Българската „нежна революция“ : кьорфишек за лапнишарани

На 03.11.2010 г. се навършват 22 години от създаването в София на първата т. нар. „истинска дисидентска организация“ – Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, която трябваше да генерира промяна към демократизиране на политическата система и преход от планово държавно стопанство към свободна пазарна икономика. Клубът е основан на 3 ноември 1988 г. и ръководството му включва следните членове: председател Христо Радевски – известен „пролетарски“ поет и бивш най-близък сътрудник и душеприказчик на сталиниста Вълко Червенков – и елитарните членове на БКП: професорите Кирил Василев, Иван Марев, Иван Дражев, Иван Николов, академик Алексей Шелудко, Невена Стефанова, Мария Бойкикева, Искра Панова, Давид Овадия, Александър Миланов, Борис Димовски, Копринка Червенкова, о.з. полковник Борис Спасов, прясно изключените от БКП Желю Желев и Николай Василев и безпартийният маркс-ленинец Георги Величков. Десет от седемнадесетте ръководители на клуба са „Активни борци против фашизма и капитализма“, а от всички учредители, наброяващи 81 души, 49 впоследствие се оказват агенти на Държавна сигурност (ДС). Всъщност, в създаването на Клуба, а и въобще в скоротечното реанимиране на българската опозиция (като изключим Илия Минев, неколцина като него и най-вече – анархистите) ясно личи почеркът на ДС и Военно-административния отдел към ЦК на БКП с вездесъщия му шеф генерал-полковник Велко Палин.

Рухването на създадената от Ленин и Сталин огромна болшевишка робовладелска империя, наречена Съветски съюз (СССР), в същината си осъвременен вариант на древните робовладелски държавни формации, довежда до неминуемо и мимикриращо демократизиране и у нас, но преход към „реална демокрация“ няма и до ден днешен. Българската болшевишка партокрация извърши след 9 септември 1944 г. „унищожаване“ на частната собственост в България (на практика присвояване, тъй като одържавяването в автократична държава е равносилно на присвояване), а няколко години след 10 ноември 1989 г. организира по подобен начин и „унищожаването“ на държавната, общинската и кооперативна собственост, повсеместно преустройвайки я по мафиозен начин в свое частно достояние, контролирайки и ръководейки този процес чрез своите преториански механизми – ДС и в началото Военно-административните отдели към съответните областни комитети на БКП. Полученият вследствие на това социално-икономически продукт е една криминална, мафиозна частна собственост, нямаща нищо общо със словосъчетанието „свободна пазарна икономика“, за каквато и до днес гръмко се прокламира. Въобще целият този гръмко оповестен от властимащите фамозен „преход“ се дирижира и мултиплицира от бившата болшевикокомунистическа партокрация и нейните генетични копелета, които заедно и съвкупно се превърнаха в мафиозно-олигархическа каста. Тази чудовищна мафия приватизира за себе си целокупната българска икономика, защото отлично съзнаваше, че обществото, народа ще владее онзи, който контролира и притежава икономическия потенциал в държавата. Кои са сегашните едри бизнесмени – все отбрани мутрократи, свише назначени за капиталисти, чийто първоначален произход на капитала е зашифрован в „зоната на непрогледния мафиозен здрач“. Тези друзья създадоха своите бизнес империи, плячкосвайки посредством властовите структури в тоталитарната държава (а не са ли всички държави тоталитарни?) цялата държавна собственост, акумулирана от труда на народа. Именно тия едри капиталисти са социалният продукт на бившата болшевикокомунистическа олигархия, забогатяла не от труда си, а от безпределната си власт.

Хилядолетната история на човечеството неопровержимо доказва, че Държавата – била тя робовладелска, феодална, капиталистическа, или социалистическа – винаги приоритетно отстоява интересите на властимащото малцинство и неговите хрантутници. Ако тази държава толкова държеше на морала и справедливостта защо не приеме и тури в действие един Закон за доказване на първоначалния произход на капитала?! А може пък и да го приеме, ама на куково лято… За вече 21 години „демократичен преход“ държавата се оказа повече от зла мащеха за огромно мнозинство от безработни, бедни и пенсионирани хора, които тънат в мизерия и безперспективност… Ето защо на ошашавения и зомбиран от мафиозни медии български народ не са нужни „Нежни революцийки“, които никога няма да го отърват от байганювската мафиозно-бизнесменска грабителска паплач, а очистителната стихия на един всенароден революционен изблик и то в порядъка, за който проповядваше Михаил Бакунин, а и нашият революционен трубадур Христо Ботев. Тогава наистина ще настане ден първи на ограбените, унижените и оскърбените!

МАКАР



Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*