Солидарност без граници и предразсъдъци

На 17 октомври над 50 хартиени корабчета, направени от българи, арменци и деца със смесен произход заминаха за Ивицата Газа. Компания ще им правят над 20 детски рисунки от българчета, които написаха и нарисуваха послания до децата в Газа.

В неделя (17 октомври) София се включи в международната инициатива, започната от театрална група „Ищар“. Още 50 града в света в Италия, Гърция, арабските страни, Норвегия, Швеция станаха част от „Монолозите на Газа“, като във всяка една страна тези творби на децата на Газа бяха преведени на съответния език. В София ние ги показахме на български език. Главна роля в това изигра Форум за арабска култура и Мая Ценова, която не само е част от Форума, но e и невероятен преводач.

Разбира се, без помощта на Двореца на децата в София, това събитие нямаше да се случи. Те предоставиха зала, в която се събраха около 100 души, главно млади хора, дошли, за да чуят монолозите, четени от членове на Форум за арабска култура.

Всъщност „Монолозите на Газа“ са разкази на деца, които са преживели  войната от 2008 г. Няма да засягам темата, че там училища има, но са разрушени (включително и тези на ООН), тъй като темата ще се отклони в друга посока и най-вероятно ще завърши със спор. Но истината е, че децата там нямат добър живот. Тъй като единственото приятно занимание в Газа е да участваш в театрална група, те решават да напишат това, което са преживели и да го разкажат на свои връстници по света. Така и правят. Тогава повечето от тях са на 12 до 15 години. Всичко, което са видели, те написват в монолозите си. За мен това, че се включиха толкова хора, които искат да пратят послание до Газа, е впечатляващо. Би трябвало да се обърне внимание от повече сайтове и медии, но такова е положение засега. Надявам се, че това няма да е единствената инициатива, още повече, че е толкова истинска. На мероприятието нямаше политика, нямаше партийна пропаганда, нямаше нищо друго, освен солидарност и детски усмивки. Това ценя много повече от която и да е партия или доктрина.

Може да ги прочетете на български език. Над 40 страници са, но си заслужават.

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*