Мумиа Абу-Джамал

Kой е Мумиа Абу-Джамал?

Мумиа Абу-Джамал е известен журналист от Филаделфия, който е в затвора от 1981г. насам и през 1983г. е осъден на смърт, защото уж е убил офицер Даниел Фоулкнър. Мумиа Абу-Джамал е известен като „Гласът на безгласните” заради неговите репортажи относно полицейското насилие и други социални и расови проблеми на предградията от Филаделфия, а и на целия свят – репортажи, благодарение на които той е спечелил редица награди.

Когато е арестуван, той вече е президент на Асоциацията на тъмнокожите журналисти. Като тийнейджър той е и един от основателите на Black Panther Party във Филаделфия. Години по-късно той работи за радио-станции като NRP, а впоследствие става и директор на емисията новини на радио WHAT. Той отделя много внимание на безочливата несправедливост, с която властите подхождат към MOVE – революционна организация, която се стреми да защитава всички форми на живот: човешки същества, животни, растения, както и планетата като цяло.

Инцидентът

През 1981г. Мумиа работи като таксиметров шофьор вечерно време, като втора работа. На 9 септември около 4:00ч. сутринта, той кара с таксито си в центъра на Филаделфия. Мумиа твърди, че той е извозил клиента си до определеното място, и е паркирал близо до ъгъла на 13-та улица и Locust Street. Тогава е чул изстрели, обърнал се и видял брат си Уилиям Куук, който се гърчел на средата на улицата. Мумиа излязъл от таксито си и отишъл да помогне на брат си, но бил прострелян от цивилно облечения полицай, офицер Фоулкнър. Той паднал на земята като ту губил, ту се връщал в съзнание. След няколко минути дошла полицията и полицаите намерили Мумиа и Фоулкнър ранени. Впоследствие офицерът починал. Мумиа бил арестуван, зверски пребит, набутан в полицейска кола и закаран в болницата, която била на няколко пресечки от мястото (интересно е, че на полицаите им е отнело 30 минути, за да го закарат до болницата). Мумиа някак си оцелял.

Процесът

Процесът започва през 1982г., като за съдия бил назначен съдия Сабо (съвсем случайно той е съдията, който е осъдил най-много хора на смърт). Желанието на Мумиа е да се защитава сам и Джон Африка да е негов правен съветник, но още преди да са избрани и съдебните заседатели, на Мумиа му е наложен служебен адвокат, което е против волята му. По време на процеса Мумиа многократно бива обвиняван, че възпрепятства съдебния процес, и в много случаи не му е позволено да присъства на собствения си процес, в който се решава съдбата му. В този процес Сабо си спечелва прякора „Обвинител в роба” тъй като през цялото време толерира прокурора и прави всичко възможно Мумиа да загуби делото.

Доказателствата

Обвинението твърди, че изстрелът, който убива офицер Фоулкнър, е произведен от законно регистрирания пистолет на Мумиа, който е 38-ми калибър. Това обаче доста си противоречи с медицинските експертизи, които показват, че куршумът в главата на офицера е бил 44-ти калибър. Този факт не е представен пред съдебните заседатели. Нещо повече, експертите не могат да повярват, че полицаите, пристигнали на местопрестъплението, не са проверили оръжието на Мумиа, за да видят дали с него е стреляно скоро, нито пък ръцете му, за следи от барут. Едно от най-силните доказателства на обвинението е, че Мумиа е направил самопризнание в болницата. Всъщност обаче това самопризнание е записано чак 2 месеца след 9 септември, веднага след като Мумиа подава жалба срещу полицията за злоупотреба с власт и за полицейско насилие. Един от полицаите, който в последствие твърди, че е чул самопризнанието, е Гари Уаскул. Всъщност, 2 месеца по-рано в дневния си полицейски рапорт той казва „the Negro male made no comments.” (Черният мъж не каза нищо). Доктор Колета, който тогава е бил дежурен в интензивното твърди, че никога не е чул Мумиа да говори.

Свидетелите

Основният свидетел на обвинението е проститутка на име Кантия Уайт, но всички останали свидетели твърдят, че не помнят тя да е била там по време на инцидента. По време на делото на Били Куук (брат на Мумиа), няколко седмици преди делото на Мумиа, Уайт свидетелства и казва нещо съвсем различно от това, което казва като свидетел по делото на Мумиа. Тя свидетелства по делото на Били Куук, че на местопрестъплението е имало човек, който е избягал преди да дойде полицията. Това съвпада с показанията на 5 други свидетели, които твърдят, че е имало някой, който е избягал от местопрестъплението. През 1997г. друга бивша проститутка Памела Джекинс свидетелства, че Уайт е работела като информатор на полицията. В показанията на други свидетели от 90-те години се твърди също и че полицията е принуждавала свидетелите да кажат това, което е било удобно на обвинението. През 1995г. свидетелят Уилиям Синглетари казва, че полицаите многократно са късали показанията му, докато не подпише това, което те искат. През следващата година Вероника Джоунс свидетелства, че е била принудена от полицията да промени първоначалните си показания, че двама души са избягали от местопрестъплението. Свидетелят Били Хуук, който е на местопрестъплението по време на инцидента, многократно е заявявал, че Мумиа е абсолютно невинен.

Присъдата

Благодарение на манипулацията на свидетели, доказателства, както и на отнемането на правото на справедлив процес (а това е право, дадено на всеки човек по конституцията на САЩ) на Мумиа, той е признат за виновен. Осъден е на смърт само заради политическите си възгледи. Двадесет и две години Мумиа е несправедливо отделен от семейството си, чакайки изпълнението на смъртната присъда.

Нови Свидетели

През 2001г. стенографът в съда, Тери Мауър-Картър, прави публично изявление, в което се казва, че през 1982г., преди да започне делото, е чула съдия Сабо да казва „Yeah, and I’m going to help them fry the n****r” („Да, ще им помогна да изпържат негъра”). В случая под „негъра”, Сабо визира Мумиа. Това е поредното доказателство за пристрастността и расизма на съдията по време на процеса, които без съмнение са повлияли много на присъдата. По-късно през същата година уважаваният журналист Лин Вашингтон казва, че сутринта на 9 септември 1981г. е отишъл на местопрестъплението да отрази случая и там не е намерил полиция. Това подкрепя предишни доказателства, че полицаите на местопрестъплението не са си свършили работата.

Самопризнанието

През 1999 г. Арнолд Беверли признава, че е убил офицер Фоулкнър. Той бива тестван на детектор на лъжата и се установява, че казва истината. Въпреки многото доказателства в подкрепа на това самопризнание, прокурорът на Филаделфия отказва да разследва случая и така дори не се стига и до дело. Поредната несправедливост…

Решенията

На 18 декември 2001 г. съдия Йон, отговаря на петицията по Хабеас Корпус пусната в Федералния Областен Съд. Той потвърждава несправедливото обвинение, но поставя под съмнение смъртната присъда на Мумиа. Това значи, че може да има друга присъда, след като всички обжалвания са чути, но единствените два варианта за присъда са доживотен затвор без право да бъде пуснат за добро поведение или под гаранция, че няма да извърши друго престъпление, и смъртна присъда. Това не е справедливост. Има много доказателства, че Мумиа е невинен, и той трябва да бъде напълно свободен! Адвокатите на Мумиа обжалват това решение през 2002г. Мумиа е осъден на смърт, но присъдата няма да бъде изпълнена, докато всички обжалвания не са чути. На 21 ноември 2001г. съдия Памела Дембе отказва да поднови делото по наредбата PCRA. Това бива обжалвано от адвокатите на Мумиа. Тя се обосновава почти изцяло на делото Петеркин, което скоро бива върнато за преразглеждане. На 8 октомври 2003г. Върховният съд отхвърля обжалването, с мотива, че самопризнанията на Беверли не могат да бъдат чути заради „ограничения във времето”. С други думи: съдът няма време да изслуша защитата. Върховният съд още отхвърлят показанията на Тери Мауър-Картър като странични. Борбата продължава!

Съпротивата

Широк кръг от хора и организации по целия свят многократно са се противопоставяли на тази несправедливост и са изказвали подкрепата си за Мумиа. Знаменитости като Дани Гловър, Ози Дейвис, Сюзън Сарандън, световни лидери като Нелсън Мандела, Даниел Нитеранд, Фидел Кастро, както и: Японският Съвет, 22 депутата в Британския Парламент, Европейския парламент са изразявали неведнъж несъгласието си с безочливата несправедливост и са призовавали Американския върховен съд най-малкото да преразгледа делото. Милиони хора по света са организирали протести против това несправедливо пленничество.

Случаят Мумиа провокира много социални протести, защото той съдържа в себе си много важни проблеми за нашето бъдеще: нарастване на броя на затворниците, полицейско насилие, смъртното наказание, преследване на политически активисти, както и продължаващата доминация на белите и расизма в САЩ. От затвора, чакайки изпълнението на присъдата си, чрез статиите и книгите си, Мумиа продължава да говори това, което всички подтиснати от властта хора искат да кажат. Неговият случай е може би най-голямата битка за справедливост на нашето време.

Свобода за Мумиа Абу-Джамал!

Свобода за всички политически затворници!

Песен на Rage Against the Machine в подкрепа на Мумиа Абу-Джамал: http://vbox7.com/play:de0bf97c

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*