Този текст е на г-н Иво Димитров, публикуван като бележка във Фейсбук, за съжаление няма как да дам линк към него.
Пускам го и тук, тъй като е добре да се познава историята, а мисля, че у нас доста неща са останали скрити или умишлено са изпращани в забвение, за да може историята да послужи най-добре на победителите. За съжаление, подобно нещо наблюдаваме и днес…
Ако бяха антифашисти/антинацисти, на днешната дата България достойно би се представила пред света.
Ако бяха антинацисти, днес всеки българин щеше да знае имената Цоков, Икономов и Пухлев.
Защото Крум Цоков – Царският дипломат в Берлин, с помощта на дипломатите Икономов и Пухлев от Варшава, организира Първата Антинацистка Международна Съпротивителна Група, която още от първите дни на ВСВ (ІІ Световна война) започва работа.
Т.е. по времето когато националсоциалисти и национал-болшевики са вечна дружба и в разбойническо сътрудничество разпарчетосват Полша, групата В-2 … действа.
- Спасени са хиляди полски офицери по нелегален канал „Варшава – София – Истанбул”,
- С фалшиви документи за „сътрудници на посолството на Ц. България” във Варшава много поляци спасяват живота си.
- Пренесени са десетки куфари с пари за финансиране на полската Съпротива.
И само за щрих, между другото, първите документални снимки за зверствата на окупаторИТЕ в Полша са изнесени за Франция, пак благодарение на групата.
В България, респонденти на групата са Фамилията Зембжуски и още десетки и до днес неизвестни български демократи.
Групата е предадена от полският представител на ЛОТ в София. Зембжуски умират в концлагерите на Германия.
Цоков прекарва 3 години в затвор на Гестапо, след което…1 година в затвор на НКВД и за добавка на два пъти по пет години в български концлагер.
Спасен е просто по чудо благодарение на благодарни полски патриоти.
Полша му е благодарна. Дори социалистическа влиза в негласен конфликт със социалистическа България, когато Цоков е награден с един от най-високите полски ордени за заслуги.
След 10-ти ли?
След десети, почти 20 години Полша поставя въпроса пред официалните Български власти да се намери място в София за паметник на героите. Няколко Министърпредседатели, кметове и главни архитекти на София, умело отбягват въпроса.
Когато продуцента Б. Попов и реж. Барбара Рогалска започват с проекта за филм за В-2, то от българска страна има само мълчаливо и открито саботиране на работата. Като се започне с отказ за достъп до архивните документи и се завърши с категоричното несъгласие на БНТ да е „съпричастна” с проекта.
Е, филм има – „През София до свободата”, излъчват го по полската телевизия, но не и по никоя българска.
Има вече и паметна плоча. Полша направи каквото можа. Предостави собствената си територия в София.
На задната стена на полското посолство, вече има памет за… българи.
За анти-хитлеристи и достойни българи.
Но за тях е отредено мълчание. Защото иначе комунистите и техните наследници ще трябва да отговарят на твърде нелицеприятни въпроси.
Истински българи за които в цяла България не се намери и половин квадратен метър българска земя.Та, когато говорим за 9-ти, да си спомним за ИСТИНСКИТЕ антифашисти!
А иначе, денят си го честват национал-болшевиките, като ден на ЗАВЛАДЯВАНЕ на България от една чужда велика сила.
Халал да им е.
