Тарикатите от „Палфингер”

Водещата в световен мащаб фирма за производство на хидравлични автокранове „Палфингер” вече няколко години извлича огромни печалби на гърба на българските работници. В България фирмата има два завода – единият е на територията на бившия военен завод „Бета” – Червен бряг, а другият – на 20 км от Ямбол, в село Тенево, в цеха на бившия машиностроителен завод „Сила”. Разбира се, босовете от „Палфингер” са проучили много добре къде да направят заводите, като и двата района са много бедни, а безработицата е голяма. И на двете места е имало заводи, които са се нуждаели само от ремонт, а това не предполага ново строителство. Компанията е известна с това, че открива заводите си в малки населени места из Европа /обикновено села/ и плаща унизително ниски заплати. Освен това купува и магазините за хранителни стоки и други продукти в района, и така може да определя цените и едновременно с това да прибира дадените на работниците заплати. /По този начин разходите за заплати се превръщат в приходи на фирмата./ Условията за работниците са много лоши – няма абсорбатори, които да извличат прахта и вредните изпарения от химикалите, водещи до много заболявания. Но такива приспособления далеч не са нужни, защото ежемесечните „замервания” на инспекцията по труда показват наличието на чист планински въздух в халетата на заводите. През зимата температурата се поддържа до толкова, че да могат да работят машините. /Добре, че са те – за работниците, естествено, не се мисли/. За радост на трудещите се, в завода машините не тръгват при минусови температури. На работниците се полага обяд, но цените на храната в стола са по-високи от тези в селската кръчма. За нощните смени първоначално е имало храна и кафе, но вече са се ограничили до една машина за безплатен чай – голяма щедрост. Заплатите?! Всеки ден намаляват – криза е. Социалните придобивки също. Но какво пък, нали работниците не са машини и няма да откажат да работят, няма да има нужда от пари за ремонт и скъпи части. Отпуските са задължителни, в определено от работодателите време. Кодексът на труда – е, не се спазва, но австрийците вече знаят тънкостите на успеха в България.На фона на работническата мизерия и световната икономическа криза шефовете си купуват луксозен минибус с екстри, за които за пръв път чувам – въртящи се седалки, всяка оборудвана с климатична инсталация – да няма конфликти /на един му топло, на друг студено…/. Количката превозва босовете от летище в близост до завода, където те кацат с частен самолет всеки понеделник, за да си тръгнат в четвъртък обратно за Австрия, където да харчат 10 пъти по-високите си заплати. Таксите, които плащали за престоя на летището в близост до с. Тенево им се сторили много големи и поискали да го купят. За тяхно съжаление то се оказало военно.

Димо Казаков

Ниските заплати, лошите условия на труд, постоянната несигурност и унижение на работниците и служителите са характерни не само за заводите на „Палфингер”, но и за много други заводи и фирми в България. Ние, създателите на този блог, твърдо се противопоставяме и сме готови да помогнем на всеки работник като пишем за проблемите му и му окажем подкрепа в неговата борба.


Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

5 коментара

  1. Добре дошли в „демократичното“ бъдеше на България!

  2. О, това е нищо.

  3. Така ли е в действителност,нека някой който работи там да сподели.

  4. Статията е поръчкова и това, което е написано в нея не отговаря на истината

    • Статията може да не е „научно“ написана, но показва нещата от гледна точка на работещите в предприятието. Не е достатъчно професионална, за да мине за поръчкова. Виж, твоят коментар много мирише на коментар на шефче в предприятието – разбира се, не е поръчков :).

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*