Саботажът се завръща

Радикалните активисти от САЩ се завръщат към саботажа в борбата за социална промяна. Яростни на демократите, че продължават войната (бел. прев. най-вече се има в предвид войната в САЩ и Афганистан, но не само), която са обещали да спрат, все по-голям брой от тях се пренасочват от демонстрациите и петициите към директното действие, нарушавайки правителствените закони и натоварвайки максимално капацитета за водене на война. Те помагат на войниците да дезертират, унищожават компютърни системи, нанасят щети на центрове за набор на кадри, палят военно оборудване и саботират фирмите, които имат договори с армията. Те са „престъпници за мир“, те нарушават закона известен като Patriot Act, работят нелегално в тайни групи за да подкопаят американската военна империя. Убедени са, че единствения начин да се стигне до мир е да се унищожи системата. Тяхното мото е „Sedition, Subversion, Sabotage“ (Размирици, подмолна дейност, саботаж)

Те разказват за своя опит от първа ръка в нова книга „RADICAL PEACE: People Refusing War“ (РАДИКАЛЕН МИР: Хората отхвърлят войната), публикувана от Trine Day. Ноам Чомски я определя като „книга събрала сложност и дълбочина, дори отвъд моменталното послание“.

Книгата представя няколко саботьори. Trucker е кодовото име на човек, който подпалва военни автомобили. Разглежда своя саботаж като ненасилствен, защото не наранява човешки същества. Той казва: „защото нашата култура боготвори собствеността, затова на унищожението на военни машини се гледа като на насилие. Това, което правя е да лишавам армията от техните средства за насилие. Намалявам способността им да нараняват хора. След като отказват да се разоръжат, аз правя това за тях. Никога не съм палил сграда, защото някой може да е вътре. Поглеждам в колите, които ще паля, за да съм сигурен, че никой не спи в тях“.

Книгата също разказва за един чистач, който е унищожавал компютри чрез електрическо напрежение в една фирма с договор с военните. „Сигурен съм, че съм навредил на опитите им да продължават войната“, казва той.

Едно момиче учещо в колеж разказва как е хвърлила камък през прозореца на един армейски център за набиране на войници след като нейния приятел се върнал осакатен от Ирак. Тя планира да го направи отново, но добавя, че не би хвърлила камък по човек работещ в центъра – „нямам нищо срещу него като личност“.

Други саботьори прекъсват телефонни и електрически линии, пробиват гумите на автомобилите, хвърлят боя по военни билбордове. В университетите те нападат военни изследователски проекти: крадат им пощата, запълват ключалките с лепило, хакват компютрите. Един човек дори сложил дърво под колелата на влак превозващ оръжие и го дерайлирал.

Саботьорите от книгата се съгласяват, че тази съпротива трябва да не е насилствена, да не наранява живи същества. Поставянето на бомби и подпалването на сгради не може да постигне нищо. То само повтаря същия манталитет, който се опитваме да променим.

Вместо произволно да чупят прозорци и да палят коли, те ограничават своята дейност до институции, които подкрепят войната или печелят от нея. Тяхната цел е да направят войната твърде скъпа за да продължава. Няколко акта на саботаж няма да направят това, но няколко хиляди могат. Правителствените и фирмените ресурси са ограничени. Дефицитът е вече доста голям. Всеки долар, който правителството похарчва тук означава един долар по-малко похарчен в чужбина за убиване на хора.

Активистите вярват, че директните действия като тези не са заместител на традиционните организации, а допълнение към тях в критични ситуации като днешната. Саботажът няма да построи ново общество, но може да помогне да се отслаби старото, така че да може да се построи ново.

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*