„Изграждане на социализъм отдолу: Ролята на комуните във Венецуела“ – интервю с Antenea Juimenes

Срещаме се с Antenea Juimenes, бивш участник в студентското движение, който сега работи в националната мрежа от активисти, опитващи да изградят и укрепят комуни. Комуните са общностни организации, насърчавани от правителството на Чавес след 2006г. като начин да се затвърди нова форма на социална организация, основана на производство на местно ниво. Тя ни разказа за важния напредък в процеса, както и за главните предизвикателства, които продължават да стоят пред усилията за изграждане на народна власт, идваща отдолу.

b368a.jpg

Бихте ли ни разказали за бариото, в което живеете и за комуната?

Живея в барио в северната част на Каракас и работя в националната мрежа, която изгражда комуни. Понастоящем работим в седем щата; повечето от комуните се намират извън Каракас.

Работим с комуните за изграждането на политическо пространство чрез насърчаване на участието. Това е нова практика във Венецуела. Преди всичко, комуната е политическо пространство, не като държавата или общината; тя е създадена от хората за хората.

Към момента има много комуни в процес на изграждане в селските райони, където те са най-здрави. Всяка комуна живее в нейна собствена действителност, зависеща от политическата култура и формите на производство в конкретното място. Например, в крайбрежните зони комуната е отдадена на риболов, докато в селските райони производството се основава на земята.

Работим, за да разберем кои принципи и закони обединяват тези различни практики, кои моменти съвпадат, въпреки факта че методите на произвеждане и културите са различни. Организираме национални срещи, където комуните от север, юг, изток и запад могат да споделят техния опит и да се учат едни от други – от грешките, редом с успехите.

Каква е главната цел пред комуните?

Целите пред комуните са разнообразни и приемат различни форми. Преди да се появи комуната имаше всякакви видове общностни организации, в които хората можеха да участват, търсейки решения на техните проблеми и тези на квартала им, на местната общинска власт и т.н. Целта е комуните да се надграждат върху тези процеси и да ги консолидират чрез организиране на база на мястото, където хората живеят.

За нас комуната е териториално пространство, но и политическо пространство, където задачата е да се изгради социализъм върху трайни основи, където хората поемат отговорност за техното собствено образование и политическа организация. Учим за „convivencia“(добро съжителство, исп.) и разработването на комплексен план за дадена територия. Новото в този процес е, че хората също разработват техни собствени визии за изграждането.

Публичен съвет на откритоХората са много изобретателни; най-напред участват в задача с останалите съседи в процеса на създаването на постоянно пространство на структурата. Служителите, работещи за държавата, които идваха по тези места, бързо научиха, че хората разработват техен собствен план от и за самите тях.

Очевидно някои комуни са по-напреднали от други. Много по-трудно е да построиш комуна в градските среди, например, защото те нямат опит с [различни форми] на производство, нямат опит с [некапиталистически] социални отношения към земята. Функционалността, която съществува в градовете, е твърде капиталистическа. Но в селските области са успели да запазят в много отношения това, което е „наше“, от нашите предци, туземните общности, афро-венецуелските общности. Тези ценности още са тук. По тази причина по-лесно се работи в селските райони, отколкото в градските. Хората в провинцията са по-малко, но качеството на сътрудничеството е много високо. Понякога няма нито един човек, който да не е гласувал за Чавес; това е по-слабо проявено в градовете.

Бихте ли описали вашето лично политическо формиране. Как се ангажирахте с комуните?

Бях студентски активист в университета. Активността ми в политически движения е отпреди Чавес, но тогава нямаше никаква връзка между социалните движения и политическите партии. В 1992, когато Чавес беше освободен от затвора, нещата започнаха да се променят. Ние винаги сме били въвлечени в народното движение; тъй като имаше малко политически пространства, в които да участваш преди [освобождението на Чавес], ти се включваш в твоя квартал, в твоята организация, в твоята културна група.

Но след като Чавес беше освободен [и започна да изгражда политическо движение за изборите през 1998] нещата се промениха. Включих се; беше наша отговорност да помогнем за реализирането на процеса и движението в Каракас. Участвах като координатор, а после и в инициативата за изграждането на комуните. Сега ние сме група, която работи върху развитието им.

Има много различни идеи за комуните, например, между нашата мрежа от активисти и това, което Чавес предложи. Съществуват разнообразни идеи. Ние ги изграждаме от хората, а не от правителството. Имахме необикновен напредък; но най-стабилните постижения дойдоха, когато хората биваха убедени, че това е пътят, когато ставаха активни в тяхната общност.

Как работят комуните?

Исторически те идват от разнородни организаци, които се обединяват, за да разрешат проблемите на съжителството. Нашата идея беше да свържем тези групи, за да започнат заедно да допринасят за конкретни предложения. Организираме работни групи. Да кажем, че една общност няма вода. Ще огранизираме среща за водата. Хората казват: „Виж! Ние можем да решаваме собствените си проблеми.“

Търсим социалистическо решение на проблема. Не просто да наемем частна фирма да оправи нещо, а да работим с хората и с правителството, за да се разреши проблема. Започвайки първо от основните нужди, ще вдъхновим хората да участват. Опитваме се също да ги насочваме към повече мисли за бъдещето, как можем да подобрим положението в дългосрочен план.

Стъпка по стъпка се трудим заедно за разрешаването на прости неща като живеенето заедно. Нещо, което изисква норми, минимално усилие, което помага за подобряването на съжителството. Общността може да реши: „Не може да пием по улиците,“ например. Другите хора виждат тези малки промени и се включват в усилията, когато има резултат. Те разбират, че колективната организация е възможна.

Има мрежа от популяризатори в комуните, които координират, но участието на хората е фундамента. Има всякакви хора, които вземат участие в комуната: хора отляво, хора отдясно, такива, на които не им пука от нищо. Те се включват, когато изникне проблем, който засяга семейството им или училището, защото там учат децата им.

Не всеки е социалист. В действителност, социалистите сред участниците са малцинство. Трябва да обръщаме внимание на проблемите, които ги вълнуват. Това може да стане само чрез практика и това е начинът, по който хората се включват.

Споделете някои от по-големите проблеми, които срещате, опитвайки се да построите социализъм от квартала към по-високи нива.

Един фактор, възпрепятстващ работата ни е електоралната динамика, която е много изтощаваща. Постоянните кампании не ни позволяват да укрепим структурния процес на квартално ниво. Трудно е да се заемем с проблемите в общността, когато трябва да се фокусираме върху излъчването на учредително събрание, после референдумът, общи избори, президентски избори, след това избори за губернатор и т.н. В момента сме в избори на общински съветници. Тази нестихваща електорална динамика отслабва структурния процес на местно ниво, защото ни отвлича от изправянето пред ежедневните грижи, с които хората се срещат в тяхната общност.

Кои са главните нужди в северната зона на Каракас, където вие живеете?

Основният проблем в тази част е непланираната урбанизация. Повечето от земята е в ръцете на малобройна буржоазия и затова обикновените хора е трябвало да сроят техните домове по склоновете на хълмовете близо до каньона, места, които първоначално са били оставени незаети, [заради опасните условия]. Има 29 реки на територията на Каракас и всеки път, щом завали силно, хората, живеещи по тези места, са изложени на голям риск. Домовете им биват отмити. Много хора умират. В 1999 имаше катастрофа с много жертви. Хората искат решение на този проблем.

Друга тема е физическата сигурност или несигурност. Трудно намираме място за среща, защото хората се страхуват. Това е сериозен проблем. Но дясната опозиция и медиите го раздуха прекомерно и го направиха проблемът на бариосите. Аз смятам, че има по-сериозни грижи. Сигурността е основния въпрос на опозицията, пресата го обсъжда, така че има дебат и по този проблем.

Как качеството на живот се промени след началото на Боливарската революция?

Едни от основните промени са в областта на образованието чрез мисиите – Мисия Сукре, например. Сега всеки, който иска да постъпи в университет, може да го направи. Преди само 7% от студентите в UCV [Централен университет на Венецуела http://www.ucv.ve/] бяха бедни хора като мен. Навярно само 2% от обучаващите се в Simón Bolívar [Университет Симон Боливар http://www.usb.ve/] бяха бедни. Сега всеки учи през нощта. Всъщност, понякога е трудно да намериш време за среща, защото всички учат! Успяваме да провеждаме срещи само през почивните дни.

Друг аспект, който се промени фундаментално, е липсата на политически дебат в бариосите. Аз бях част от малък авангард, който се противопоставяше на това, опитвайки се да повдига политически въпроси в университета. През 80-те само студентите имаха готовност да излязат по улиците. Но днес хората говорят за политика навсякъде, в градския транспорт и по баровете. Рядкост е да се видят двама души, които пият бира и не говорят за политика.

Друг важен успех е, че хората говорят за социализъм. Може би не го правят по „научен“ начин, като да обсъждат какво казал Маркс или Ленин. Но те говорят за социализма с близост. Все още има известен страх, но далеч по-малко, отколкото преди. Например, веднъж показахме филм за социализма в барио през 80-те или 90-те. Хората просто повториха, каквото бяха чули от пресата – социалистите ще те потискат и всички са диктатори. Днес хората свързват социализма с демокрацията. Наистина, самото понятие за демокрация се смени. Ако Чавес бе отстранен – което е реална възможност, защото е имало много планове за убийството му – би избухнала гражданска война.

Но без значение какво ще стане, напредъкът на демокрацията на участието е необратим. Не можем да се върнем към представителната демокрация. Може да се появи друг вид ляво, но хората вече винаги ще трябва да участват; демокрацията на участието е фундаментална част от революцията. Хората разбират важността й, търсят я, искат да я постигнат.

И те забелязват как политиката работи различно. Преди цялата политическа реалност беше концентрирана върху ставащото в „Мирафлорес“(президентския дворец). Сега има много политическа активност, съществуват важни социални движения. Има възможност, има надежда. Днес хората правят повече, отколкото да чакат 5 години, за да се включат в избори. Имаме 7 милиона души, които са активисти на Обединената социалистическа партия на Венецуела (PSUV). Има милиони хора, участващи в комуналните съвети.

Това не означава, че всеки е развил политическо съзнание или опит; все още сме в преходен период. Не може да съществува революционна партия без революционни активисти. А ангажиментът за появата на революционерите не е поет докрай.

Все още има проблеми в Боливарския процес. Постигнати бяха ключови икономически подобрения, например, по-ниската безработица, по-високата минимална заплата, по-добри пенсии, но все още има ниско развитие на политическото съзнание. Хората трябва да бъдат способни да се оправят в политическите и икономически теории, ако искаме да продължим нататък, както правят в Куба, където обикновения човек на улицата разполага с анализ на ставащото в страната, в света. В Куба нивото на политическо съзнание е високо. Тази степен на [революционно] съзнание засега недостига във Венецуела. Това представлява опасност за революцията. Изминахме дълъг път, но още можем да направим повече.

Какво означава демокрация на участието в комуните?

Има поговорка тук, която казва, че демокрацията на участието не е в това какво ще правиш, а как ще го направиш. Това означава, че всички заедно изграждаме това, което искаме, ние решаваме какъв да е нашия принос, проектите ни за подобряване на нашия живот.

Участието е за всеки, независимо дали е за правителството, срещу него, от левицата, от десницата. Единствена овластена е асамблеята на гражданите. Това събрание, а не избрана група хора взема решения относно плана за развитие на всяка комуна.

Когато водим дебати се опитваме да достигаме консенсус и ако не успяваме, продължаваме разговорите. Когато липсва съгласие, ние анализираме въпроса късче по късче, за да го постигнем на малки части. Участието за нас е определението за политика; включваме се и в изпълнението на проекта. Например, общността иска водопровод. Държавата казава: „Добре. Ето парите. Сега го постройте, усвоете фонда.“

Но ние не участваме във формирането на националния курс, не директно. Политиката на министрите не се решава чрез метода на участието. Ние казахме:“Трябва да участваме!“ Правим го на местно ниво, но социализмът не е нещо, което се случва само на местно ниво. Имаме нужда заедно да изтъчем мрежа, която да свърже местните пространства, регионите и комуните, защото националните и международните нива имат влияние върху ставащото на местно ниво. Не можем просто да бъдем социалистическа комуна, малък остров в морето на капитализма. В крайна сметка, с кой ще равиваме обмен?

Имаме Министерство на Народната власт, отговарящо за комуните и социалната защита, но липсват механизми на участието за определяне на неговия курс. Точно в момента се развива такова нещо с комуните на туземното население. Министерството, което отговаря за тях и комуните си взаимодействат, те решават. Имат национален съвет, който определя линията. Изложихме предложение да имаме повече контрол върху Министерството на комуните, но то все още не е одобрено. Има силна съпротива.

Трябва да разберете едно нещо. Комуните са пространство с власт. Има комуни, които усвояват повече ресурси от някои общини. Тоест, комуните са узаконени центрове на власт; мнозинството от тях формално са част от PSUV, но дори чавистките представители на местно ниво не желаят особено да споделят власт. Вместо това се оформя противопоставяне между комуните и чавистките кметове и управители. Въпреки че всички работим заедно в името на Чавес, на практика съществува истинско противопоставяне. Управителите не разбират тази динамика, защото те не искат да губят власт.

Областните управители и кметовете си мислят, че ще построят социализъм чрез техните общини, чрез лидерството им. Но ние твърдим, че докато комуналната структура не е родена, социализмът няма да бъде възможен. Към момента няма идеална социалистическа комуна, в която всичко да се обсъжда, където има алтернативен, социалистически, икономически план, където учителите също са от комуната и обучават младежта. Това може да е възможно един ден, но не докато има друго ниво на управление, определящо цялостния бюджет. Работата е да се свържат всички тези комуни на национално ниво; засега това не е осъществимо, защото на много места ние не участваме дори в определянето на общинския бюджет. Включваме се в малки проекти, а местното управление продължава независимо, сякаш не сме в преход към социализъм.

Познати са ми само два изолирани случая, където това [оформяне на бюджета с участието на комуната] е част от реалността: град Торес в щата Лара и Боливар в щата Фалкон. Случаят е такъв, че в тези общини кметът наистина е от левицата. Мнозинстовото от губернаторите не са от левицата. В повечето случаи, управата е буржоазна и активността спрямо нея е огнище на постоянен конфликт. Това отнема много политическа енергия. Президентът е наясно с тези противоречия, но не мисля, че е намерил начин да преодолее проблема. Никак не е просто. От една страна имаш хора, които са организирани и правят предложения, а от другата представители на същата партия, които консолидират буржоазната държава.

Каква е ролята на жените в комуната?

Мнозинството от участващите в комуните са жени. Мисля, че като говорим за напредъка на процеса, това е много важна част. Точно в момента има висока активност сред жените и локалните групи. Но тя свършва дотам. Когато дойде време за участие на избори за постове с по-голяма отговорност, тогава мъже стават кандидати.

Президентът изложи няколко инициативи, за да се противопостави на тази тенденция и постигна голям напредък. В партията, например, 50% от кандидатите трябва да са жени. А когато отидеш в общностите, мнозинството от тези, които участват са жени, мнозинството от учещите в мисиите са жени. В миналото обществата във Венецуела и Латинска Америка са били силно сексистки и е било трудно за жените дори да напускат дома. Преди Чавес да влезе в служба, женската активност беше истинска рядкост. Само жените от Левица – от прогресивните сили – винаги са участвали в политическия и социален живот. Сега това е по-разпространено. Смятам, че във високите нива има значителен брой много полезни жени, правещи невероятни неща.

Все още има аспекти, в които е нужна промяна. Например, законите – ако забременея, имам шест месеца почивка, но съпругът ми няма дори един ден. Едно от нещата, за които повдигнахме въпрос е равенство по този спорен въпрос. Мисля, че ще победим.

Друго ограничение е, че жените се грижат за децата във Венецуела. Трудно е за тях да дават принос в общинските съвети, защото се налага да оставят децата си някъде. Това влияе върху решението им да не заемат политически позиции с повече отговорности, особено ако включват пътувания. Това е действителна бариера, макар че нивото им на активност в общностите е високо.

Каква е дългосрочната визия за насърчаването на демокрацията на участието чрез комуните?

Тук моята визия се различава от правителствената. Според властите аз се появявам в комуната, започвам от нулата и след по-малко от седмица правим работни групи върху политически проблеми. Както споменах по-горе, нивото на политическо съзнание във Венецуела е все още ниско.

Процесът на изграждането му, оформянето, може да не е толкова мигновен. Това не е като да отидеш в училище за седмица и да вземеш сертификат. Трябва да бъде постоянно. Ако имаш отбор представен от същите хора от общинския съвет, издигащи съзнанието на хората в тяхната общност, това е начинът да създадеш организатори. Представлява дълъг процес да научиш за всички различни категории: анархизъм, социализъм и неговите настоящи течения. Отнема поне 15 години. Не е само теория, научава се също в практиката. Научаваш се докато действаш, но също чрез четене и рефлектиране. Изисква много време да разбереш, че конкретни социални или политически практики принадлежат към социализма, докато други са капиталистически.

Някои общински съвети има по-високи нива на политическа организация. Тези структури разбират, че общинския съвет не е просто място за получаване на средства. За тях съветът е ново „гражданско сдружение“. Той е политическо пространство и проявление. Честно казано, мнозинството от съветите не се схващат по този начин. Все още работим с тях, за да развием идеята: „можем да решим един проблем по капиталистически или социалистически начин.“ Искаме да се справяме с проблемите, но да го правим по един нов начин. Но остава трудно, докато компаниите, които предоставят услугите, например, произвеждат материалите, нужни за домове, са все още капиталистически. Жилищното строителство е добър пример, защото този проблем продължава да бъде сериозен. Ако решим да правим сградата, ние трябва да купим цимент от капиталистическа компания и после да наемем строители… Задачата не е просто да решим проблема, а по какъв начин го решаваме… по-скоро да изграждаме социализъм, отколкото да заздравяваме капитализма. Преживели сме 500 години на колониализъм и експлоатация, така че е голямо предизвикателство да възстановиш цялата социално-икономическа система. Постигането на ново обществено положение е трудна задача.

Например, в някои случаи ние увеличихме селскостопанското производство. Но оризът трябваше да се изпрати в компания, която го обработва и пакетира, а сетне го продава обратно на хората на десет пъти по-висока цена. Смешно е и безсмислено. Трябва да поемем контрола над насажденията, над компаниите. Но не е лесно да се направи. Общинските съвети не винаги имат готовност да се заемат с всички тези задачи.

Намираме се в нещо, донякъде приличащо на порочен кръг. Единственият начин да преодолеем това е да създадем връзки между обществените съвети, публичните институции и държавата. Съветите са на път да станат по-силни, но ще коства много усилия да се премине стъпка напред.

Каква е идеята в дългосрочен план? Ще продългат ли да съществуват комуните, редом с буржоазната държава или евентуално ще я заместят с нови форми на самоуправление?

Въпросът ме кара да се замислям, защото революционния процес се осъществяваше чрез много организации, които изчезнаха по пътя. Президенът спомена веднъж, че ядрото на ендогенното развитие не е функционирало добре. Хората често питат: „Какъв тип организация ни е нужна, кой е удачният инструмент да ни помогне в постигането на това, което желаем… комуна, кооператив?“ И аз обяснявам какво е кооперативът – обществено притежавана компания. Комуната е нещо друго. Правим всичко, за да сме сигурни, че ще превърнем комуната в основен инструмент на социалната промяна, защото сме марксисти… това е единственият начин да изградиш социализъм, от долу. В допълнение, във Венецуела има исторически опит с комуните. Това е нашата самобитна форма на организация. Не ни е чужда. Разбира се, заради колониализма, всичко това се променило. Но първоначалната форма на „Нашата Америка“ била такава. Това е политическа форма, чрез която хората колективно управляват своя живот.

Виждали сме и други видове социалиализъм, конструирани от държавата като Съветския съюз. Когато тази държава се срина, всичко бе унищожено. Значи нещо е станало там. Дали хората наистина са се чувствали част от този процес? Имало е известни успехи, но хората не са били съпричастни. Опитът от всички революции в миналото, в Русия, в Куба, в други южни страни показва, че ако хората нямат реално участие, буржоазната държава просто продължава да съществува. Такава концепция за социализма не е жизнеспособна, защото буржоазната държава не идва от хората. Днес работим, за да изградим алтернативни системи на солидарен обмен и бартер. Идеята е комуната също да започне да ръководи общностните радио станции, телевизии.

Обсъждаме структурата на комуните. Какви да бъдат съотношенията на силите, каква власт ще им бъде предоставена – законодателна, изпълнителна и т.н. Всичко, което съществува засега, е събрание за дебати. Но автентичната социалистическа комуна още не се е появила, все още я изграждаме. Ние ще сме в комуна, когато се самоуправляваме, когато не ни е нужен съдия да ни казва: „тази къща не е твоя.“ Или да кажем, че живееш в квартал и ти трябва бележка, която да доказва мястото ти на пребиваване. Трябва да идеш в институция, която да го удостовери. Вместо това комуната може да го направи. Съседът ти може да потвърди къде живееш.

Капитализмът създаде слой от хора, който са собственици на живота на другите. Ако нямаш карта за пребиваване могат да ти направят много неща. Защо имаме нужда от такива документи? Буржоазната държава е създала класа от администратори, от които не се нуждаем, но претендиращи да знаят повече. Народните слоеве от общността в дъното трябва да чакат, докато те решават проблемите. Но комуната може да се справи с тези неща, да взема решения за тях. Преди испанците да дойдат ние сме живели по този начин. Но повишаването на съзнанието на хората е дълъг процес, докато се стигне дотам, че да могат да поемат контрол над живота си. Това също не е „анархиско нещо“, където всеки може да прави каквото си иска. Има норми на съвместния живот, които всички трябва да зачитат. Има и правила, които регулират работния процес, които трябва да се спазват. Хората трябва да спазват тези закони съзнателно, а не просто защото има закон, който ги репресира.

В края на краищата, дали президентът Чавес е тук или не, процесът зависи от хората. В момента като цяло той е твърде зависим от президента. Той е представен като гарант за продължаването на процеса и поради тази причина реакционерите искат да се отърват от него.

Ако друго правителство замени Чавес може да стане невъзможно да се правят политически срещи по улиците. При десните правителства в миналото стигаше само да имаш една книга от Маркс, Че Гевара или Фидел Кастро, за да бъдеш преследван.

Сюзън Спронк преподава в Училище за международно развитие и глобални науки в университета на Отава. Тя е научен сътрудник в Проект Общински Услуги и е публикувала няколко материала върху класообразуването и политиката във водния сектор на Боливия.

Джефри Р. Уебър преподава политика в университета на Реджина. Автор на книгата „Червения октомври: Борби на левицата и туземците в модерна Боливия“(Brill, 2010) и „Бунт за промяна в Боливия: класова борба, туземно освобождение и политиката на Ево Моралес“ (Haymarket, 2011)

http://www.zcommunications.org/building-socialism-from-below-the-role-of-the-communes-in-venezuela-by-antenea-jimenez

http://www.socialistproject.ca/bullet/368.php

http://venezuelanalysis.com/analysis/5425

http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/3.0/us/

http://bgprolet.wordpress.com/2010/08/02/participatory-democracy-in-comunas/

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*