От мъртви знаменитости се печели най-добре

От мъртви знаменитости се печели най-добреГорната мъдрост далеч не е откритие на семействата на Майкъл Джексън или Елвис Пресли – тя е по същество основното мото, което движи религиозния бизнес от хилядолетия насам. Специално християнството, и още по-специално неговите източно-православно и католическо подразделения са постигнали такива висоти в промотирането на “свещени” сувенири и артефакти от най-разнообразен вид, че всяка маркетингова агенция може само да им завижда.

То не са ревящи, кървящи, мигащи и т.н. икони и статуи, напукани мазилки с формата на божията майка, трески от христовия кръст, плащеници, носни кърпи и прочее, да не забравяме и масовото производство – “светена” вода, “свещени” книги, кръсчета, броеници… Всички религиозни фетиши разбира се са снабдени със съответната митология, която не само ги свързва “достоверно” с някоя от приказните истории в библията, но тъй като това не е достатъчно за комерсиалния успех, им придава и най-разнообразни лечебни свойства. Всякакви болежки – от обриви, ишиас и ломбаго до детски паралич и фригидност – могат да се излекуват с вяра и пипане на подходящия свещен предмет; ако не подейства, то проблемът разбира се е в недостатъчната вяра на пипащия…

Масовото производство на “светци” и “мъченици” последните две хилядолетия от своя страна осигурява вероятно най-доходоносната, а същевременно и най-гнусна брънка в този бизнес – мощите. Няма по-голяма гордост за един храм или манастир от това да притежава коса, зъб, пръст, плешка или става на някой герой на религиозния труд, получил пост-мортем официален сертификат за свещеност. Представете си само картинката, при която с религиозен плам и некрофилски устрем в сърцето добрите християни кълцат тленните останки на набедения за светия, с цел да го пласират на дребно и да максимализират печалбата…

Последните дни една от основните новини, които ни се натрапва от медиите е “чудотворното” откритие на археолози на остров Св. Иван до Созопол, състоящо се от част от пета, челюст, зъб и други малки костици, приписвани на Йоан Предтеча. Кратките и фалшиви описания на религиозната възбуденост на участниците в бутафорната сценка по отварянето на реликвариума, разбира се са придружени с разяснения на плановете им как откритието да се превърне в туристическа атракция и машина за пари. В тази насока веднага побърза да се изкаже и самопровъзгласилия се за професор Божидар Димитров, който е верен на ампоато си “на всяка манджа мерудия”.

Всъщност няма какво да коментираме алчните попове и хотелиери в Созопол – в крайна сметка бизнеса си е бизнес и е естествено да се използва всяка възможност за развитието му. Хората, които наистина ме учудват са “православните скотове”, които отказвайки се от достойнството и интелекта си се бутат като някакви телета, за да се докоснат до поредната “светиня”, пробутана им от хитреците в расо. Някой са склонни да видят нещо умилително и дори “духовно” в желанието на хората да вкарат малко магия и ирационалност в ежедневието си. Няма обаче нищо умилително и положително в това да се отдадеш на допотопен фетишизъм, напротив – това е проявление само на потресаващо невежество, духовна и интелектуална нищета, и не на последно място – обезверение, отчаяние и отказ да търсят пътища към щастието и прогреса в практичните аспекти на живота.

Теоретично погледнато не само модерния и рационален човек би трябвало да е отвратен от цялата история – един истински християнин също би трябвало да бъде, най-малкото заради историята с изгонването на търговците от храма и “божията” заповед да не се правят идоли и кумири… Реално погледната обаче смисъла на религията за “обикновените” хора винаги е бил един и същи – удовлетворение на най-първичното суеверие и мистицизъм, и опростенческото прехвърляне на страховете и надеждите към независещи от реалността сили. И независимо дали става дума за шаманизъм или институционализиран и подплътен с хиляди страници софизми монотеизъм, винаги ще се намерят хора, които да предоставят въображението и усилията си за удовлетворяване на тези нужди, като покрай това разбира се добре си напълват джобовете.

Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Велика статия!

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*