Бил ли е Тодор Живков агент на Гешев?

Още през 1934 г. бившият Първи е подозиран в партийно предателство

На 23 септември 1944 г. в двора на училището в Банкя докарват около 150 арестанти, към които има предявени различни обвинения. Между тях не липсват и предани на партията функционери. Единият от милиционерските началници, явно ръководител на операцията, с ехидна усмивка се обръща към последния доведен задържан: „Ах, точно Вие ми трябвате, другарю Калчев! С Вас имам стари сметки за уреждане…”

След което отива при колегата си и започва оживено да обяснява нещо. В това време арестуваният Иван Калчев успява да прошепне на новоназначения (от 12 септември 1944 г.) комендант на Банкя: „Другарю Милев, ако ме предадете на този човек, той ще ме убие още тази вечер, за да няма свидетел, защото през 1934 г. бяхме в една партийна организация в Ючбунар, той ни предаде и ние по-късно го изключихме от партията като агент на Никола Гешев”.

Набеденият тогава в партийно предателство е Тодор Живков – Янко. На споменатата дата 23.IX.1944 г. той заедно с колегата си Мирчо Спасов отделят тридесет от задържаните 150 човека в Банкя, закарват ги в столицата и

вечерта ги избиват без съд и присъда

Това, което разказахме дотук, не е част от любимата на българите политическа митология с водеща тема – бил ли е или не Тодор Живков дългогодишен и активен агент-провокатор на полицай № 1 Никола Гешев, а част от спомените на Кирил Милев – бивш партизанин от отряда „Чавдар”.

Години наред около този въпрос се въртяха какви ли не истории, предположения и версии, убеждавайки българите, че там, където има дим, има и огън. На не едно поколение правеха впечатление самоуверените слова, с които Гешев е заявявал, че и след половин век страната ще се управлява от неговите агенти.

Да не говорим за патологичния интерес на другаря Янко към полицейските архиви веднага след 9.IX.1944 г., страстта да трупа компромати за най-близкото си обкръжение и трагичните обстоятелства, при които загиват партийните му другари, дръзнали да кажат истината, независимо от риска. Тук изключение не прави и цитираният партизанин Кирил Милев, който, макар и доживял до демокрацията, умира при доста странни обстоятелства. И така

агент-провокатор ли е Тодор Живков и кой е водещата фигура в най-дългото и зловещо танго в партийната история?

Твърдението, че Т. Живков е специален агент в отделение “А” на политическата полиция (Обществена безопасност), се гради на странното му поведение и многото провали, допуснати в нелегалната дейност, несъвместими с наложената в онези революционни години строга партийна дисциплина. Злополучните партизански акции и зачестилите арести на нелегални, чиято свръзка е бил Живков, са сериозно обвинение, както и мотивираните обяснения в спомените на негови колеги печатари, ремсисти и партийни деятели, станали свидетели на ненадейни срещи и неочаквани обрати.

След 9.IX.1944 г. немалък брой законспирирани агенти на полицията, на Обществена безопасност, на службите РО-1, РО-2 и др. вземат дейно участие във формиране структурите на МВР и Държавна сигурност.

Още след 9 септември т. нар. репресивни органи лягат в пирамидалната основа на изграждащата се нова държава
Внедрените в силовите звена бивши полицейски шпиони с успех реализират няколко неща – придобиват служебен имунитет и не заминават на фронта, грижливо почистват останалите полицейски архиви от смъртоносно компрометиращите ги агентурни досиета и лични картони и вече почувствали се освободени от бремето на престъпното си минало, започват да катерят с настървен кариеризъм един след друг етажите на партийната пирамида.

Веднага след 9.IX.1944 г. в столичния хотел „Славянска беседа” (който е превърнат в щаб на партизаните) се сформира „Народна милиция”, чийто заместник-директор става неизвестното на повечето присъстващи партизани селянче от Правец Тодор Живков, произведен направо в чин подполковник. За началник на Софийското областно управление на Народната милиция е определен Добри Джуров (Лазар).

До ушите на Димо Дичев (тогавашен началник на Държавна сигурност) достига информацията, че новоназначеният милиционерски зам.-директор Т. Живков имал странния навик да рови непрекъснато из архивите на бившата Дирекция на полицията. Но той, както и останалите отговорни служители от Държавна сигурност не обръщат достатъчно внимание на този факт. През цялото това време подполковник Живков, необезпокояван от никого, търси уличаващите го в сътрудничество с полицейските служби документи, но попада на такива за други комунисти, неиздържали изтезанията при разпитите и подписали декларации за сътрудничество. Всичко това той старателно прибира и укрива, създавайки си лична картотека от имена на доносници, които шантажира и използва като специални сътрудници в годините на дългото си царуване.

Всъщност, за да се запази на власт цели 33 години, освен тези вербувани сътрудници, човекът от село Правец е използвал почти всички структури на създадената Държавна сигурност.

След като изпълнява мисията си във вътрешното министерство, Живков изненадващо го напуска, но само формално, защото в книгата си „Вторият етаж” неговият политически помощник Костадин Чакъров споменава: „Тридесет и пет години Тодор Живков работеше еднолично и на никого не позволяваше да надникне в работата на армията и на органите за сигурност”. Много честни и почтени хора са били трън в очите на „човека от народа”, който

започва безмилостна атака срещу тях, обявявайки ги за „врагове с партиен билет”

Излиза, че доста “народни” (лични) врагове е имало в партията не само тогава, но и в по-късни периоди. Командирът на Втора партизанска бригада Стефан Халачев – Велко (знаещ за тандема Гешев-Живков), заминавайки за фронта, на всеослушание заявява, че ако се върне жив и здрав, лично ще потърси с оръжие в ръка сметка от Т. Живков и „бойните” му другари: Добри Джуров, Здравко Георгиев, Стамо Керезов, д-р Хариев и др., за предателството на чавдарци и разгрома на първа Софийска партизанска бригада под връх Мургаш и манастира Елешница, станал на 3 май 1944 г.

На фронта Стефан Халачев загива при странни обстоятелства – убит е не от германците, а от своите

Дългата ръка на Гешевата полицейска агентура достига навсякъде. По подобен начин намират смъртта си Жельо Демиревски и Чапай от Чепинския партизански отряд. Тоне Переновски дори удря плесница на др. Янко пред немалко присъстващи, в резултат на което е свален като командир на „Чавдар”, заменен е от Джуров и изпада в жестока немилост. Партизанинът Кирил Милев е предаден от агента Янко и е арестуван от Гешевите полицаи пред кино „Европа Палас” на 18 юли 1944 г. Осъден е и излежава присъда в Софийския централен затвор, където открива и други предадени от същия провокатор.

Т. Живков се справя с враговете си, комбинирайки различни йезуитски техники и методи. При инсценирани злополуки в страната и чужбина са ликвидирани: Ангел Гешков – първият комисар на бригада „Чавдар”, Иван Бонев (Витан) – командир на Шопския партизански отряд, генералите Копчев и Бъчваров. В резултат на тежък психически тормоз умира партизанинът от Втора бригада „Чавдар” полковник Тодор Георгиев Тодоров – Иван Зеления, тъй като е знаел за организираното на фронта покушение срещу Стефан Халачев – Велко.

Изредените жертви са били отлично информирани за

тайните срещи на др. Янко с полицейския шеф Никола Гешев,

провеждани при изключителна секретност в кабинета на директора на Държавната печатница Димитър Кокошков (бивш кмет на град Самоков).

Личният шофьор на Никола Гешев, роденият през 1921 г. Благой Недялков, споменава: “… Гешев наистина е работил с доста от членовете на ЦК и Политбюро. Познаваше ги и всичко знаеше. Имало е случаи, когато той лично ги събираше. Но когато убиха полковник Пантев, вече пенсионер, Гешев се ядоса: „Пенсионери ли ще трепете?”. От Никола Гешев се страхуваха всички”.

Полицаят Гешев успял да изгради агентурна мрежа, проникнала твърде високо, чак до върховете на комунистическата партия. По същия начин е внедрил свой информатор в българската секция на Коминтерна, който освен че му давал сведения почти до самия 9 септември 1944 г., е неразкрит и до ден-днешен.

Категоричен в оценките си е партизанинът чавдарец Кирил Милев, който в спомените си твърди, че на 31 май 1984 г. на тържествата в местността Жерково, когато непоканен минал покрай трибуната, Тодор Живков го посочил на генерал Кашев с думите: „Ама този още ли е жив? Аз какво ви наредих!?”

През 1960 г. седем членове на БКП и активни борци против капитализма и фашизма изпращат протестно писмо до ЦК на БКП, в което критикуват политиката на Живков. Седемте комунисти са разбити и изключени от партията. По-късно се появява на политическата сцена Иван Тодоров-Горуня и неговата група, чиято главна цел е свалянето на диктатора Живков. След разкриването на заговорниците Горуня се самоубива, а останалите участници в тайния план – генерал Цветко Анев, генерал Любен Динов и Цоло Кръстев, са арестувани и държани в изолация. Три години след провала на Горуня следва втори заговор срещу Живков, предприет от журналистите Михаил Докторов и Борис Темков. И този подобно на първия заговор е също неуспешен.

Зачестилите атаки на някои изявени комунисти срещу политиката на „човека от народа” го принуждават да отреагира, създавайки със заповед № 3728 от 17 ноември 1967 г. прословутото Шесто управление като част от Комитета за Държавна сигурност. Политическата полиция, т.нар. Шести отдел на Шесто управление, фактически е преобразуваният Тринайсети отдел на Второ Главно управление на ДС, занимаващ се с контрареволюционни, националистически и други от този род прояви.

Изграждането на Шесто управление (подчинено единствено на Живков) става след решение на ЦК на БКП от 18.ХП.1966 г. за борба с идеологическата диверсия на противника. Използвайки рационално тази репресивна машина, боравейки с подаваната по специалните канали информация, Живков успя да се справи с враговете си и с тези, които знаят неговото минало и представляват опасност за едноличната му власт.

А що се отнася до миналото му на полицейски агент-провокатор, което той приживе наричаше „идиотска лъжа”, някои от останалите още живи политически затворници, нелегални и репресирани, познаващи отблизо нравите на Тато, могат да кажат истината за него. Пък и не само за него, но и за брат му Георги Христов Живков (назначен след 9.IX.1944 г. в Столичното комисарство) и за Мирчо Спасов.

Послеслов – Архивите не искат да говорят

За огромно съжаление делото на Тодор Живков от архива Гешев съдържа само четири листа. В него се намират снимките му в профил и анфас, снети отпечатъци от пръсти, няколко протокола за разпит и едно донесение.
Доста оскъдна информация и нищо чудно всичко това да е писано със задна дата и подхвърлено в полицейските архиви, когато другарят Янко е бил милиционерски заместник-директор, веднага след 9.IX.1944 г. А може би и по-късно…

* Анализът е публикуван за първи път в сп. Блиц

Адрес на статията
Етикети: 
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. МОЕТО ДОСИЕ Е САМО ОТ ДВЕТЕ ДЕЛА, ПО КОЙТО СЪМ ОСЪДЕН НА ЗАТВОР, А ТРЕТОТО ДОСИЕ Е ПОДГОТОВКАТА ЗА СЪД В 1989 ГОДИНА ДА БЪДА СЪДЕН ПО ЧЛЕН 273 ЗА ПРОПАГНАДА ОТ ОБЯВЕНАТА „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНАТА МАСА“

    ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ТАЗИ СТАТИЯ ИМА МНОГО ИСТИНА, НО ТРЯБВА ДА СЕ ОТВОРЯТ ДОКУЕМНТИ НА ИСТОРИЯТА И РАЗКАЗИ ОТ РОДНИНИТЕ НА НЯКОГАШНИТЕ ПАРТИИНИ ДРУГАРИ, КОЙТО БЯХА УБИТИ.

    СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
    05.12.2010
    ВРАЦА

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*