Савчо Савчев: Държавите използват ромите като бушон за проблемите си

Савчо Савчев. Снимка: Светослава Банчева

Разговор на Франческо Мартино, кореспондент на Osservatorio Balcani e Caucaso със Савчо Савчев, редактор на сп. Andral

Савчо Савчев е от ромски произход. Завършил е българска филология. Превел е на ромски език стиховете на Христо Ботев, „Ад” на Данте, древноегипетски стихове, отделни произведения на български писатели-класици.  Близо 9 години издава двуезичното списание „Andral” (на бълг. „Отвътре”) – на ромски и на български език. Автор е на книгите „Пространства на идеите” – литературна критика, „Страданията на младия Х” – роман в писма, на “Ромско-българо-английски речник” и на “Българо-ромски речник”.
Франческо Мартино: – Новината, за която става въпрос, е политическата инициатива на френския президент Никола Саркози за т.нар. доброволно репатриране на роми в Румъния и България. В Румъния официалните власти реагираха доста директно, докато в България правителството…

Савчо Савчев: – Мълчи…

– Да. Каква е причината за това мълчание, според Вас?

– Ами може би за това, че правителството е съгласно с думите на Никола Саркози. Аз не бих казал, че съм франкофон, но много уважавам френската култура и бих казал, че Саркози ме разочарова. Считам, че не може президентът на държавата, която преди двеста и повече години издигна правата на личността и правата на човека изобщо като библия на новото време да си позволява по един фашизиран, хитлеристки начин да реагира на този проблем. От голямата дандания, която и тук в България се разрази, не остана почти нищо – от многото роми, които уж трябваше да бъдат експулсирани в България, си дойдоха една шепа хора. Оказа се, че хората си работят там, имат правото да работят там, те са европейски граждани… Ако някой е направил нещо лошо, ако някой е погазил закона … разбира се, че властите ще го експулсират. Но ако човек не е направил нищо престъпно не е редно български граждани, румънски граждани, тоест граждани на Европейския съюз да бъдат експулсирани.

Нека г-н Саркози си помисли и за това, че огромните милиони, които дава Франция, за да привлича гражданите на света към себе си и своите идеи, говоря за движението, наречено франкофонство, само с една такава инициатива като репатрирането отблъсква милиони. Отблъсква милиони поне от себе си като президент, ако не изобщо от Франция.

– Според Вас българското правителство дали въобще има интерес да защитава правата на гражданите си от ромски произход?

– Не бих казал. Ще Ви разкажа един случай. В една лятна утрин на миналата година сегашното българско правителство, Министерството на вътрешните работи разруши няколко ромски къщи в един от кварталите на София и остави на улицата деца и болни старци. Същият ден в девет часа сутринта в един от хотелите на София българският вътрешен министър Цветан Цветанов дойде на една инициатива на „Отворено общество”, където ни уверяваше, че българското правителство много мисли за ромите, много мисли тъкмо за жилищната политика за ромите и т.н. Тоест сегашното българско правителство прави това, което са правили всички български правителства вече двайсет години с тази разлика, че днешното българско правителство даже и не се свени да бъде още по-директно и още по-… зле настроено към ромите.

– Как бихте описали днешното икономическо и социално положение на ромското население в България?

– Положението не е в никакъв случай по-различно от положението на целия български народ. С изключение на няколко процента, които са свръх богати и с изключение на още няколко процента, които са добре, всички останали цъфтим. И това не е тайна за никого, поне в България. И хората, независимо от какъв етнос са, си търсят щастието другаде.

– А според Вас в периода, в който България стана член на ЕС има ли някакви промени, стана ли нещо по-различно?

– По отношение на?

– Това положение, за което говорим…

– Ами не бих казал. Даже в някои отношения ми се струва, че стана и по-зле. Ние все се надяваме, че нещата ще се пооправят, има европейски фондове, по които уж има много пари и нашите власти все уж правят нещо, налагат нови схеми на управление на тези пари, освобождават чиновници, назначават нови все с намерението да бъдем по-практични, да бъдат усвоени, ако не сто процента, то поне голям процент от тези пари, но вече трета година не бих казал, че сме постигнали кой знае какво.

– Различни коментатори считат, че трябва да се даде един европейски отговор, отговор на европейско ниво, на т.н. ромски въпрос. Вие смятате ли, че това е възможно и дали това би бил правилният път да се реагира?

– Първо трябва да уточним какво Европа разбира под „ромски въпрос”. И кое влиза в това понятие. И ако някое правителство и Европейският съюз чрез своята Европейска комисия мисли, че нещата могат да бъдат изяснени само със съвременното състояние на нещата, то се греши дълбоко. Преди малко и в нашия частен разговор Ви казах – не може една Румъния няколко века да държи като истински роби ромската си общност и досега Румъния дори да не се е извинила на своите съграждани за отношението си през вековете. Ако ти държиш един човек, едно семейство, един народ, една общност столетия като роби, то това означава автоматически, че този човек, че този етнос не би могъл да се развива нормално. Ти си се държал нецивилизовано, той някой ден ти го връща, може би и без да го съзнава. И това, че той не се е развил нормално всъщност се дължи и на него самия, защото не е проявил по-голяма сила да отхвърли зависимостта си, но и на самите власти в самата държава, които са си позволили антихуманно отношение. Да не забравяме за отношението към ромската общност през вековете на една австроунгарска империя, на Германия в предишните векове, на една Италия, на една Испания… Че те изгаряха циганите за това, че гледат на карти и ги стреляха като животни при ловните си развлечения! Може ли тия държави, които в днешно време имат огромни претенции към ромската общност да не се извинят за това, което са правили техните деди преди векове?! Ще Ви кажа още нещо: преди време, когато в центъра Берлин се издигна паметникът на Холокоста Нобеловият лауреат за литература Гюнтер Грас реагира, че на него е изписано, че е посветен на избитите евреи по време на Втората световна война, но не и на невинно избитите между 700 000 и милион и половина роми и синти през същата тази война. Списание “Andral” беше единственото в България, публикувало тия негови размисли. Та г-н Грас тогава отправи своя негативен коментар към немската нация по този повод… Но тъй или иначе дори и след това германците не се извиниха за направеното от нацистите, не промениха и надписа на паметника…

– А това, което се случва в момента нова вълна на расизъм ли е?

– Абсолютно, в това няма никакво съмнение и Европа, която в предишните векове беше знаме на хуманизма, уви … днес издига други идеали. И забележете – правят го нации, които чрез най-големите си мислители решително са отстоявали човешките права, най-висшите човешки добродетели, които векове наред Европа считаше за знаме на човечеството и истинските хуманни ценности. Тъкмо тия държави в днешно време, за да решат вероятно вътрешни други свои проблеми, решават, че ромският проблем е най-важен. А между нас казано във всяка епоха всяка държава търси бушони, за да оправдае свои действия за едно или друго… Имаш си проблеми и чрез бушони ще отклониш вниманието на народа си към нещо несъществено и това се прави и днес във всяка държава. Не може да се вдига толкова голяма врява за толкова малко на брой хора, които не са извършили и кой знае какви провинения, ако беше иначе, тия хора щяха да бъдат съдени. Това какво е, ако не отклоняване на вниманието!

– А Вие лично как се почувствахте, когато се чу новината и когато сте чели и гледали по този въпрос?

– Вече казах – това за мен е непонятно и антихуманно. Този, който е нарушил закона трябва да си понесе последствията, но хора, които са отишли там, за да си изкарват прехраната, които искат да работят … защо трябва да бъдат гонени?! Ако в тия гета е мръсно (и аз не се съмнявам, че е така) трябва да се намери друг начин и друг подход за решаване на проблема, за да се вкара поведението на тия хора в по-приемливи и цивилизовани рамки.

– А според Вас откъде трябва да се започне?

– Аз не знам от къде трябва да се започне – на политиците им се плаща, за да намират разрешение на проблемите. Но, вижте, никой не бяга от страна, където се чувства добре! Двайсет години тук само си говорим! Питайте един обикновен човек на улицата „Дават ли се пари за ромите?” Няма начин да не Ви отговори настървено „Ами да, само за тях се дават много пари”, „За тях закони не важат”, „Те чакат само на социални помощи” и ей-такива куп други глупости. Много им е лесно, не само във Франция и Италия, но и тук – в България, да има някакъв бушон, който да избива всички национални или каквито и да са комплекси. Да има един тематичен парцал, удобен във всяко отношение, който да избърсва всичко…

– През тези години са тръгнали доста инициативи – най-голямата е т.н. Десетилетие на ромското включване. След като завърши – след 5 години – дали ще има някакви видими резултати, как мислите?

– Някой, който работи по тия проблеми и на когото му плащат няма как и сега да не каже, че и днес има много видими резултати, но откровено казано аз развитие не виждам. Може би има някакви пари, може би се дава нещо и на някого, но къде отиват тия пари, аз не знам. Може би отиват в няколко фондации, в които има двама-трима-седем-осем роми, но всички останали, които лапат тия средства, и които никой не знае колко са точно, са българи и турци (защото в тия години тъкмо те имаха реална власт, не ромите) и това трябва да се каже високо и ясно. Чрез корупция или кой знае какви други подходи или механизми – не бих могъл да кажа, но това е истината.

– Ромската общност в България е многобройна, но така или иначе не успява да се организира политически, за да защити правата си. Според Вас каква е причината?

– Това се прави от самата държава и от нейните органи. И се прави съзнателно. В даден момент се лансират хора, които са техни кадри и които разцепват всяко движение, ако има такова. Ако изобщо има някакво движение – в момента май няма нищо. Преди двайсет години в моя роден град се учреди първата ромска неправителствена организация, която даже нямаше претенцията да бъде политическа, защото в ония години мисленето на хората беше много по-близо до соц времената, когато тия неща не се прощаваха и се реагираше безкомпромисно. Но и тогава се намериха хора, които бяха внедрени в тия първи организации и които разбиха цялото движение. И това беше съвсем съзнателно. Турците имат партия, много силна партия, те направиха много за себе си, но кой в България не знае, че техният лидер е много специален кадър на ДС? Което означава, че кръговете, които са заинтересовани от движението на държавата по някакъв модел и в някаква посока им е изгодно да лансират, примерно, турците и турското движение и да речем Ахмед Доган и не им е изгодно, не знам и аз поради каква причина, ромската общност да бъде по-организирана. Може би защото съзнават, че 10% от населението на една страна наистина никак не е малко.

– А според Вас какво ще се случи на тия хора, които в момента са репатрирани от Франция?

– Какво ще се случи с тия хора не знам. Гледах репортаж по една от телевизиите за един човек, който беше специалист-фаянсаджия. Той каза, че във Франция е работил много здраво и е взимал много повече, отколкото в България. „Сега ще си почина и след време може би ще се върна пак, ако не във Франция, то някъде другаде на запад. Но тук в България няма да остана”. На запад трябва да се разбере, че заплатите в България са малки и много от хората не могат да си плащат дори сметките. Ако там на запад взимате да речем 1500-2000 евро заплата и плащате 30% сметки, то тук отношението е двойно, аз плащам 150-180 лв. само за парно, а преди месец пак го вдигнаха! А не ме питайте колко ми е заплатата… Ако съм по-млад не знам дали и аз няма да замина! Да не говорим пък за безработицата тук… И кои бяха първите, които бяха уволнени и то масово преди 18-20 години… Какво ще стане? Ами това ще стане! Всеки си търси щастието! И интересното е, че ако Европа узря, за т.н. свободно движение на хора преди петдесетина години (макар Европа да е била винаги свободна, границите се вдигнаха около Първата световна война, но в момента говорим за днешното разбиране на нещата) и прилага вече на практика принципа за свободно движение на капитали, хора и т.н., то ромите никога не сме признавали пък граници и винаги сме минавали където ни тегли душата и където сме могли да си намерим щастието. И аз си мисля, че тъкмо това е много по-човешкото поведение, отколкото да затваряш някого, когото и да е, зад граница, зад решетка или зад каквото и да е.

Виж още текстове в блога на Савчо Савчев

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*