Какво се случи вчера в Атина

„Не просим, не отстъпваме, отстояваме правата си!”
„Атина, Дъблин, Лисабон – цяла Европа по пътя на борбата!“
„Неподчинение!”
„Патриотизъм е защитаването на правотата на народа, а не интересите на капиталистите!”
„Край на подигравките, никакви жертви повече за плутокрацията!”
„Гърци и емигранти – работници обединени!”
„Долу бандата!”
„Колкото и да се старае полицията, бандата ще си тръгне!”
„Работнико, можеш и без шефове!”
„Долу хунтата!”
„Хунтата не е свършила през 73-та!”
Това бяха някои от лозунгите, които се чуха, или бяха написани по плакатите вчера в центъра на Атина, от участниците в многолюдните протестни шествия, организирани от синдикалните федерации в рамките на обявената 24-часова обща стачка.
И още един път се налага да влизам в ролята на журналист, за да придобият българските читатели истинска представа за това, което се случи вчера в Атина.
Това, което не е показано по медиите – слуги на властващите, които, в стремежа си да ги пазят, крият от народа „лошия” пример на съседите.

А кой е „лошия” пример? Настоятелното желание на хората да протестират.
Гневът от несправедливите мерки, които правителството взема, изкара на протест над 100.000 души от всякакви възрасти, въпреки студа и сутрешния дъжд, въпреки тоновете /в буквалния смисъл/ сълзотворни химикали, изхвърлени от полицията срещу тях.

„Лош” пример е, може би, и това, че се протестира срещу отнемането на права, които отдавна вече са отнети в България, или се отнемат без никаква реакция – като например „изпитателния период“, през който един работодател може, без да дължи никакво обезщетение, да уволнява, както и подписването на индивидуален трудов договор, а не обществен, и още много.

Стана ясно, че правителството няма картбланш за политиката, която провежда – политика на обслужване на интересите на местни и чужди капитали.

Ето какво разказва очевидец:

„Изглежда, стъписването и вцепенението у много хора от бурята на противонародните мерки започва да отстъпва.
Усилията, които полагат медиите – защитници на режима, да информират за „няколко десетки качулконосци, които очерниха шествието“, са напразни. Уволнените – ние, които търсим в продължение на месеци работа без резултат, както и тези, които работят за един залък хляб, сме разгневени на Г. Папандреу и неговото правителство. Ако младите се изразяват по-бурно и динамично, то е защото са млади и кръвта им кипи.

Аз не мога добре да опиша това, което почувствах днес, гледайки този огромен поток от хора да протестират. Дано да удави всички онези, които ни управляват.

Това, което днес ми остана в съзнанието, е един стар дядо на около осемдесет, който с ругатни захвърли бастуна си по специалните полицейски части… след замаха падна, а ние отидохме да му помогнем”.
Друг участник разказва:
„Много време след започването на полицейската варварщина, хората продължаваха да се събират на големи групи по тротоарите и малките улички и изразяваха натрупания гняв срещу „крадците и мошениците на правителството на ПАСОК – новата хунта”. Гневът на хората кипи и става все по-осезаем”. Това е написано тук. В същия линк ще видите доста снимки и видео, от които става ясно какво се случи всъщност.

Настроенията май напомнят на онези от времето на Политехниката през 1973 г.

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*