Докато ний сме такива, и тия наглеци – Божо, Гоце, цялата паплач около тях – ще са такива: щото кучето скача според тоягата!

Министър-приятелят Божо Димитров се извини на… приятеля си от инициативния комитет за преизбирането на Георги Първанов за втори мандат, също професор като него Николай Овчаров, археолог. Сценката е покъртителна, сигур са се и разцелували. Разбира се, министърът-профан няма и намерение да се извини на тия, които се почувствахме обидени, щото ни нарече „шибан народ“ – как да се извинява, та он ни е „аристократ“ като Гоце, он е от арогантния ни елит, он е звезда, он е величие!?

(За сведение на несведущите: пиша така, пиша думички като „он“, „замечателно“, „таваришч“ и пр., щото така доставям по-голяма радост на нашия обучен предимно в знание на руския език пернишко-банкьовски елит, дето ни управлява в момента; пък ни и управляваше и преди, в епохата на арогантния съветски малчик Серьожка Дмитрич, помните ли онуй славно време, или веке го забравихте?! А че същият този елит ни е управлявал и в ерата на правешкия простак Тодор Живков, вервам, не сте го забравили, щото едва ли някога ще можете да прежалите онуй замечателно време, в което краставиците, сиренцето, наденичките „кучешко наслаждение“, кебапчетата, евтиния хлебец и другите исконни български благинки течаха направо в широко зиналите за лапане усти на признателната природопопулация…)

Впрочем, де сте чули българска „звезда“ от „елита“ (човек вече не знае где да туря кавичките?!) да се извинява някому за нещо – няма такова нещо; за да си българска звезда трябва преди това да си най-нагъл български профан, а Божо е достигнал до върховете на това изкуство! Азис ли да ви се извини за нещо?! Чакайте ако си немате работа. Гоце ли ще ви се извини за нещо?! Да-да, ама утре, не сега! Или Бойко ще ви се извини затуй, че ви прави на парцал като всеки ден ви баламосва, а вий даже и не го усещате? Та Божо ли да ви се извини? Да не е луд, да не е дегенерат?! Съвест, чест, понятие за приличие, разбиране за туй що е морал, усет за скромност, съзнание за безупречност и пр. са величини, които са недостъпни за нравите на нашия разпасан и разгащен до крайност ченгесарско-комунистически елит, който, впрочем, е случил на народ: такъв народ, уви, това заслужава, не друго! А какъв е народецът ни, нашият препатил и въпреки това не поумнял народец какъв е и защо е такъв аз няма да кажа сега, сещайте се вие сами. Няма да го кажа, щото съм го казвал и писал безброй пъти, и ми писна веке да повтарям все едно и също, което обаче изобщо не стига до некои заспали и безчувствени кратуни…

Та тия кухи кратуни си обичат и пичове като Божо, като Бойко, като Гоце, като целата оня свита от наглеци, която се е разпасала като комунист в планинска мандра преди 9-ти септември 1944 г. И ето, виждате ли какво стана: значи проф. Овчаров се притече на помощ на министър-приятеля Божо Димитров за да изгладят конфуза по типично гоцевски начин. Щото техният тартор Гоце да не би да ви се е извинил за това, че ви лъга безброй пъти, а бе, кажете ми, драги ми български шибаняци, да ви се е извинил лъжльото Гоце за това, че ви излъга толкова пъти?! Та Гоце е ментор и вдъхновител на лъжливата клика от „публични личности от българския звезден елит“, които лъжат дето седнат и дето станат, които друго нещо освен лъжи и лицемерности не могат да кажат.

И ето, видите ли, как се извиняват бивши (Бивши ли?! Що рекох, що написах?! Как мога да приказвам чак такива глупости?!) комунисти: на своя другар се извиняват, ала в никакъв случай не се извиняват на потърпевшите, на обидените, на лъганите, на ония, с които са се гаврили. „Поемаме вина, но само с мезе!“, това нали го помните? Арогантен партиен другар и приятел на Гоце и на министър-приятеля Божо Димитров изрече тия исторически думи, заради които се обезсмърти така, че още е на големи държавни служби и заплати; щото и он ни е партиен бонза и „аристократ“, и он ни е величие и звезда; името му е Филип Боков, а пък бащата на тоя Боков е кашкавалкаджия от т.н. „партизанско движение“ и после десетки години беше пръв партиен другар и приятел лично на безсмъртния, на непрежалимия Тодор Живков.

На който пък днешния ни премиер-генерал е примерен ученик, продължител на делото и последовател, който вече комай надмина учителя си по подвизи, по арогантност и по нахалство; сега видяхте ли, драги ми лапнимухльовци, че нещата се връзват, и че тая клика, дето се гаври постоянно с вас, май с пълно право ви нарича както й дойде на устата! Щом пред камерите и микрофоните ви наричат „шибан народ“, представяте ли си как Божо, Гоце и цялата ченгесарска рат, дето се гаври непрекъснато с вас, ви нарича когато камерите и микрофоните не са наоколо? Представям си как ви нарича тогава, а вие поне малко представяте ли си го?

Ех, в такава страна живеем, че тук не важат даже най-елементарните правила за приличие – особено пък не важат за „богоизбраните“, по-скоро за доверените ченгета на ДС, които ни таковаха и майките, и бащите, и душите, и верата, и какво ли не още за тия 20, а преди това за ония 45 замечателни години. Тая безочлива комунистическа напаст, дето се гаври с нас десетки години е арогантна чак толкова защото ний сме такива: ний сме овчедушни, кротки, дебелокожи, примирени, привикнали на обиди, безчувствени и немислещи, сиреч, мислещи само за мекия хлебец, за сиренцето, за ефтини кебапченца и за шкембе-чорбицата.

Докато ний сме такива, и тия наглеци ще са такива, щото нали знаете тая приказка: кучето скача според тоягата. Само дето у нас не се знае кой е кучето и кой държи тоягата. Май тоягата държат тъкмо тия като Божо и Гоце, дето непрестанно ни обиждат, а пък ний сме станали като кученцата, които скачат и квичат според тоягата – дотук ли я докарахме вече?! А уж ний сме „суверенът“, ний, народът, шибаният народ, сме уж „суверенът“ – бошлаф работа, нищо не сме, не сме и народ, щом ги търпим още…

Адрес на статията
Етикети: , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*