Реабилитация на кукловодите?

Десният Съюз на демократичните сили разпространи декларация срещу политиката на реабилитиране на бивши агенти на ДС. Ще реанимира ли възражението обществения дебат за ролята на хора от тайните служби във властта?

Повод за публичното негодувание на СДС е решението на сегашния кабинет да предложи на президента за награждаване доказания агент на ДС с псевдоним „Бончев” с орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие, за особените му заслуги в областта на културата. Зад въпросното агентурно име се е прикривал бившият лидер на СДС и бивш депутат от крайната националистическа формация „Атака”, докторът на науките Петър Берон, осветен като осведомител на политическата милиция от прословутото Шесто управление на ДС през 2007 като депутат, а по-късно и като член на БАН. Официалната аргументация на кабинета е, че предложеният кандидат за орден имал „особени заслуги” в областта на културата и принос в „изследването на прилепите и техните миграции” в пещери по цял свят.

ДС „Батман”

Чувствителността на СДС по въпроса за агент „Бончев” е обяснима – все пак става въпрос за секретар  и първи председател на синята партия от декември 1989 до ноември 1990 година, за депутат от десницата в 7-то Велико Народно събрание през 90-та, сложил подписа си под новата Конституция на страната. Необясним обаче е закъснелият и доста вяло формулиран документ, в който мимоходом са споменати /без конкретни имена!/ други фрапантни случаи не само на реабилитиране, но и на продължаващо пряко участие на служители на комунистическите тайни служби в сегашното управление и структурите на властта.

Вярно, в предизборната кампания през лятото на 2009 година СДС възрази остро срещу агентите на ДС в предизборните листи на ГЕРБ и най-вече срещу бившия агент с ханските псевдоними „Кардам”, „Тервел” и „Телериг”, докато сега публичното джафкане по медиите между лидера на синята партия и въпросният министър без портфейл, се свежда единствено до размяната на епитети като „политически лилипут” и „човекът-гаф в българската политика”. Да, председателят на СДС Мартин Димитров при гласуването в парламента на новото ръководство на Комисията за регулиране на съобщенията през юни скочи срещу номинирания от ГЕРБ „шестак” Константин Тилев, по-известен в тайните служби с псевдонима си „Първан”, но това беше не толкова принципно възражение, колкото опит за налагане на собствен кандидат в комисията.

Синьо лято, есен, зима

На този фон възникват въпросите какво официално становище взе СДС, а и цялата българска десница, след осветяването на близо 1400-те шефове в МВР от промените досега, оказали се щатни служители и агенти на ДС? Какви политически изводи направиха сините пред своите симпатизанти  и предприеха ли някакви ответни мерки след като Комисията по досиетата разкри, че огромна част водещи журналисти и собственици на медии не само са били сътрудници на службите, но и днес продължават да контролират медийната пропаганда в страната? Как, конкретно, централата на „Раковски” 134 подкрепи инициативата на няколкото неправителствени организации, които в края на юли внесоха в парламента петиция за намаляване на пенсиите на служителите на бившата Държавна сигурност и на функционерите от тоталитарните комунистически организации, подкрепена от хиляди граждани? Защо политическата формация, която в началните години на прехода първа поведе битката за отварянето на архивите на комунистическите репресивни органи и за прогонването на техните агенти от властта, се примири с провала на предложения от Лъчезар Тошев и Иван Иванов лустрационен проектозакон?

По всичко личи, че темата „ДС, агенти, лустрация” започва трайно да избледнява в политическия дневен ред на сините, а и на всички формации с претенции за демократичност. Със смяната на поколенията това е обяснимо, но едва ли следва да бъде оправдано, особено когато реабилитирането на миналото с всичките му неизяснени  и все още не получили възмездие престъпления, продължава с „пълна пара”.

А страната отново навлиза в орбитата на предстоящите догодина избори. Дотогава ще бъде доста скучно да се говори единствено за клатушкащи се икономика и финанси, за престъпност, корупция и немощна съдебна власт. Ако, естествено, на някой не му хрумне логично да свърже тези проблеми и с ченгетата. Които, всъщност, никога не са спирали да „дърпат конците” на всичко и навсякъде в България.

Г. Папакочев, Редактор: Й. Йорданова

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*