Училището – фабрика за резервни части

Един анархистически поглед върху съвременната образователна система

Срещат се и такива, които твърдят, че образованието е област, отделена от политиката и икономиката. Те ни уверяват, че то е автономно, тоест в него никой не може или не трябва да се вмесва и решава как да работи, възпитава и обучава. Че е – или трябва да бъде – независимо от всичко, което става вън от стените му, оставайки си сфера на определен вид отношения между преподаватели и учащи се, че е място, където се съобразяват единствено с нуждите и желанията на членовете на образователната общност.

Всякакви подобни твърдения са измама или „наивност“ по-лоша от грабеж! По този начин „елитите“ на днешното общество искат да затворят достъпа ни и досега ни с учащите се, а защо не и с някои преподаватели, чиито мозъци са останали непромити, нерендосани и неполирани от системата. Истината е, че школото е изцяло зависимо от господстващите класи, които винаги са го ползвали за защита на привилегиите и доминиращото си положение в социалната, икономическата, идеологическата и всички останали сфери на обществения и личен живот. От най-невинната възраст до излизането от тях, учебните заведения, програми и преподаватели приучват децата, юношите и младежите към страхопочитание и подчинение спрямо стоящите на по-високото стъпало в йерархическия „ред“, към командване на „низшестоящите“, към конкуренция помежду им и унищожение на взаимопомощта и солидарността.

Държавата и „бизнесът“ разбират добре, че учебното заведение е един от най-мощните инструменти за поддръжка на съществуващата система. То е първото средство, за да се убие всякакво критично чувство, да се сподави дори най-незначителният бунт и да се удържат бъдещите „граждани“ под властта на господарите на света в който сме се родили, който „е най-добрият от всички възможни“, който е вечен и неизменен („така е било и така ще бъде“) или ако нещо се промени, то е, за да си остане той пак същият.

Държавата използва образованието като едно от най-добрите средства за подготовката на роби и господари. Изпитите и оценките имат едно-единствено предназначение: да потискат, оглупяват и разделят хората на „ценни“ и „излишни“ или обречени да бъдат слуги. Поощренията и наказанията са съставните части на школския регламент. При това ни заставят да вярваме, че този „ред“ е необходим, защото обществото ще се разпадне и самоунищожи без него. Тези правила и „принципи“ са отражение на същността на държавата. Училището е част от идеологическия апарат на държавата и в него се възпроизвеждат познатите ни обществени отношения на власт и подчинение, на неравенство и несправедливост, породени от властническата система на принуда и експлоатация. За нас, анархистите, взаимната връзка между образователната система, държавността, йерархията, „законността“, капитализма и експлоатацията е безвъпросно ясна!

Нуждите на властта и на капитала са превърнали образованието в един от отраслите на администрацията/бюрокрацията/полицейщината, на индустрията, на търговията и на проституирането или, както казваше нашият Ботев, в „школа на робството и шпионството“. Преди всичко се набива в очи колко силно образователните учреждения приличат на коя да е фабрика или административно поделение. Това са еднообразни, шаблонни, стандартизирани, сиви учреждения, заградени със стени, зад които се възпроизвежда идеологическият модел на господство на бюрократа или на предприемача. Университетите се превръщат в отражение на пазара на труда (или на впрегатния добитък) където трудещите се/учащите правят само това, което им нареждат, и безропотно приемат авторитарните норми и отношения. Отиващите в тях деца усвояват норми и „ценности“, които ги дресират и приучват да изпълняват функциите на началници и послушници. Действията им на работното място ще бъдат продължение на възпитаното и наученото в дух на командване или на коне с капаци и на покорност и подчинение.

Вътрешният живот в училището се отличава незначително от това, което става в чиновническото учреждение или в индустриалното предприятие. Единствената разлика е в суровините и в продукцията. „Суровините“ тук са самите учащи се, които отиват в училището така, както се доставят нови запаси и оръдия на труда. Продуктът е завършил школото с „академична диплома“. Училището или университетът произвежда стока, която на свой ред може да произвежда. Дори докато е непроизводителен, ученикът/студентът е рентабилен за държавата и за „деловите кръгове“ със своята потребителска стойност.

От друга страна още в училището може да се наблюдава как се заражда разделението на труда. С други думи, в днешния образователен процес всеки и всяка има тенденцията да получи различен сертификат за квалификация, който им позволява да заемат или да се блъскат с лакти и ритници в устрема си да стигнат до определено место в йерархията. Колкото по-дълго „стоката“ претърпява обработката в образователния конвейер, толкова повече тя е обработена. Затова имащите по-високи дипломи и звания биват назначавани на работа, която им позволява да господстват над по-малко обработените и разработени. Ето защо ние казваме, че днешното училище или университет са класови. Те пораждат йерархически разпределяеми работни места.

Съставни части на тази образователна система, която възпроизвежда репресивната социална система, са програмите на обучение, предметите и курсовете. Програмата трябва да се съблюдава стриктно: всичко е предписано и пресметнато; разделението на предметите е преддверието към разделението на труда; редуването на уроците и междучасията, на занятията и почивките са първообразът на работната седмица и на ежедневния отдих, през който се набират сили, за да се завлече „говорещото оръдие“ на труда до кланицата на наемния, еднообразен, задължителен и създаващ печалбите на гангстерите паразити трудов процес. Дълголетното пребиваване в образователните тюрми води до това, че мнозина не съзнават вече връзката между тях и „трудовото им ежедневие“. Те не си дават сметка, че всичко това са части от общата система на господство и експлоатация.

Такава е днешната образователна система, която не могат да реформират. В една следваща статия ще изложим нашето виждане за нейното революционно преобразуване и за същността на анархистическата педагогика.

Георги Константинов

Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Хубава статия ! Мисля, точно описва българската образователна система. Проблема за хората , обаче е липсата на алтернатива, а именно – свободно образование.
    Очаквам с интерес статии на тази тема.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*