„Тия мангали“

Социалният проблем с „нежелаещия да се интегрира“ ромски етнос разбуни отново духовете както в Западна Европа, така и в България, най-вече покрай акциите на Саркози, насочени срещу незаконните ромски лагери, от където извират постоянно престъпност, зарази, наркотици, проститутки, плъхове, чума, терористи, високи цени на бензина, закъсняващ градски транспорт, лошо време, ниски заплати и общо взето всичко, което е кофти в обществото и за което трябва спешно да се намерят виновни.

Всъщност това е отдавна наболял проблем в доста държави, по който често се изказват доста пламенни и радикални мнения, но за съжаление предложените разумни решения и направените смислени неща остават изключително малко.

Интересното е, че в Германия съществува подобен проблем не с ромите, а най-вече с много от имигрантите, идващи от Азия и Африка, особено с тези от тях, които са мюсюлмани. Наскоро Тило Сарацин, който е в управителния съвет на Немската Национална Банка, нашумя с изказванията си, в които твърдеше, че мнозинството от имигрантите не само не искат, а и не могат да се интегрират в немското общество. В съвсем наскоро публикуваната му книга „Deutschland schafft sich ab“ могат да бъдат прочетени тези като:

- притокът на мюсюлмани-имигранти в Германия е неконтролируем;

- тъй като те не се интегрират и не се грижат за образованието си, в Германия ще има все повече хора от долната класа и населението на Германия все повече ще затъпява, а и поради ниската раждаемост на останалата част от населението, Германия все повече ще намалява откъм жители;

- разбира се, паралелно с това все повече ще се увеличават гетата на имигрантите и все по-големи суми за социални помощи ще бъдат плащани.

Това да ви прилича на нечии български приказки? На мен лично силно ми напомня на прокламациите и лозунгите на разните патриоти и партии, които използват проблема с ромското население в България, за да съберат някой и друг отчаян глас за следващите избори.

Да, проблем с настоящето положение на ромското население има. Но това определено не е проблем само на ромите.

Да, всеки, който не спазва закона, трябва да си понесе последствията – независимо дали е ром или не. Но в момента сме доста далече от това законът да бъде спазван и прилаган стриктно, а честните труд и инициатива да бъдат не само изцяло възможни, а и заслужено възнаграждавани. Така че да се твърди, че ако го няма ромското население ще ни се решат автоматично всички проблеми, ще сме богати и уредени и ще пръцкаме теменужки и рози, е меко казано необмислено.

Доста далече сме и от мисълта, че ромите могат евентуално да поискат да се интегрират. За нас те непременно искат да се търкалят в кал и мръсотия, без изключение, и това не може никога да се промени. Тази нагласа е забележително устойчива на всякакви разумни аргументи. Всъщност, тя е най-доброто оръжие срещу вътрешноличностни конфликти като например „Трябва ли да бъда сега любезен с тоя циганин?“ или „Трябва ли да взема на работа тоя циганин или да чакам да се появи някой българин?“, тъй като в момента, когато човек си каже „Абе мани ги бе, това са долни мангали, от тях човек не става, няма смисъл да се опитваш да им помогнеш“, от раменете ти пада всякаква отговорност и ти си свободен да се държиш с тези хора както си поискаш.

Тъжното е, че тази фундаментално погрешна нагласа се среща често в думите на българи, които учат и работят в Западна Европа и Америка и които би трябвало да са се научили ако не на друго, то поне на уважение към други етноси. Те говорят понякога за „тия мангали“. Под „тия мангали“ те не разбират само роми, а изобщо всички хора с по-тъмен цвят на кожата или по-други черти на лицето. В „мангали“ влагат същата доза презрение, независимо дали става дума за турци, индийци, роми, иранци или пакистанци. На тях „тия мангали“ им са гадни, щото имат мазни коси, миришат на кус-кус или дюнер и ходят в джамия. Същевременно много от същите тези българи, презиращи „тия мангали“, мятат гюбеци на „мангалска“ музика, наливат се до припадък с алкохол, щом попаднат на купон, в последствие на което миришат на нещо много по-лошо от кус-кус или дюнер, а на българските църковни служби на Великден отиват, за да обменят нови клюки и да се разберат в коя кръчма ще ходят да пият когато тоя досаден свещени спре да пее тая досадна литургия. Това неоправдано високомерие към „тия мангали“, този въздух под налягане, са представителни за доста голяма част от хора в България и са може би донякъде причината за неподдаващата се на разумни доводи нагласа, че промяна в живота на ромското население в България не може да има, „щото те са тъпи и не щът“.

А когато не само не създаваш условия за промяна (например среда, стимулираща спазване на законите и социалния ред), а и си твърдо убеден, че другите не искат тази промяна, е изключително трудно да стигнеш до градивно решение на проблема.