Демокрация без хляб, олио и кренвирши е невъзможна

Статистически храната в България е най-евтина в целия Европейски съюз с изключение на Румъния. На практика, както се изрази наскоро една репортерка на бТВ, у нас “цените са много скъпи”. Между другото, грамотността на репортерките е правопропорционална на цените и обратното. Въпрос на математика.


Българинът харчи за храна около 40 процента от доходите си и това е даже не европейски, но и световен рекорд. Средният за Европа показател е 20 на сто при качество на храната, което ние можем само да си представим.

Като към разходите за храна се прибавят и разходите за ток, вода, телефони, горива, заеми, наеми, дрехи, образование и здраве, които също са най-високите в Европа, се оказва, че за най-насъщните си нужди българинът харчи около 110 процента от доходите си. (Процентът надхвърля 100 по обясними причини.)

Тази структура на пазара е структуроопределяща. Огромна част от населението живее ден за ден, дефицитът в семейния бюджет е хронично явление и скъсява времевия хоризонт, извинявам се за учения израз, до 1-о и 15-о число на съответния месец.

На практика дори и най-пестеливите не могат да заделят някакви пари, за да преминат от едно състояние в друго. Няма как да се мисли за предприемачество и икономическа активност, ако у хората, след като покрият насъщните си месечни разходи, не са останали някакви пари, които с натрупване могат да бъдат използвани за инвестиции.

Това изкривява мисленето. Човек в такава ситуация не мисли за демокрация и свобода, а за това как ще се изхрани. И срещу 20 лева гласува както му кажеш.

След дългите години на социализма, когато държавата определяше всички цени, в България се възцари пазарен фундаментализъм. Според неговите канони държавата няма работа при определянето кое колко ще струва и това е оставено изключително на пазара.

Българският пазар обаче е в същността си монополистичен, а в природата на монопола е да товари цените, без да се съобразява с обществени необходимости, обществени нагласи и интереси, без да се съобразява дори с покупателната способност.

Последният пример е истерията с хляба и олиото. По всички сметки няма как литър олио в България да струва 5 лева (2,5 евро), при положение че навсякъде в Европа цената е около 1 евро. Обаче в момента цената е около 2 евро и продължава да се качва.

Пазарът не може да противодейства на тази тенденция, понеже конкуренцията е практически забранена заради картелирането. А дори и да влязат нови играчи, те нямат стимул да свалят цените до приемливи (европейски) нива, понеже ценовите равнища ги устройват по прекрасен начин. Така те в най-добрия случай свалят цените (например при горивата) с 2-3 стотинки, което е нищо, а в масовия случай се прилепят към местния монополист и на практика нищо не се променя.

Когато нормалните хора казват, че този картелен модел трябва да бъде разбит – а няма друг начин, освен с държавна намеса – учените икономисти отговарят, че това е недопустимо. Че има пазарна икономика.

Обаче няма как, когато пет-шест души се наговарят за цените и удрят през пръсти всеки, който иска да влезе на пазара с по-евтина стока, това да се именува пазарна икономика.

Истинското име е пазарен диктат, а за хората няма алтернатива. Те трябва да плащат колкото им искат, понеже, няма как, трябва да се яде.

Стратегически този модел, който изсмуква до капка доходите на хората и който го има още само в Румъния, е недалновиден. Той не само води до човешка деградация, което е недопустимо в модерна Европа, но и компрометира самата идея за демокрация.

За добро или зло, демокрацията е невъзможна без евтин хляб, олио и кренвирши.

Други преди нас отдавна са го доказали, няма нужда да опитваме отново.

Адрес на статията
Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*