Среща между правоносители и Интернет провайдери

Днес се проведе среща между група носители на авторски права и Сдружението за електронни комуникации. Присъствах и аз, в качеството на представител на сдружение “Електронна граница”, като защитник на правата на потребителите.

Стана много интересна дискусия. За мой срам, съм недоспал до степен имената на присъстващите да изтичат от ума ми като вода от решето. От СЕК бяха председателят Невен Дилков и един адвокат – чудесно момче, пред което някой ден ще се червя, понеже му забравих името. За компенсация обаче, забравих имената и на присъстващите правоносители (освен Заки Соколов – него е трудно да го забрави човек :-) ). Дискусията беше дълга, интересна и на моменти нагорещена.

Очаквах основната схватка да трябва да я водя с правоносителите аз. На няколко пъти наистина си имахме засрещане по острите ръбове със Заки.

Единия път – заради становището му, че трябва да си има административен орган, който да разпорежда потребители-нарушители да бъдат рязани от Нета, данните им да бъдат предавани на съда, и т.н. (Опита се дори да си прави устата, че след като се нарушават правата му на правоносител, би трябвало той да може това пряко.) Защитих становището, че това касае основни граждански свободи, така че е допустимо да става единствено по съдебен път. Темата малко се попотули; Заки се полусъгласи, но мисля, че е било само за отвличане на вниманието, и че ще продължи активно да лобира за своята идея. Дано не съм прав, но се боя, че съм. Така че ще е добре от “Електронна граница” да проверяваме как стоят нещата.

Вторият път ми беше по-интересен. В един момент Невен Дилков спомена, че за не помня точно какво било добре да се проведе допитване сред потребителите, пък това било трудна работа. Поучудих се, и му казах, че никак не е трудно – от “Електронна граница” можем като на шега да организираме такова допитване, няма никакъв проблем. Внезапно от другия ъгъл на масата Заки подскочи, и направо ме разръфа. Останах като гръмнат – и през ум не ми беше минавало да го атакувам с това, или да го поставям в каквото и да е лошо положение. Или аз не съм разбрал нещо, или той, и е отреагирал емоционално. (Хипотезата в стил “световна конспирация”, че Заки трепери от потребителите, засега не ща да я приемам насериозно.)

Иначе, нещата бързо се канализираха. Както и следваше да се очаква, натискът на правоносителите беше Интернет доставчиците да “вземат мерки за сътрудничество” с правоносителите за ограничаване на “пиратството”. Като тези мерки бяха каквито следва да се предполага – блокиране на сайтове, изритване на потребители от Мрежата, следенето им с докладване на “компетентните органи”, и т.н. Съответно, основната схватка беше между правоносителите и доставчиците.

Както следва да се очаква, Невен Дилков хич не беше щастлив от идеята. На няколко пъти се опита да обясни на правоносителите, че това значи да си изгони клиентите и да си поръча фалита. Правоносителите се опитаха на няколко пъти да го убедят, че това няма как да стане, и клиентите няма къде да ходят. Дилков обаче не беше недоспал като мен, и не се остави да го правят на будала. По тази линия разговорът беше бързо изоставен – очевидно номерът не минаваше, поне не в този му вид.

Праводържателите формулираха тезата, че те ще предложат въпросните неща да бъдат записани пряко в закона, за да не може никой Интернет доставчик да мърда, а всички да трябва да изпълняват – така потребителите да нямат къде да отидат. Адвокатът на СЕК се опита на няколко пъти да обясни, че тая работа не е като оная работа, че има Европейска конституция с членове за гражданските свободи, която стои доста над всякакви директиви като приоритет, но пак се получи разговор между глухи.

Невен Дилков усети това, и се опита да предложи конструктивна позиция – а именно, първо да се въведат работещи легални модели за търговия с изкуство, а после да се мисли евентуално за някакви преследвателни мерки. Заки обаче го контрира, че големите международни правоносители щели да допуснат произведенията си тук единствено след като видят преследвателните мерки въведени (или по-точно дотогава ще искат от българските разпространители неразумно високи предварителни заплащания). Ситуацията стигна до проблема с кокошката и яйцето.

В един момент не издържах, и се опитах да покажа къде двете позиции се разминават. Обясних, че блокирането на сайтове и начини на обмен може да изглежда лесно, ама хич не е. Иди блокирай Freenet или GNUnet лесно и просто – или дори торент, ако е безсървърен и шифрован. И че да се иска, законово или приятелски, от Интернет доставчиците да го направят, значи да се иска нещо, което те просто не могат, така че няма да сътрудничат по въпроса. Отначало ще е лесно – но потребителите бързо ще бягат към все по-трудни за смачкване мрежи, а към момента вече има такива, които реално няма как да бъдат смачкани. Резултатът ще е не повече ред и законност в Интернет, а по-професионално пиратстване. И разпространение на инструменти, с които нарушителите ще се чувстват безнаказани, и ще крадат, дори когато легалните модели дойдат, и станат удобни и лесни. Да не говорим пък какъв разцвет ще настане за обикновената киберпрестъпност… Правоносителите дори не ме оставиха да довърша. Май тезата ги настъпи по мазола.

След това спорът между тях и доставчиците продължи, а аз седях и бавно смилах ситуацията.

Очевидно е, че докато няма легални модели за търговия с изкуство, хората ще крадат, както и да им пречиш. (Особено ако начините да се заобикаля преченето вече са постигнали технологична победа.) Като няма откъде да си купиш филм или музика, има точно два варианта: или ще го крадеш, или ще престанеш да гледаш филми и да слушаш музика. Почти всички ще предпочетат да крадат. (За щастие на правоносителите – защото престане ли човек веднъж да потребява изкуство, много трудно е да се научи отново. Отучат ли потребителите от потребяване, правоносителите са фалирали. Както, впрочем, и ако научат потребителите да крадат достатъчно професионално, за да е на практика ненаказуемо.)

Ако първо се въведат моделите за легална търговия с изкуство, и чак тогава се търси някакво преследване на нарушителите, хората имат избор. Логично е да се очаква, че тогава ще започнат малко по малко да се изместват към легалната търговия. В обратния вариант това е невъзможно, хората само ще стават по-умели крадци. Но въпреки това правоносителите отчаяно се борят и настояват нещата да стават именно по обратния вариант. Готови са на всичко, за да не допуснат първо да се въведе легалната търговия.

… Срещата свърши, но въпросите в главата ми не престанаха да бръмчат.

Идиоти до един ли са правоносителите? Не ги познавам, но не вярвам хора, които управляват права за толкова пари, да не могат да разберат толкова просто нещо. (Специално Заки го познавам мъничко, и той със 110% гаранция НЕ Е толкова глупав. Такива неща ги стопля мигновено и без нужда да му се обясняват.) … Защо тогава така настървено се борят срещу интереса си? Защо така настървено се борят да си гарантират фалита?!

Писах по-горе, че не съм почитател на световните конспирации и прочее. Но при положение, че един куп хора, всеки от тях очевадно с остър интелект, упорито се борят за очевадно разоряващия ги вариант, тук има нещо. И то има как да е точно едно: по някаква причина те се борят всъщност не за защита на правата на правоносителите, а за въвеждане на рестрикция и контрол в Интернет. И това по някаква причина им е толкова нужно, че са готови да рискуват фалит, за да го постигнат.

Каква може да е причината? Уви, боя се, че тук съм изцяло в сферата на световните конспирации. Любимото ми предположение от тази категория е, че правоносителите са осъзнали, че основният източник на блага през 21 век ще е информацията, точно както например през Средновековието е била земята. И че страстно се борят да бъдат бъдещите феодали, на които всички останали ще са крепостни селяни. И да държат и властта, и парите, и контрола, и всичко… Че големите организации за “защита на авторски права” всъщност работят точно за това, и т.н.

Звучи налудничаво, нали? И на мен… Много по-налудничаво ли звучи обаче от “десет интелигиентни хора се борят настървено да фалират”?

Ако ме питате какво точно и с пълна гаранция стои зад тази им борба – не знам. Имам предположения, но няма как да съм сигурен.

Освен в едно. Каквото и да е това, което кара десет интелигиентни хора да се борят настървено за контрол и здрава ръка в Интернет, дори на цената на фалита си, надали е нещо добро и свястно. Особено за мен, бъдещия обект на този контрол, и бъдещият стиснат в юмрука на тази здрава ръка.

Не знам със сигурност какво е то. Но знам, че не искам то да успее, каквото и да е. И че си струва да хвърля усилията и труда си, за да се провали.

Адрес на статията
Етикети: , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Мисля, че на хората няма да им липсват толкова много Западните произведения на изкуството.
    Много по-голям проблем е вмешателство в личния живот на гражданите. Помислете за техниките и системите, които ще използват доставчиците. След това се замислете и за готовата информация, която редовно ще изтича към всеки, който има нужда от нея.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*