Българите – завист и самовеличаене

Българите са склонни към самовеличаене и трудно приемат успеха на другия, казва доц. д-р Марин Паунов от УНСС. Според него, отивайки в чужбина, младите българи откриват много отрицателни черти на националния характер.

„Ценностите на българите. Съвременен портрет на европейски фон” е заглавието на анализ на доцента от софийския Университет за национално и световно стопанство д-р Марин Паунов, който има 20-годишен преподавателски и консултантски опит в България и чужбина. По повод една от сакраменталните фрази на министъра без портфейл Божидар Димитров, че „Ние, българите, сами ще се изядем, наистина!” Георги Папакочев попита доц. Паунов как той тълкува този намек за национално-обществен канибализъм.

М. Паунов: „С половината от изказването на Божидар Димитров тотално не мога да се съглася, но мисля, че в исторически порядък, ако погледнем различни сфери от нашия живот, лесно ще забележим склонността на българина да не понася успеха на другия. Това е което много изследователи на нашия национален характер по-пряко или по-завоалирано наричат завист. Това се прояви и в конкретния случай с намирането на мощи на св. Йоан Кръстител. От друга страна може би по-интересна е реакцията, която предизвика откриването на тези мощи. Отново се разединихме и разцъфтя ярко тази неспособност да понесеш успеха на другия.“

Защо младите не се връщат в България?

Като университетски преподавател с поглед и върху реномирани университети по света имате ли някакво обяснение на печалния факт, че днешна България фактически не желае нейните образовани в чужбина млади хора да се завръщат в родината си, а и те не изгарят от подобно желание. В какво се корени този страховит парадокс?

М. Паунов: „От една страна това е липсата на целенасочени усилия в тази област. В случая не става въпрос само за пари, а за зряло мислене на онези, които управляват държавата в продължение на повече от 20 години. За съжаление онези, които ни управляват, отново са българи с всички специфики, които ние си носим като нация. От друга страна е много жалка, много тъжна тази картина, за която питате. Изхождам не само от това, че имам две деца, които са големи, които получиха образование в чужбина  и продължават да работят там, но гледам и моите студенти. Много от младите хора търсят развитие вън от нашата държава не толкова, защото там има повече шансове за реализация, макар че и това е важно. Те по-скоро, общувайки с останалата част от света, забелязват много отрицателни, много нелицеприятни явления и черти на нашия национален характер, и това до голяма степен ги отблъсква.“

В анализите си вие констатирате, че освен църквата, фактор за „болния дух” на нацията е „слугинарската журналистика”, сиреч дундуркането на властта от медиите. Съществува обаче и обратен процес. Какви са пораженията?

М. Паунов: „Журналистиката и медиите със сигурност са такъв фактор и може би са толкова силни, защото действат много бързо. Разбира се, че има изключения, че има творци и журналисти, които си остават почтени професионалисти, но мисля, че склонността да се слугува, да се печелят пари на всяка цена, независимо от последствията, и в сферата на медиите е добре забележима.“

И българите като македонците…

„Колкото повече един народ има мизерно съвремие, толкова повече величае миналото си”, констатира наскоро историкът проф. Андрей Пантев. Какво можем да очакваме до края на кризата? Може би с новия почти милион, който правителството отпусна за археологически изследвания, да бъде намерено острие от стрела на хан Омуртаг или косъм от опашката на неговия кон?

М. Паунов: „Има такъв момент. Той може добре да бъде забелязан и при нашите съседи македонците.  Ние също сме склонни към такова самовеличаене. То може би е свързано с мизерното ни съществуване в момента, а може и да не е, защото има редица нации които са като нас, а може би и по-зле от нас в материално отношение. Не знам какво ще открият още нашите археолози. На мен ми е много интересно какво излиза по нашите земи, защото вън от спекулациите, вън от скандалите, наистина сме древна нация, наистина има много интересни неща по нашите земи, наистина имаме много сериозни приноси далеч в миналото. За съжаление всичките тези неща имат твърде малко общо с начина, по който живее съвременният българин.“

Автор: Г. Папакочев, Редактор: М. Илчева

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*