RedHat, която използва проекта Fedora за генератор на код и идеи от потребителите. Подобни са отношенията между Canonical и проекта Dabian. Като пример може да се посочи и системата ECMR, разработвана и поддържана от Alfresco [13].

Примерите за успешни проекти с отворен код не са един или два. Разширяват се и сферите, в които се появява такъв софтуер – игри, бази от данни, 3D моделиране и много, много други [14]. Други области отдавна са „превзети“, например уеб услугите и микросветът на суперкомпютрите. Не липсват и примери в миналото собственически приложения да бъдат публикувани под свободни лицензи и с това да получат един нов тласък на развитието си. Независимо дали смятате да развивате дребен или среден софтуерен бизнес или сте решили да правите голяма компания, или търсите максимална възвращаемост на вашите инвестиции, отвореният модел би предложил на всеки по нещо. Бизнесът винаги е следвал пазара и е задоволявал изискванията му. Когато пазарът на приложения с отворен код се разшири още повече, със сигурност ще се появят и повече компании, които ще се обърнат към този модел. Това е процес, който вече е започнал, и едва ли има начин да бъде спрян. Бъдещето ще покаже с каква скорост ще се развие.

Авторските права принадлежат на:
Борислав Митев – morbid_viper_В_mail.bg
Велислав Върбанов – varbanov_В_bglinux.org
Версия: 2.2 ноември 2009 г.

Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*