Просто расизъм

Както сигурно знаеш, българинът е несравнимо по-толерантен от който и да избереш представител на друга произволна националност. Този мит може даже да е истина, стане ли дума за неколцината надарени от природата родни еквиваленти на майка Тереза, които противно на целия житейски цинизъм наистина ги има (но за това друг път). Той, обаче, не важи за мен. Вероятно и за теб. И съвсем определено за онези стотици хиляди наши сънародници, обичащи да подхранват самочувствието си с него, докато в същото време за нищо на света не биха разменили и дума с циганката, която им чисти стълбите, не ще допуснат децата си да учат в смесено училище и не се притесняват, че държат писанията на най-модерния роден партизанин на рафта с най-доброто за еврейската конспирация (който често пъти, естествено, е единствен).

По-надолу ще продължа с едно друго митологизиране. Но преди да стигна дотам, няма как да пропусна да спомена, че поводът за днешната статия не е съботният протест срещу т.нар. циганско беззаконие, макар и да изглежда така. Не искам да обиждам наистина добрите и просто заблудени хора, попаднали на него, като ги слагам на същото място с гологлавите привърженици на „дълга и честта”, които изглежда го узурпираха (и как да е иначе, при положение, че събитието бе организирано от БНС) – обаче честно ще си кажа, че за мен крясъците на маргинална група лумпени не са и не бива да стават повод за внимание.

(Отново се извинявам на онези участници в шествието, които не бяха такива. Опасенията им са разбираеми и достойни за разговор.)

Повод да пиша това е реакцията, която протестът предизвика – както в многобройните медии, които го отразиха, така и в онази част от българското общество, която има време и желание да коментира споменатите медийни писания. Тази реакция, съвсем очаквано се изразяваше в преповтаряне на цялата „циганска” митология, изградена в последните години, и почти пълно неглижиране на истинските проблеми.

Мит или реалност

Не вярвам на очите си. „Как може да твърдите, че циганите и българите са от една и съща раса? Това е обидно”, пише потребителят на форума на СУ с ник BBM, авторитетно отричайки труда на поколения антрополози. Ромите „не са българи и няма никакъв смисъл да стоят тука. Да си ходят, където им е мястото”, казва 13-годишната Ния, цитирана от Дневник, и тези думи са жив пример защо на някои хора не бива да им се позволява да отглеждат деца. „Хитлер навремето се е спрял на една правилна политика спрямо циганите”, от своя страна твърди коментиращ в същия вестник, който явно не знае, че, ако „правилната” политика на фюрера се бе реализирала, той – като славянин – или нямаше да е жив, или щеше да прекара жалкото си съществуване в робство.

Всички тези мнения и още стотици като тях, освен че забиват поредния пирон в ковчега на прочутата българска толерантност, са резултат от нелепата комбинация между откровени измислици и съвсем реални тревоги, голяма част от които, обаче, не са предизвикани от самите роми, а от безумието, което в България минава за държавна „социална” политика.

Тръгвайки от митологията, ще пропусна да коментирам простотията, че циганите са представители на друга раса и производните ѝ: че са по-непълноценни от нас, генетично обременени, мързеливи по природа и пр. Вярвам, че си достатъчно умен да не вярваш в точно този вид типологизация и да си наясно, че съществуващите проблеми са далеч по-комплексни и по-важното невгенични [1].

Това, за което ми се ще да поговоря, е конкретно митът за циганската престъпност, който в крайна сметка предизвика онзиденшното шествие и кратката истерия покрай него. Че става дума за мит е очевидно по факта, че нито организаторите на протеста, нито медиите представиха статистика, доказваща лозунгите му. Всъщност те няма как да направят това – такава, както се уверих след известно търсене, не е достъпна никъде. В този смисъл не е случайно, че протестиращите се позоваваха на вестникарски заглавия и криминални хроники (според Дневник), както и на собствената си убеденост, вместо на… хъм например доказателства.

По подобна логика може да се протестира срещу почти всичко – като начало полицейското насилие, на което пресата винаги обръща особено внимание. (В последната седмица имаше един или два случая на полицаи-изнасилвачи. Значи ли това, че всички няколкостотин хиляди служители в МВР са такива?) Или на насилието, предизвикано от българи – все пак на всяко вестникарско заглавие за престъпление, извършено от цигани – които винаги се посочват – отговарят по десетина за други криминални деяния, за които народност не се споменава. Нали се сещаш какво значи това?

Впрочем, не ме разбирай погрешно. Далеч съм от мисълта, че ромите не извършват множество престъпления, вероятно повече от нас на глава от населението. Далеч съм и от идеята, че доста от тях не остават ненаказани – както повечето престъпници с по-светъл цвят на кожата. Но да се говори, че (цитирам) „народът е поставен на колене пред една паплач, която никой не е канил”, е смешно. Особено при положение, че със същата „паплач” живеем в мир на тази земя от десетки поколения.

Истинският проблем

не е, че циганите са мързеливи, крадливи или нагли по рождение. В действителност те не живеят по-добре от нас, както се опитват да ни убедят идиотите от БНС. Всеки, който поне е минавал покрай ромско гето, е наясно с това. Големият проблем е, че тези хора имат различен цвят на кожата в една държава с изкривена от епохата на комунизма ценностна система. Те са бедни, но как няма да са при положение, че никой не ги наема на работа? Крадат, защото са лишени от всичко, а са лишени от всички, защото крадат. Децата им са необразовани, но как да е иначе, като са обект на тормоз в несегрегираните училища, а само ромските просто не стават? Защо ги тормозят ли? Защото са мързеливи и крадат, и са от друга раса.

Върху тази основа е изградено това, което по-нагоре нарекох „безумието, което у нас минава за държавна „социална” политика”. Защото в стремежа си да изкупи собствените си грехове (а и да се хареса на ЕС) българската държава възприе напълно погрешния модел на това, което на запад се нарича „affirmative action” – с други думи предоставяне на повече права на група хора, която до момента е потискана.

Резултатът е плачевен и колкото по-скоро се откажем от него, толкова по-добре. Подобно на всички останали граждани на България, ромите трябва да спрат да бъдат толерирани – там, където са, естествено. Само че това не е достатъчно. За да има ефект, то трябва да бъде придружено от промяна в нашата собствена изконно расистка нагласа – нещо, което ще се случи далеч по-трудно. Трябва да престанем да възпитаваме децата си в омраза, подобно на 13-годишната Ния. Да десегрегираме училищата и университетите. Да приемаме да работим с онези, които си вършат работата добре, без значение дали са от „нашите” или от „техните”. И не на последно място, да осигурим на Сидеров, Расате и останалите демиурзи на Атака, БНС и подобните им организации удобна и постоянна работа с хубаво раирано облекло и пълен пансион в компанията на добре сложени младежи с прякори от зеленчукопроизводителния бизнес.

Това решение не е точно лесно или бързо. За разлика от предложените в коментарите покрай вече споменатия протест, обаче, то има свойството едновременно да е морално (или иначе казано да не влиза в противоречие с ценностите, в които повечето от нас се кълнем поне от времето на Левски) и да ни предпази да се избием взаимно.

***

[1] Не мога да се сдържа, обаче, да не обърна внимание на странната расова логика на БНС феновете и сродните им „патриоти”. От една страна, ромите са част от различна раса, нали? От друга, основният ни страх е, че след има няма двадесет-тридесет години ще ни изтикат от управлението на държавата. От трета, социалният дарвинизъм, на който се опира всяка расистка теория, поддържа, че при евентуален сблъсък една по-пълноценна раса задължително ще надделее над по-слабата от нея. Излиза, че основният страх на българските националисти е да не би да се окаже, че циганите са по-висши от тях. Тц, тц,  тц!

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*