ДАНСуващи… по поръчка

Пиеса в три действия, едното – задкулисно

Даниела Горчева

Наблюдение на препатилия: „Хората са търпими само към онова, което не ги засяга.”

Първо действие.

Акция (екшън) на спецслужбите в България. „Боят настана, тупкат сърца ни”

„ДАНС удари радикални ислямисти!” – съобщават българските медии не без тръпка на страхопочитание.

Какво ли си е рекъл горкият български гражданин като е прочел това страховито заглавие. Какви пенсии, какви заплати, какви болници, каква култура. Бели кахъри са туй! Ето, „радикалните ислямисти” настъпват, добре че е ДАНС да бди и да ни пази!

И засяда гражданинът на България пред телевизора, гледа, слуша и трепери от ужас. И как да не трепери от ужас, когато пълното съобщение гласи:

„ДАНС, МВР и прокуратурата проведоха съвместна акция по превантивни действия срещу ислямистката организация „Ал Уакф Ал Ислями“, изповядваща радикален ислям.”

Не е шега работа.

Съвместна акция на службите за сигурност, на Министерството на вътрешните работи и на прокуратурата по ….  „превантивни действия”!

Тук някой може и да се озадачи, но не и нашенецът. Защото ако по света си играят на шикалки и търсят извършителите на престъпления, то ние в България сме напреднали с … „превантивните действия”.

Дотам сме напреднали, че още преди да има и помен от извършено престъпление, ние вече търсим извършителя му под дърво и камък.

В това отношение родните служби имат славни традиции.

Навремето Държавна сигурност и народната милиция неуморно следяха предимно за минаване на престъпни мисли през главата и изпращаха на лагер в Белене със следната забележка: „мислел да бяга!”

На това му се казва превантивни действия.

С други думи: традициите са живи и ако всичко е друго, то не значи, че нещо се е променило.

Както правилно каза и един местен жител от района на сегашните превантивни дансаджийски действия: „Това си е Държавна сигурност. Дохадат, когато си искат, у когото си искат и правят, каквото си искат”!”

Превантивни действия или хич!

Виж, ако стане престъпление, тогава е друго. Тогава у нас никой не си мръдва пръста да търси извършителите му. И правилно, защото току-виж се окаже, че я президентът, я главният прокурор, я вътрешният ни министър вечерят с тях.

Затова основният закон на родните служби гласи:

Никога не търси извършителите на престъпления. Не се знае в чия компания ще ги намериш.

Този закон се спазва стриктно от доста години у нас, а неспазването му води до сериозни последствия.

Страшната организация

Но какво е станало, чуди се гражданинът, защо са тия обиски?

Там е работата, че нищо не е станало. Това са си обиски по превантивни действия.

Един вид, ние да ви обискираме сега, че то сетне като се счупи стомната….

Добре, ама имало някаква страшна организация с някакво страшно име.

Имало е. Тази страшна организация, регистрирана в Холандия, се появила и у нас някъде в лето 92-ро през миналия век, а десетина години по-късно някои от ръководителите на тази организация, били осъдени в Холандия за извършени престъпления.

Ами нашите служби защо сега са се сетили, ще се почуди наивният гражданин.

Е как защо? Нашите славни служби, оказа се, могат да извършват превантивни действия не само преди, ами и след.

Защото навремето може и пръста да не са си мръднали, прилагайки принципа „да се не следиме, оти може и да се хванеме”, но ето сега се плеснали по челата и хукнали да извършват превантивните действия по обезвреждането на … вече обезвреденото от други.*

По-добре късно, отколкото никога.

А има ли я или не днес у нас тази фондация, това няма никакво значение за нашите сърцати спецслужби, които може и да не знаят кого и какво търсят, но пък знаят къде да го търсят!

Затова – пълен напред, търси „радикален ислям” по гори и села!

Аксиома на службите: Който търси – ще намери!

А що е то „радикален ислям”, има ли то почва у нас; болест ли е, престъпление ли е,  епидемия ли е  – тия въпроси от ДАНС не си ги задават, защото нямат време.

От ДАНС действат! Нареди им някой, закачулват се, мятат пушка на рамо, мятат се и те самите по колите и хукват! 

След тях пък пъргави репортерки препасват микрофоните, юначни репортери нарамват камерите и хукват и те след героите от ДАНС по баирите на родопските селца да видят що е то радикален ислямист.

И търсят те сред местните травмирани от десетилетия държавен терор над тях отрудени хорица що е то „радикален ислямист”, от устата му огън излиза ли, брада има ли, няма ли и дали ако има, не крие в брадата си ако не бомба, то поне „забранена” литература.

Какво е това „забранена литература” също никой не знае.

И най-важното никой не пита в кой точно български закон е описано какво е „забранена литература”?

Едно време беше ясно – всичко, което идваше от Запад беше забранена империалистическа литература, а особено подривни и опасни бяха разните там каталози тип „Некерман” и „Бурда”.

Тогава обаче народната власт зорко бдеше и безмилостно вадеше опасната литература от куфарите на малцината български граждани, успели да прескочат до Запад. Но ред имаше тогава, не като сега.

Сега никой не знае какво е забранена литература.

И от ДАНС не знаят, затова тършували завалиите в дома на имама от Лъжница цели четири часа – от 6 до 10 сутринта. Пълнили кашони, товарили в колите, изтрепали се от работа и за по-лесно взели всичко!

Ми тъй де – да му мислят сетне началниците, дето са ги проводили!

И преди, и сега МВР бди зорко и се взира в далечината за забранена литература. Къде ли може да са я скрили, питат се тези търсачи на забранена литература и се почесват, където не ги сърби

Второ действие. Къщата на имама в Лъжница. Отвън – народ, вътре – агенти от ДАНС и разтревожените им домакини, които им предлагат кафе и обяд.

Завесата се вдига и виждаме къщата на имама, където оставихме нашите смели дансаджии да търсят „забранена литература” (и понеже никой не им беше обяснил що е то „забранена литература” те за по-сигурно натоварили де що хартии, книги, касети, дискове и компютри мернали и намерили. И тяхното не е лесно.)

Но таман да си тръгнат нещо-търсачите, поглеждат през прозореца и виждат, че цялото село се събрало да им съчувства как се трепят тия юнаци за общата ни сигурност и рахат.

И тук историята се колебае.

Според медиите: хората отвън блокирали смелите ни дансаджии и не ги пускали да си ходят.

Според самите хора обаче, домакините многократно подканяли нашите емилбоевци да си вървят по живо, по здраво, а имамът лично им гарантирал и едното, и другото. Нашите смелчаци обаче корени пуснали в стаята.

Историята мълчи и не казва каква е причината за това, но се предполага, че героите усетили да им омекват краката  – от умора, явно. Запънали се като магаре на мост и не щат, и не щат да си вървят.

Видели се в чудо хората –  предлагали им кафе, предлагали им обяд, предлагали им вода и напитки. Героите всичко отказали – не пие им, не пее им се, не смее им се. Накрая домакините се сетили и им предложили тоалетна.

Тук историята също мълчи и не е известно дали предложението е било направено навреме или твърде късно.

Но да оставим нашите герои, на които като им дойдат сили, ще се метнат на колите и ще отпрашат към София, ще стоварят кашоните пред началството си, а там вече си има отговорници, както казваше царят, които ще седят, ще умуват, ще съдят вещо и ще преценяват всяко нещо.

После ще видим забранено ли е или не, има ли престъпление или не.

В случая важен е екшънът, важно е превантивното действие, както вече неколкократно споменахме и както категорически обясни пред колегите от бТВ прокурорът от Благоевград.

„Но какво търсите? Какви основания имате да правите обиски?” – питат журналистите благоевградския прокурор.

– Не мога да ви кажа какво търсим, – отговаря им този прокурор,  – ще видим после какво търсим като го намерим.

Тъй ами!

Първо се търси, после се гледа какво си намерил и чак тогава разбираш какво си търсил всъщност. Пък и не е важно какво търсят.

Важно е шум да се вдига, саби и щикове да се лъскат.

В Европа службите за сигурност действат тихомълком и далеч от медиите, а когато се стигне до обиск и арест, предоставят необходимата информация – да знае обществото, че е имало сериозни основания за тия крайни мерки и да не се чуди дали някому не са нарушени правата.

Защото в някои страни като Холандия, например, ако службите за сигурност си превишат правомощията, жална им майка. На службите, не на гражданите.

У нас, разбира се, не е така.

У нас, жална им майка на гражданите, а службите са прави, дори когато грешат.

Затова у нас службите за сигурност вдигат шум и патардия до небесата, когато „удрят радикални ислямисти” (каквото и да значи това, макар че то нищо не значи, ама карай).

У нас службите след като нахлуят закачулени и въоръжени до зъби, след като избият някоя и друга врата, след като проснат някой и друг гражданин на земята, след като обърнат нечия къща с главата надолу и изнесат половината покъщнина, сетне мълчат като пукели и не казват защо аджеба са арестували хората, защо са избивали врати по нощите и защо са правили обиск да търсят нещо, което и те не знаят какво е!

Трето, но всъщност първо задкулисно действие. Вдъхновителите на акцията

Засега историята, поне официалната, мълчи като партизан на разпит кой всъщност вдъхнови дансаджиите за тази им смела акция?

Обаче на – някои медии и тук издадоха четата. Нямали си работа колегите от 24 часа и питали бившия главен мюфтия Недим Генджев той ли има пръст в тая работа.

И какво им отговорил Недим Генджев?

Ето какво: „Нямам никаква намеса в акцията на ДАНС, но като бивш офицер от ДС до 1982 г. подкрепям и поздравявам колегите от ДАНС за това, което направиха.”

И тук се сещам за следния закон на Потър: „Не бива да се вярва на слух, докато той не бъде официално опроверган.”

Защото една паралелна история разказва, че мюсюлманите от китната ни страна не щат и да чуят за Недим Генджев, камо ли за главен мюфтия да си го избират. А не щели и да го чуят, защото според мнозина от тях той не бил никакво духовно лице, ами най си бил ченге и доносник на Държавна сигурност, участник на страната на ДС в процеса, цинично наречен „възродителен”, защото бил неморален човек и безбожник, защото се возел на мерцедеси дълги оттук до не знам си къде, а в апартамента му на пъпа на София, с кон казвали, злите езици, можело да се разхождаш. /Е, чак и кон не вярвам да има в тоя апартамент, спечелен, предполага се, с пари от честен труд, както подава на един духовник./

Но ето баш сега, когато мюсюлманската общност в България се инати и не ще го Недим Генджев, те ти тебе, булка, дансаджии! Хукнали по гори и села на лов за „радикални ислямисти”, свързани с някаква фондация, която се била подвизавала тук някога си.

Стоп, стоп, стоп… Я да чуем какво казват по БНТ?

Ах, и този колега от БНТ! Вместо да покани едно-две ченгета да ни разяснят колко опасно е това, което и те самите не знаят какво е, взел та поканил за коментар на ураджийската акция на ДАНС проф. Теофанов от СУ и преподавателя от НБУ Михаил Иванов, бивш съветник на президента Желев по етническите и религиозните въпроси.

И какво ни разказва Михаил Иванов?

Че тази същата фондация, която службите се сетили сега – след толкова години – да разследват „превантивно”, била активна у нас по времето, когато… главен мюфтия бил самият Недим Генджев.

И Недим Генджев, спомня си Михаил Иванов, искал с нейна финансова помощ да строи Ислямски център у нас, а с нейни стипендии пращал млади момчета да следват в арабските страни.

А какви ги разправя същият този Недим Генджев пред колегите от 24 часа: „поздравявам колегите от ДАНС за това, което направиха с тази фондация.”

И чуйте какво още казва човекът, настоявал баш с парите на тази фондация да създава ислямски център: „Аз го говоря това повече от 10 г. Досега никой не направи нищо. Тази фондация е поделение на “Мюсюлмански братя”, която пък е забранена в много страни – Египет, Сирия и др. В центъра на дейността на “Уакф ал Ислами” тук стои главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи и неговото най-близко обкръжение. Твърдя това най-отговорно.”

И колегите от 24 часа заключили не без основание, че очевидно обвиненията на офицера от Държавна сигурност Недим Генджев са пряко свързани с неговата битка с Мустафа Алиш Хаджи за поста главен мюфтия и за това кой да разпределя парите от благотворителност.

Хепи енд …

Тук вече българският гражданин може да въздъхне с облекчение и да си каже: хм, много шум за нищо!

Но няма да е прав. Шумът не е за „нищо”.

Помните ли предишното изпълнение на дансаджиите с качулки, които така се бяха раздансували, че в увлечението си чак разбиха вратата на кмета в Рибново по заръката на един такъв достолепен български политик като юнак Яне?

След тази акцийка на юнак Яне акциите му така скочиха, та чак и в парламента успя да влезе с гръмките заклинания „ред, законност и сигурност”?

А кметът на Рибново, който имаше някакви търкания с ДПС (макар и едва ли по ДС линия, понеже в това отношение колеги излязоха с бай Доган), набързо си пооправи отношенията с ДПС. Къде ще ходи, няма всеки месец да си купува нови врати и закачулени дансаджии да му плашат домочадието, я.

Сега ще видим дали поздравяващият службите Недим Генджев, за когото мюсюлманите в България не щат и чуят, ще свика конференция, след която премиерът Бойко Борисов и президентът Георги Първанов тържествено ще го поздравят с поста на главен мюфтия.

Послеслов за резултатите от смелите съвместни акции на ДАНС, МВР и прокуратура

Но какъв е смисълът от акциите на службите, ако ще гонят Михаля по Родопите да трошат колите и да харчат залудо народна пара за бензин и за костюми с качулки или без, ще попита гражданинът.

Ааа, смисъл има, но кой е казал да го търсим там, накъдето гледаме – тоест в полза на обществото.

Ето накратко някои от резултатите на съвместните акции на ДАНС, МВР и прокуратура:

Първо, раздрънкали са оръжията за пред света, че и нашите служби, барабар Петко с мъжете, гонят терористи. Е, засега само „превантивно” и нерде терористи, нерде „радикални ислямисти”, но нейсе – запуши я**.

Второ, всели са страх у българските граждани, че ченгетата у нас „дохадат, когато си искат, у когото си искат и правят, каквото си искат”. Като „бонус” сипали са отново сол в отворените рани на хората от Родопите и отново са затвърдили усещането на мюсюлманите у нас, че българската държава им е мащеха и че те не са равноправни български граждани.

Трето – като следствие от горното, смелите дансаджийски акции ще хвърлят отново българските мюсюлмани – и турци, и помаци – в прегръдките на ченгетата от ДПС.

Четвърто. В резултат от това пък, на ченгетата от Атака и ВМРО, ще им се зачервят оклюмалите гребенчета, ще надуят пера и перушини, ще стегнат националистически редици и ще спечелят някой и друг глас в идващите избори.

С други думи, и днес, като и вчера, службите си действат по познатата схема: ”аз на тебе, ти – на мене” и хем са угодили на някой „свой” кадър, хем по ефекта на доминото – де що има ченгесарийски партийки вече са намазали филийките си със съответната реторика след вдигането на пушилката по родопските пътища.

Ами народът и националната сигурност, ще попита удивеният гражданин.

Ами с тия служби, работещи не според ЗАКОНА, а дансуващи по политическата свирка на сульо и пульо (бил той юнак Яне или бабаит Недим, бил той Гоце, Волен, Краси, Бойко, Цецко, Кольо или Борко, или каквото и да е там име юнашко) такава национална сигурност.

Тоест – никаква.

„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”, сигурно отново би възкликнал авторът на следните редове:

„Всичките народи в България щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчина, и за евреина и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е.”

Помните ли кой е казал това? Казал го е Васил Левски.

__

* Трябва да уточним, че самата организация не е забранена, тъй като в Холандия са изостанали и не са следвали курсовете на чичко Сталин, поради което не признават колективна вина, а само лична. Обаче след разкритията, фондацията е компрометирана и практически дейността й е сведена до нула, защото кой ще се обвързва с фондация, която покрай благотворителността си, вършила и други не особено богоугодни дейности.

**Ами така е – като няма кой да им каже на завалиите, че такова престъпление „радикален ислям” няма, както няма и престъпление „радикално православие” (иначе, току-виж започнат с Пловдивската митрополия, а сакън, чак и до Атон може да стигнат). А пази Боже, пък да хукнат да търсят и „радикален католицизъм”, че тогава ще стане дебела работата – понеже, както чуваме, Папата най-радикално проповядвал срещу метода „ин витро”, противозачатъчните таблетки и абортите. Но да спи зло под камък, а нашите служби – далечко от Рим, че там вече сме се прочували. Не знам дали да ги подкокоросвам и да им казвам, че има и радикално протестанство, защото тъдява в Холандия има цели села, които не искат да си ваксинират децата, например, понеже Господ трябвало да решава кое да оцелее и кое – не, както и кое да пипне детски паралич и кое – туберкулоза. И ходят тия ми ти протестанти най-радикално с едни традиционни носии, а жените – с поли, дълги до земята. И странно, но на холандските служби за сигурност през ум ни им минава да спретнат акция, за да им дърпат полите, както нашите юначни служби сваляха шалварите на родопчанките. 

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*