Неонацизмът в България и опитът да му се противодейства

Неонацистките прояви в България нарастват през изминалите години. Инициативите предприети срещу това явление през последните месеци се нуждаят от подкрепата на всеки един в това общество.

На 6-ти юни 2010г. петима младежи бяха жестоко пребити в трамвай в София на път за мирен протест срещу незаконното задържане на чужденци в Специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци. В следствие на побоя единият от тях претърпява серия операции на лявата ръка, а другият бива настанен в болница с тежки травми по главата. Дни по-късно полицията разкри извършителите на станало преди две години убийство на момче заради това, че приличало на своите нападатели на гей. Същата седмица, на връщане от концерт няколко роми бяха жестоко бити в центъра на София, на метри от президентството, от група скинари. Така, само в рамките на една седмица, станахме свидетели на три тежки прояви на набиращия скорост неонацизъм в България.

При това е явно, че неговите последователи не действат от днес. Необезспокоявани от никого, те междувременно са успели да навлязат в публичното и частното пространство около нас по един сигурен начин. В много градове вече е нещо „нормално” да видиш пречупени кръстове и/или надписи от рода на „Евреите вън”, „Всички турци в масов гроб”, „България над всичко”, „НС” и др. по улиците, върху надгробни плочи, по стените на училища и религиозни храмове (през ноември 2009г. например, върху джамията в град Пловдив беше надраскано „Алах е гей“ и „Алах стига досаждай“, придружено от свастики) В центъра на най-големия черноморски град (Варна) пък, може да се купят порцеланови чаши с образите на Хитлер, нацистки лидери и пречупени кръстове. Открито се разпространява антисемитска и фашистка литература, ксенофобски настроения се пропагандират по неконтролирани от властите интернет страници (http://bg.altermedia.info/ ; http://www.nsaprotiva.com/ ), извършва се продажба на тениски и други атрибути със силно националистически (реваншистки) и/или расистки символи (например „България на три морета” сочейки времето, когато българската държава е граничела с Черно, Бяло и Адриатическо море или „88”, числовия знак за Heil Hitler), организират се неонацистки събирания, като разрешените от Столична община шествия на организацията “Кръв и Чест”, ежегодния Луковмарш в памет на симпатизанта на нацистка Германия, министър на войната през 30те години ген. Луков и др. През септември 2009г в общински клуб в град Асеновград е била проведена тайна сбирка на неонацисти, маскирана като рок-концерт, където са се проповядвали фашистки идеологии. Списъкът с примерите за неонацистка дейност може да бъде продължен.

Открити поддръжници на неонацистките идеи в България са организациите «Национална съпротива», «Кръв и чест», движението «БНС-Гвардия», участвало в парламентарните избори през 2005 и 2009г., както и наци-скинхедовете и агитките на големите футболни отбори (нпр. ултрасите към Левски). В изтекъл по интернет клип се вижда как дори общинар в Стара Загора, заедно с бивш заместник кмет на града, празнува рождения ден на Адолф Хитлер на 20-ти април. (Кадрите показват как разрязват торта със свастика, а зад тях е окачен портрет на Адолф Хитлер.) Партии като «Атака» и «ВМРО» от своя страна, допълнително подхранват тази тенденция с националистическите си и ксенофобски позиции (наскоро партията ВМРО проведе национална подписка за референдум срещу влизането на Турция в ЕС под надслов «7 милиона българи в ЕС срещу 70 милиона турци»; подписката бе внесена в парламента с 320 000 подписа!).

Характерно за неонацисткото течение у нас е желанието да се реабилитира нацизма като цяло или конкретна (про)нацистка организация от междувоенния период в България (например фашисткия Съюз на българските национални легиони). Водещ е един етнически мотивиран патриотизъм, позоваване на древното българско минало в идеален смисъл, отхвърлянето на гражданския политически диалог характерен за модерността и търсене на социално и икономическо благо за „народа”. Своите врагове неонацистите днес виждат в лицето на турци (9,4% от населението по данни от 2001г – wikipedia), цигани (4,7% от населението), евреи и чужденци. Граждани биват атакувани заради външността им, сексуалната им ориентация, цвета на кожата им, етническата им принадлежност или политическите им възгледи. Не на последно място е позоваването на антикомунистическа реторика на фона на цялостното обществено отхвърляне на комунизма – като основна идеологическа линия, но и с цел реабилитиране на нацисти от военния и междувоенния период под формата на обявяването им за антикомунистически патриотични герои.

Съществуват тесни аналогии и връзки между българските неонацисти и техните „съмишленици” в Европа – било като идейно и външно подражание, било по повод на конкретни съвместни акции. Българите от Национална съпротива (група, отцепила се от БНС, докато Боян Расате бе техен водач) имитират немските “автономни националисти” както в реториката (копиране на лозунги като “Свободен, Социален, Национален), така и чисто стилово – ‘кежуал’ дрехи, също обличане само в черно, когато се ходи по политически събития и пр. Движението «БНС-Гвардия» е част от “Европейския национален фронт” – пан-европейски съюз на неонацистките политически движения. Сред тях са Deutsches Kollegе (Германска колегия), NPD (Националдемократическа партия) и Freier Widerstand (Свободна съпротива), белгийският Vlaams Blok (Фламандски блок), испанската La Falange (Фаланга), създадена още от диктатора Франко, френската Guarde Franque (Франкска гвардия), румънската Noua Dreapta (Нова десница) и холандският Nationale Alliantie (Национален алианс) (http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&…12905). На неонацистки шествия често присъстват „гости” от фашистки организации от Германия, Румъния, Италия, Швейцария.

Причините за зараждането и още повече разрастването на това течение с всички негови особености имат комплексен характер – от наследената, широко застъпена в българското общество етнонационално-етатистка традиция на дефиниране на собствената и чуждата идентичност, през нереализираната цялостна демократизация на общественото пространство през последните 20 години и силно ампутираното икономическо и социално състояние на по-голямата част от населението днес в следствие на местни и глобални икономически процеси до тясни партийно-политически интереси. Към това можем да прибавим и действието на специфични индивидуални и групови фактори за необходимост от социална принадлежност, себеизразяване и личностна реализация. Особено тревожна последица от действието на всички тези причини е неразпознаването на явлението неонацизъм в България като такова и липсата на конкретна институционална, обществена и индивидуална ответна реакция като цяло.

Обезспокоени от тази игноратност, след побоя на 6-ти юни правозащитни организации, НПО-та, граждански сдружения и отделни индивиди се обединяват и призовават обществото, медиите и държавата да се вгледат в и назоват адекватно този сериозен проблем. Античовешката и антидемократичната неонацистка идеология и практика трябва да бъдат заклеймени, настояват те!

Съставянето и публичното разпространяване на обща платформа бива последвано от спонтанен флашмоб в центъра на София с блокиране на едно от нейните най-натоварени кръстовища в час-пик. След това е организирана пресконференция по темата с широко обществено участие, последвана от различни изяви по радиото, телевизията и пресата. На 1-ви юли бива проведена акция под надслов „Да почистим стените на омразата”, при която от стените на оградата на едно софийско училище биват отстранени пречупени кръстове и расистки и ксенофобски надписи. Участниците са носели медицински облекла и са искали символично да покажат, че става въпрос за една обществена болест, която трябва да се излекува.
Някои от положителните резултати от предприетите инициативи се изразяват в желанието на много медии (за първи път) да наричат неонацизма с истинското му име, а не да го припознават като хулиганска проява. Предстои формалното приемане на декларация от страна на Народното събрание (макар и в много мека форма) срещу расизма и ксенофобията. Усилено се заговори за необходимост от конкретизиране, промяна и най-вече адекватно прилагане на законодателството за престъпления извършени на етническа, религиозна, политическа основа и на база сексуална ориентация.

Все още обаче тези инициативи не са успели да привлекат много привърженици (поради същите, гореизброени причини позволяващи „процъфтяването” на неонацизма). Широк обществен дебат не беше разгърнат и официалните институции като правителство, община и др. не са взели никакво официално отношение. Нещо повече, според твърденията на вътрешния министър Цветан Цветанов на 6-ти юни се е стигнало до „сблъсък между анархистични леви и десни групировки”. Тези факти, както и международният характер на неонацисткото движение, показват необходимост от всеобща европейска реакция срещу него. Нужни са усилията на всеки един от нас!

Адрес на статията
Етикети: 
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Бесилка за комунисти, бой за цигани, казан с катран за педерасти, кур за либерали.

    Зиг Хайл

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*