Моята Библия

На бюрото ми в училище лежи Библията.

Сериозно!

Питали са ме: „Не си вярващ, защо?“

По три причини.

Първо, заслужава си дори и само заради книга Еклесиаст.

Второ, понякога прочитам нещо оттам на учениците.

Има какво да се научи (извън религиозната пропаганда, разбира се!).

Трето, ровейки от време на време из текстовете й, получавам словесно оръжие срещу религиозните фанатици.

Които разчитат на това, че човекът срещу тях няма понятие от написаното там.

И го замерят с цитати, цитати, цитати…

Ама подбрани по тяхна угода.

Майстори са да подминават и премълчават това, което не им се връзва с агитацията.

Я какво казва например Христос според евангелист Матей (гл. 6, ст. 6) :

„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец…“

Тук религиозните хитряги веднага започват да увъртат, че „вътрешна стаичка“ означава душата на човека и разни там тинтири-минтири.

Само че предишният стих 5 прави тезата им на пух и прах:

„И когато се молите, не бъдете като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите…“

Какво излиза – не по храмовете трябва да се молят вярващите според Христос, а в дома си, насаме със своя небесен Повелител, без посредник.

Як плесник за тези, които търсят начин да ни замъкнат на църква, за да палим свещи и да целуваме чудодейни икони, бъркайки се в джоба за угода на тлъсти клерикали.

Затова е полезно да се чете Библията!

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*