НОАМ ЧОМСКИ: Иранската заплаха

Според върховното командване на САЩ „Иранският режим е основната заплаха за стабилността“ в Близкия Изток и Централна Азия – основният регион на интересите на САЩ (отново според официалните им представители).

Междувременно САЩ засилват санкциите срещу Иран и увеличават нападателните сили на остров Диего Гарсия в Индийския океан, като дори добавят възможност за използване на ядрени ракети.

„Те се настройват да разрушат Иран“ казва Дан Плеш, директор на Института за международни проучвания и дипломация в Лондонския университет. При управлението на Обама „огневата мощ на САЩ се учетвори“, а „бомбардировачите и ракетите могат да разрушат 10 000 обекта в Иран за няколко часа“.

Междувременно арабски медии съобщават, че военноморски сили на САЩ са преминали Суецкия канал към Персийския залив, за да осигурят провеждането на санкциите. Британски и израелски медии съобщават, че Саудитска Арабия е обещала въздушен коридор на Израел за бомбардировка срещу Иран (отречено от Саудитска Арабия). Американското и израелското военно командване се срещат, „за да се подготвят за възможността за Иран, въоръжен с ядрено оръжие“.

Разбира се, това е против резолюциите на ООН, които настояват въпросите около ядреното въоръжаване да се разрешават мирно в съответствие с Хартата на ООН.

Каква точно е заплахата?

Естествено, тоталитарен режим като иранския е преди всичко заплаха за собственото си население. Но като се има предвид кои са съюзниците на САЩ в региона (Израел, Саудитска Арабия и др.), това не изглежда да е проблем за Обама.

Ако си направим труда да прочетем военните и разузнавателните доклади пред Конгреса на САЩ, ще видим, че заплахата от Иран, описана в тях, не е военна. Военните разходи на Иран „са сравнително ниски в сравнение с останалите държави в региона“ и направо жалки в сравнение с щатските. Военната доктрина на Иран е определено „отбранителна… организирана да забави евентуално нахлуване и да доведе до дипломатическо решение“. Иран има само „ограничена възможност да упражни сила извън държавните граници“. По отношение на ядрената програма, „поддържането на потенциал за създаване на ядрено оръжие е основна част от стратегията на възпиране“.

Истинската заплаха от Иран не е военна. От Втората световна война насам САЩ декларират, че близкоизточните енергийни ресурси са част от първостепенните им интереси. А Иран не само че не ги допуска до своите, но се опитва и да разшири влиянието си в региона за сметка на влиянието на САЩ. Казано на езика на американските военни, това означава да „дестабилизира“ региона. Разбира се, на фона на това нахлуването и окупацията на съседната държава от страна на САЩ е „стабилизиране“ на региона. (Нищо ново – по същия начин САЩ „стабилизираха“ Чили с диктатурата на Пиночет.)

Освен тези престъпления, Иран поддържа тероризма според докладите. Неговата Революционна гвардия „стои зад някои от най-смъртоносните терористични атаки през последните три десетилетия“, включително атаки над американските войски и „коалиционните сили“ в региона. Нещо повече, Иран поддържа Хисбула и Хамас – най-влиятелните политически сили в Ливан и Палестина (ако ни интересуват изборните резултати). Тези движения спечелиха единствените сравнително демократични избори в арабския свят, което е достатъчно за елита (и местния, и в САЩ) да настръхне срещу тях и следователно – за американската администрация да засили подкрепата си за местните диктатури.

Израел и Палестина

Разбира се, всичко приписвано на Хисбула и Хамас изглежда незначително на фона на официалната политика на САЩ и Израел – като се започне с нахлуванията на Израел в Ливан (оправдани с „иранска агресия“) и на САЩ във Виетнам (поради „атаката отвътре“) и се свърши с окупираните от Израел палестински територии и от САЩ – афганистански и иракски земи.

Хамас редовно са обвинявани в непризнаване на Израел (това би било прецедент в международното право – политическа партия да признае държава). САЩ и Израел от своя страна никога не са признавали Палестина и неуморно действат срещу нейното съществуване под каквато и да е съдържателна форма. От своя страна управляващата партия в Израел официално декларира, че ще работи срещу съществуването на палестинска държава.

Хамас са обвинявани, че бомбардират израелските селища по границата, без съмнение престъпен акт, макар и не колкото израелските престъпления в Газа, да не говорим за другите места. Но е важно да се отбележи, че и САЩ, и Израел много добре знаят как да го спрат – Израел официално признава, че нямаше бомбардировки, докато поне частично спазваше примирието с Хамас през 2008 г. Израел отхвърли предложението на Хамас за подновяване, предпочитайки да започне убийствената операция през декември 2008 г. с пълната подкрепа на САЩ.

Турция като модел за демокрация

Поне в ислямския свят Турция е модел за демокрация, макар и с известни резерви. И тя е обект на яростна критика в САЩ. Най-бруталният случай беше яростта, с която управляващите в САЩ посрещнаха решението на правителството да се съобрази с настроението на 95% от населението и да не подкрепи нахлуването в Ирак.

Турция (заедно с Бразилия) гласува против разширяването на санкциите срещу Иран в Съвета за сигурност (дори Ливан се въздържа). Във Вашингтон бяха сащисани, съответният човек на Обама заяви, че „Турция трябва да демонстрира желанието си за партньорство със Запада“. Според водещи геополитически анализатори в САЩ въпросът сега бил „Как да запазим Турция в нейния коридор“ – т. е. да следва заповедите на добрите демократи.

Същевременно няма знаци, че останалите страни в региона уважават санкциите повече от Турция. Например Пакистан (друг „добър партньор“ на САЩ) и Иран на среща в Турция подписаха споразумение за нов газопровод, който се очаква да стигне до Индия. Според някои анализатори поддръжката на САЩ за индийската атомна програма (и оттам за индийските атомни оръжия) има за цел именно спирането на този газопровод. Всъщност и трите държави, които притежаваха ядрени оръжия и не подписаха Договора за неразпространение бяха Израел, Индия и Пакистан – и трите развиващи оръжията си с помощта на САЩ.

А може ли иначе?

Никой разумен човек не би искал Иран да притежава ядрено оръжие. Една възможна гаранция за това би било създаването на зона свободна от ядрени оръжия в Близкия изток. САЩ формално са съгласни, но настояват Израел да не влиза в зоната и не дават индикации, че ще се съобразяват с ограниченията. Не му било дошло времето, трябвало да се чака да се постигне мир с палестинците (което САЩ и Израел успешно блокират вече 35 години).

Големите приказки на Обама му спечелиха Нобелова награда. Но практическа стъпка към мира би било установяването на такава зона и оттеглянето на поддръжката за трите непослушни момченца с ядрени играчки – Израел, Индия и Пакистан. Но не само че приказките и действията се разминават – в този случай те направо си противоречат. Вместо да оттеглят поддръжката си, САЩ подкрепят насилниците в региона и сами упражняват насилие с цел контрол на нефтените му ресурси. Което е напълно оправдано и очаквано с оглед имперската доктрина, официално прокламирана по времето на Буш, която администрацията на Обама практически продължава да следва упорито.

Z net, със съкращения

превод: Златко

Адрес на статията
Етикети: , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*