Мунчо отново спасява поруганата чест на майка България

В редакционна статия, меродавният вестник „Труд“ на явочника „Бор“, съобщава за инцидента пред входа на замъка на агент „Гоце“ на „Дондуков“ №2. „Глухоням мъж, съден за убийство, едва не нахлул с автомобила си при „Гоце“. При първоначалния разпит – разкрили достоверни източници на истинолюбивата газета – мъжът обяснил, че имал среща с вътрешния министър Цветанов „при гвардейците пред мавзолея“. „За късмет – продължава газетарят, без да обяснява за чий късмет става дума – екшънът вдигнал спецслужбите на крак и се разминало без жертви. Иван Гегов – така се казвал терористът убиец – атакувал крепостта към 9,45 ч. Той насочил беемвето със свистене на гуми право срещу парадния вход. После набил спирачки само на два метра от него.“

„Червеногвардейците, маскирани като Ботеви четници – обяснява В. Пенкова от в. „Телеграф“ – хвърлили пушките и се разбягали встрани, очевидно очаквайки да чуят като за последно адския трясък след атаката на отечественото камикадзе. „Щом видели лудницата, безстрашните служители-агенти от Спецслужбата си помислили същото: че това е атентат с кола бомба срещу повереното им съкровище, т.е. „Гоце“ и изскочили навън от пусията си, задържали и „закопчали“ атентатора, който си седял кротко в колата, след което. отцепили района. В тази съдбоносна за България минута, „Гоце“ бил в работния си кабинет в бившия замък на своя някогашен вожд и не толкова далечен предшественик Тодор Живков и се трудел за благото на своя народ – съобщили от „Дондуков“ 2. Екип от сапьори проверили колата-бомба и се оказало, че в нея няма взрив или други опасни вещества и мъжът не бил въоръжен“ обяснил шефът на НСО генерал Димитър Димитров.

В ареста на Първо РПУ установили, че атентаторът е глухоням или както се изразява трети газетар от в. „Стандарт“, бил „луд пелтек“.  Тествали го за алкохол и за дрога и резултатите били напълно отрицателни. Сега оставало да му назначат съдебно-психиатрична експертиза и ако и тя покажела, че терористът няма психични отклонения, щели с чиста съвест да го предадат в ръцете на сляпата (и непорочна) българска Темида…

Като връх на нахалството, задържаният не се посвенил да покаже демонстративно среден пръст на нашата окаяна журналистика, когато нейните жрици и папараци го връхлетели, и макар да бил глухоням, те чули „нахвърлилия с колата си в президентството убиец“ („Дума“) да им вика само: „На майка ви в пу…“, „Биех си чи…“ („Труд“) и „Да ви… майката“ („Телеграф“).

Още по-подозрителни и съмнителни били фактите, които джандарите изровили от архива си в досието на атентатора. Оказало се, че е отцеубиец. Той имал баща, който се напивал често, като свиня, след което пребивал зверски бъдещия терорист и майка му с двете по-малки сестрички Силвия и Анета. Така на 5 февруари 2004 г. татенцето се напило отново и пребило жена си и момиченцата, след което ги изхвърлил от апартамента на студа. Когато Иван се прибрал, таткото, който не можел да търпи говорно-слуховия му дефект, се нахвърлил върху му, съборил го на земята и опрял брадва във врата му: „Ще те заколя и теб, и майка ти, и сестрите ти“ крещял пияният отец. Синът се отскубнал от ръцете му, грабнал една бухалка и… „затрил с нея баща си“, както се изразява Владимира Георгиева пак от в. „Труд“. „След това го опаковал в килим и го изхвърлил на сметището в близкото дере“. От „Телеграф“ пък казват, че го подпалил заедно с килима. По-нататък историята е ясна: арестували го, съдили, пратили в затвора. Делото минало през няколко инстанции и накрая, след четиригодишно юридическо малтретиране, го освободили с една условна тригодишна присъда.

Както и да не било, цялата тази безумна история с отцеубийството може да насочи разследващите органи и да наклони прокурорските везни към хипотезата или версията, че отцеубиецът Иван Гетов е искал на 27 октомври да лиши цялата нация от нейния последен законен баща „Гоце“ и тогава няма да има за какво да завиждаме на „камикадзето“. Нали преди години, за много по-дребна работа – разбиването с чук на бюста на покойната принцеса Людмила – бившият съдия и по-сетнешен шеф през 1990 г. на „първото демократично“ коалиционно правителство на БСП, СДС и казионния БЗНС или министър-председателят на „Правителството на надеждата“ – както го бе кръстил покойният д-р Петър Дертлиев – и настоящ шеф на процъфтяваща адвокатска кантора – Димитър Попов беше осъдил на смърт извършилия „кощунството“ връстник на днешния атентатор, в чийто тил палачите от тогавашния Софийски централен затвор забили 9-милиметровия куршум, преди дълбокоскърбящият папа Живков да бе пожелал да му хвърли своя „прощален“ смъртоносен поглед…

Както и да било, изглежда националната ни орис е такава: Срамът от челото да ни го полуизтрива винаги някой… Мунчо – от „Под Игото“, от „светлото ни минало“ или от многообещаващото европейско, демократично настояще.

Събрал от свободната преса Георги Константинов

Адрес на статията
Етикети: 

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Много хубава статия, казва много верни неща, от които трябва да ни боли. Как допуснахме „Гоце“ да ни стане президент?

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*