Бай Тошо и златната епоха

Когато бившият комунистически диктатор почина точно преди 12 години и тръгнаха да го погребват, мнозина нормални хора останаха втрещени, гледайки по телевизионните екрани хилядната тълпа стекла се да го изпрати за последен път. Останаха и възмутени от наглостта на ораторите, които прославяха неговата мъдрост, доброта и прозорливост на държавник и политик.

През тези 12 години, че и преди това, сред по-голямата част от българския народ се зароди неизлечима носталгия по комунистическата диктатура, която е съвременното превъплъщение на стария мит за отминалата „златна епоха”. Още приживе мнозина българи заявяваха, че ако се кандидатира за президент ще гласуват за Тато без да се замислят. И той сигурно щеше да спечели.

Защо се получи така?! Защо милионите българи забравиха репресиите, насилията, тоталната липса на свобода, цензурата, хилядите разбити животи, жителството, та дори и скучната телевизия? Защо повечето наши сънародници се сещат с умиление за онези дни?

Въпросът, естествено не е никак сложен, но отговорът е полисъставен.

Първо, Българинът не цени свободата. Т.е цени я, но в ценностната му система тя е класирана на последните места, някъде между правото да сере на воля, където му падне и правото да се секне на тротоара. За него претъпкания му търбух е много по-важен от правото му да говори, да се придвижва и да избира управляващите си. Правото му на ракия с хубаво мезе пък е в топ три на светоглада му.

Второ. Българският преход се извърши по такъв криминален и мафиотски начин от българските комунисти и техните ятаци, че накара хората да милеят за старото управление на същите тия комунисти. Може да звучи нелогично, но хората си имат своята логика. Думата „богат” стана синоним на престъпник, а това само все повече лумпенизира нови и нови маси народ. Голяма част от тоя народ обедня с темпове, с които някои скоростно натрупаха богатство.

Трето. Повечето от медиите, които естествено са собственост на бивши и настоящи комунисти, агенти на ДС или техни приближени, непрекъснато утвърждават на обществената сцена личности от онова минало, които или пряко са участвали във властта или са били близки до нея. Вижте само Батето, който ще ръси медийно отразявани простотии докато ритне камбаната. Вижте останалите от клана Живкови, които са и в политиката, и в бизнеса, и в „елита”. Гиньо Ганев пък ще сдаде поста си на омбудсман единствено посмъртно. А агентите и служителите на ДС до такава степен са превзели обществения ни живот, че и дума не може да става да се осъди един престъпен режим, в подържането, на когото те активно са участвали.

Четвърто. За 20 години българският народ не успя да излъчи от своите редици читави политици, които да отговарят в някаква степен на минималните изисквания за честност и неподкупност. Разбира се, това разочарова още повече българина от екстрите на демокрацията и някои елементи даже приплакват за „твърда ръка”. Жалкото в случая е, че много малко хора се сещат, че не демокрацията е виновна. С калпав народ се прави калпава демокрация, но това е тема за друг разговор.

Май тия четири причини са предостатъчни за да разкрием корените на тоталната и методична подмяна на ценностната система, която постепенно се налага на българския народ в последните 20 години. Ценностна система, която те оправдава, когато наричаш работилите за комунистическите тайни служби патриоти, а техните жертви предатели. Светоглед, който принизява нуждите ти до чисто физиологически потребности, като лапане, пиене, Ебане и сране. Морал, който те стимулира да построиш паметник на един диктатор, чиято репресивна машина е разбила съдбите на сума ти свестен народ.

Но все пак, Бог да го прости Тодор Живков и нека след 1000 години го изкара от ада, където искрено се надявам, че е.

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*