Вълкът остава сит, за агнето – ще видим…

Правителството направи още един, уж успешен, PR ход.
С презентацията на наредба, която уж сваля от плещите на дребния и среден производител десетилетния гнет на прекупвачите. От вчера тя стана популярна като наредба за директни продажби на суровини и продукти от фермерите – на магазини, пазари и заведения, включително собствени такива.
Същинската наредба, обаче, още я няма в официалния сайт на МЗХ.
Министър Найденов в последно време вдига рейтинг и вероятно ще го вдигне още.
Ала настоящата презентация е нищо повече от протокол за намерения.
По всичко личи, че същинския текст на Наредбата се движи в тесен кръг и подлежи на промени.
В случая сме свидетели на типичното за „Герб“ опипване на почвата.
А наредбата отдалече мирише на малък реверанс към производителите и дълбок поклон пред тарикатите.
Ще обясня гореказаното по-долу.
А сега искам да кажа на министър Найденов, пък и на всички управници от прехода, че би трябвало да изпитваме дълбок срам от факта, дето вече 20 години дребния и среден производител на село е натикан в подземията на прекупвачите. В условията на някакъв уж капитализъм. И Найденов трябваше да започне презентацията на тази „харта за свободите“ на производителя с подобни думи. И с голямо, историческо извинение към тези хора от името на нашенския „либерален“ модел.
Хилядите безименни бай Ивановци и бай Хасановци две десетилетия орат, сеят, жънат и отглеждат животни, за да дойде накрая големия бай Тарикат и да им каже – толкова ти струва житото, толкова овцете, толкова, кравите, толкова вълната и толкова млякото. И толкоз.
И няма мърдане. Защото същия бай Тарикат, които изкупува млякото по 30-40 ст. литъра, същият той вкарва сухото мляко-боклук от Молдова и Полша. Същият той продава козето сирене по 22 лева килото, при реална себестойност от 3 лева. Сякаш има някаква велика магия – да подквасиш от 7 литра мляко едно кило свястно сирене. А магията се състои в следното – да наблъскаш в т.н. „сирене“ палмово масло, вода, извара и сол – до степен, че да ти остане за едно „Бентли“.
По-горе казах, че тази наредба е свенлив и частичен реверанс към малкия и средния фермер-животновъд. Министър Найденов забелязал, че по кръстовищата неидентифицирани лица продавали прясно мляко в пластмасови бутилки.По този повод искам да кажа на г-н министъра, че е открил само малка част от топлата вода. И ще го посъветвам да тръгне по подбалканския път, да спре в първото село от Розовата долина и да попита за хубаво сирене. Начаса ще му донесат една тенекия /20 килограма/ прекрасно българско краве саламурено – срещу сумата от 90-95 лв. Тоест по 4.50-.4.70 лв. килото. Или да се отбие по стария път към пазарджишките села. Където може да си купи прословутия „бабек“ или „дядо“ за десетина лева килото. Същият, който аз купувам от вмирисания гараж с климатик в центъра на София за 24.80 лева.
Ако не е свършил, защото на следващия ден е 28.60. Или 32.90, ако предпочитате „бренда“ на някой си Маджаров.
Онзи ден минах край винарската изба в с.Баня, Карловско. Там, веднага след портала има малко фирмено магазинче, което ме втрещи окончателно. Видях бутилка оригинален „Карловски мискет“ под който стоеше цена – 1.90 лева. Пак там продаваха бяло вино от сорта „Траминер“ в пластмасови опаковки от 5 литра за 13 лева. И това е по-скъпото, защото е от така нареченото първо вино. 2.60 лева за литър – прекрасен траминер от карловските лозя.
Продават и едно по-евтино – 8 лв. за 5 литра, вероятно „втора цедка“.
Но пред бутилката „Карловски мискет“ от 1.90 лв. ме осени мисълта, че по места – себестойността на продукта не е мръднала от времето на Тодор Живков. Което е обяснимо – лозята са същите и заплатите на хората са същите, ако не и по-ниски. Само че между ерата на развития соц. и 7-те лева, които ще дадете за тази бутилка в София, стои една дълга върволица от тарикати. Други качествени промени не се наблюдават.
Попитах лелката на щанда – защо не откриете фирмен магазин в Пловдив, София, по градовете, с тия хубави цени. А тя ми отговори: „Боже, господине, те на пътя не ни дават да излезем, пък ти за магазини ми говориш“.
И тогава си зададох въпроса: Кои са тези ТЕ?
Въпрос, който би трябвало да стои и пред г-н министъра.
Всъщност, сигурен съм че стои, тъй като от презентацията на новата Наредба става ясно, че лекия реверенс към производителя се компенсира с дълбок поклон пред тарикатите.
Което си личи още от заглавието :
НАРЕДБА ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДИРЕКТНИ ДОСТАВКИ НА МАЛКИ КОЛИЧЕСТВА СУРОВИНИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД
На малките и средни производители се разрешава да продават директно само определени количества от собственото си производство:
При суровото мляко до 35 процента от млеконадоя. Колкото по-голям става „малкия“, толкова по-голямо е ограничението – на тези с над 100 бр. животни се позволяват до 20 процента.
Яйца – малките производители могат да продават директно до 40% от дневното си производство, но не повече от 500 яйца седмично.
Риба – до 30% от годишния улов, но не повече от 2000 кг. годишно.
Птици – не повече от 40 % от наличните, но не повече от 100 до 600 бр. птици, в зависимост от вида, месечно.
Зайци – до 40% от наличните, но не повече от 100 бр. месечно.

Ако сте си помислили, че експертите на МЗХ са оставили достатъчни количества за прекупвачите 60-80% от продукцията на производителя, вие сте достигнали само до част от истината.
Ключът от чекмеджето е в другото ограничение. Наредбата задължава малкия и средния производител на месо, мляко, птици и риба да извършва директни продажби, тоест да печели от собствената си продукция както сам намери за добре, само в административната област където извършва основната си дейност.
Известните със своите „бабеци“ и „дядовци“ пазарджишки производители ще могат да продават директно тези продукти само на комшулука и в град Пазарджик, тоест точно там където на всички им е писнало от тези „дядовци“. Но нямат право да продават в София, Перник или Кюстендил, където тези деликатеси ги гледат като нафора.
Паламудчиите от Бургаско могат да продават само в Бургаска или съседната по водоем област Варненска, тоест на други паламудчии. Но не в Плевен, където черноморския паламуд го търсят със свещ.
Ако някой в Тутракан удари голямата есетра пълна с хайвер той може да я продаде само в Силистренска област или в съседната Русенска, ако неговите ортаци-рибари имат там търговски обект. Но не може да продаде есетрата в Стара Загора или в Пловдив.
Както сами виждате, дребния и среден производител има пълната свобода да продава паламуд на паламудчиите, краставици на краставичарите и хладилници на ескимосите.
А кой тогава ще продава черноморските деликатеси на сухоземните от Стара Загора, Плевен, Пловдив и София?
Кой ще продава прясното агнешко на смолянци в столицата?
Кой ще продава червения хайвер от Тутракан на „Шератън“?
Как кой? Ами – ТЕ!

Върху административната карта съм опитал да представя чрез тънки зелени линийки как ще се развива „свободната търговия“ на малките и средни производители. А с дебели розови /като живота им/ – как ще продължи да се развива онзи бизнес, който управляват ТЕ.
Тази полунаредба за някаква полусвобода на производството и търговията, всъщност е начин дребния и средния производител да бъде стимулиран да затвори цикъла и да произведе качествен продукт от собствената си ферма. А кой ще закара този продукт на реалните пазари, където той наистина се търси? Пак ТЕ. При това с по-висока добавена стойност.

Адрес на статията

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*