Ако Америка е страната на неограничените възможности, България трябва да се прочуе с това, че е мястото на безкрайните идиотщини. При това бурно аплодирани от всички, защото няма кой да излезе и да извика, че царят е гол, а медиите толкова масово са се влели в интоксикираната тълпа, че ако някой дръзнe да каже истината, е заглушен много бързо от древногръцкия им хор.
Събитията накратко, тъй като едва ли има човек, който да не е чул и видял, че: министърът на българите в чужбина Божидар Димитров (или археолози!?!) открил на остров св. Иван до Созопол реликварий, съдържащ част от скелет. На място е повикан сливенския митрополит, който при отварянето потвърдил, че това са мощите на св. Йоан Предтеча (как става ясно, не е ясно). Министър-председателят веднага дарил златно-сребърна мощехранителница по личен проект за изработка и командировал двама министри – въпросния Димитров и министъра на финансите Дянков в Созопол, за да направят оценка за необходимите средства за възстановяване на църквата, където ще стои изработеното от Бойко Борисов съндъче. Двамата министри се включвет в литийното шествие – опело. Още по-незабавно са отпуснати и едни 450000 лева за реставрация на нещо, паркринг ли, църква ли, пак не става ясно. Обиден от критиките и подигравките, Божидар Димитров нарича в медия народа и колегите си (кои? защото той е всичко друго, но не и учен) „шибани“.
Всичко това насред ужасно тежка икономическа криза, лето господне 2010то в светската по конституция България. Имаме тежък бюджетен дефицит, псевдо-театрална реформа и едни 2 милиона още за „безобразия във Франция“ (?!?).
Имаме и кости и зъби на Йоан Кръстител в около още 200 църкви по света, от които могат да се сглобят около 5 пълни скелета – три мъжки, един женски и един детски. Никоя от тях не е привлякла тълпи от пилигрими и не е станала новия Йерусалим и дори новия Лурдес. На Божо Димитров ще му трябва поне една явила се Богородица допълнително, за да напълни Созопол.
Не вярвам обаче това да е целта на заниманията. Защото първо, чрез заливащите отвсякъде и упойващи обскурантизъм и езотерика вече съвсем не се вижда какво става у нас, за сметка на това властта все повече придобива сакрални измерения в очите на обикновените хорица. И второ, кой всъщност е Божидар Димитров?
Ако влезете в някоя созополска църква и попитате къде са иконите, ще ви кажат, че ги е взел преди 7-8 години Божо и още не ги е върнал. В местния археологически музей чужденците могат да си закупят всички негови книги, преведени на 7-8 езика, но адекватна информация за историята на града и държавата няма да получат. От ужасно много години същият министър е забъркан във ваденето на артефакти от морето около Созопол, които потъват в частни колекции, с иманярската мафия и с „колекционери“ като Черепа. Зад привидно родолюбския фарс по телевизията и театъра с погребенията, разкопките и мощите прозира страшното ограбване на българското културно и историческо наследство.
На тази снимка могат да се видят последните две останали стълби от античен фар, датиран около 72ра пр.н.е. от остров св. Иван, същия с мощите. Допреди няколко години все още е имало постройка, но постепенно всички парчета са ограбени едно по едно. Представям си парвенютата, които са си сложили в хола, между фикуса и плазмата по едно антично стъпало… Може ли Божидар Димитров да каже как са ограбени всички ценни антики около и в Созопол? И за чий точно се дават 150000 лева за разкопки около пиратската казашка църква? Кой организира експедицията и кой участва в нея?
Още по-страшно е какво реално става с българската култура и истинските ценности, които трябва да бъдат запазени.
Най-ужасният пример е случващото се с двете най-богати библиотеки у нас – Народната и тази на Софийския Университет. И в двете се съхраняват милиони ценни български издания, повечето от които нямат други запазени екземпляри, както и цялата българска периодика от самото и създаване, безценни стари карти и атласи и най-богатата колекция от чужда научна литература от 16ти до 18ти век.
Само че: библиотеките не са ремонтирани от поне 80 години, няма никаква техника за контрол на въздуха и влажността, няма обезпрашители, помещенията се рушат и наводняват, а повечето български първопечатни и старопечатни издания са застрашени от разпадане. В този репортаж на ПРОБГ може да се види в какво състояние е хранилището на Университетска библиотека, но не може да се чуе, че годишниците на „Български орел“ вече не могат да се ползват, че заплатата на един библиотекар е 427 лева бруто, че на служителите всяка година се правят снимки на белите дробове, тъй като работят в условия, подобни на тези в Бобов дол и че в Народната библиотека част от служителите са пуснати в неплатен отпуск, защото изборът е нови чужди книги, необходими за науката и културата в България или заплати.
На този фон някакви хора с фалшиви титли дават милиони за български Лувър, в който ще се излагат картини, закупени от търговци на изкуство-мутри като Красимир Гергов, милиони за непроучени мощи, милиони за всякакви други глупости, но не и за това, което трябва наистина да ценим и пазим.
Пресвети мощи срещу книгата, църквата срещу библиотеката. Това ли са алтернативите днес? Явно да. В държава, в която митрополит може да си позволи да забрани театрална постановка по класик като Емилиян Станев, архитектурните паметници се вграждат в пошли псевдобарокови хотели, старите книги изгниват, забравени от всички, освен от няколко библиотекари, а парите потъват по схеми и обръчи, маскирани като лувъри и уфицита.
А иначе медиите и културтрегерите плачат за чалгизацията на младите и опростачаването на „народа“. Само че не пайнерките са виновни, а липсата на алтернатива, липсата на разбиране какво точно е ценност и защо трябва да я пазим и познаването от млади и стари на това, което е наистина важно. Защото някой ден няма да има „Български орел“, а българското прадо и българската челюст на Дева Мария. Достойно за великобалканските ни комплекси.
Ограбване и обскурантизъм – това са двете страни на монетата в момента. Да ни е честито.
Още по темата от Любослава Русева, Комитата, Ралица Ковачева и Черната ръка в Уебкафе.
