Приватизацията след 1989 г. е довела до смъртта на поне 1,2 милиона души

Приватизацията след краха на комунизма през 1989 г. е довела до смъртта на поне 1,2 милиона души в Източна Европа. Това е заключението на трима британски учени в голямо и актуализирано изследване за ефекта от раздържавяването върху продължителността на живота в Източна Европа.

Те са работили по него години наред. То бе публикувано в британското списание “Лансет” по повод 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Авторите на изследването – Дейвид Стъклър от Университета в Кеймбридж, неговият колега от Оксфорд Лоурънс Кинг и проф. Мартин Маккий от Лондонския институт по здравна хигиена и тропическа медицина, са работили по поръчка на Института за политико-икономически изследвания към Масачузетския университет Амхърст.

В центъра на научния труд е масовата приватизация (те използват този термин, като се има предвид “масирана, тип всичко на тезгяха”, а не в смисъла, който придоби у нас през 1994-1996 г.).

“Шоковата терапия с разпродажбата на държавните компании е виновник за смъртта на милиони в Източна Европа”, казвапроф. Стъклър в интервю за Би Би Си.
Изследването е на база наблюдения върху данните за смъртността на 3 млн. души в активна възраст между 16 и 59 г. в 22 страни от Източна Европа.

Тримата учени смятат, че от 3 милиона (според данни на УНИЦЕФ ) до 10 милиона души (според данни на СЗО) са пострадали от този процес. Фактите и заключенията по-долу са по проучването и доклада към него. Приватизацията е свързана с нарастване на смъртността на населението в трудоспособна възраст с 12,8%. Основен виновник е масовата безработица, която скача с цели 56% през периода 1989 – 2003 г.

Тримата учени доказват връзката между приватизацията и увеличената смъртност по сложна система от критерии. Сред причините за високата смъртност се открояват 2 основни: алкохолизмът и психологическият стрес.

“Ние смятаме, че масовата приватизация е причина за резкия скок в свързаната с употребата на алкохол смъртност, увеличаването на самоубийствата и резкия скок на сърдечносъдовите заболявания”, казва Маккий за в. “Кориере дела Сера”.

Този тип приватизация в малко по-скромни мащаби е виновен и за намаляване броя на лекарите, зъболекарите, болничните легла на човек от населението. Носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц от Колумбийския университет, който винаги е критикувал неолибералния подход за икономически преход, заяви в интервю за „Таймс“, че предписаната от икономисти като Джефри Сакс рецепта за “шокова терапия” и ускорена приватизация за бърз преход към капитализма е причинила смъртта на милиони хора от Централна и Източна Европа.

“Преходът от един към друг вид икономика има много измерения” – казва Стиглиц. “Полша е един от примерите за постепенна политика (след първоначалната шокова терапия) в много измерения”.

Според проф. Стиглиц “шоковата терапия” е била възможно най-катастрофалната икономическа политика на прехода. “Тя е пример за това как идеологията надделява над икономическия анализ”, смята Стиглиц. Той сочи като пример Китай, където правителството раздържави през 1991- 2003 г. около 200 големи предприятия, срещу което държавата получи доход от над $18 млрд. – почти колкото сумата за цялата приватизация в Русия.

Тримата автори на проучването смятат, че “изборът на масовата приватизация като основен подход на прехода към капитализма, като главна стратегия за реформиране на собствеността, не е икономически обоснован, а по-скоро е детерминиран от имитацията на политики, възприети от много по-могъщи съседи”.

Темата за много високата смъртност и друг път е била обект на анализи на западни икономисти и социолози. Но сега за първи път се поставя в контекста на неолибералния преход.

Какво стана в България

За нашата страна изходните данни на тримата британски учени са лоши – страната ни е на незавидното първо място с 14,3 на 1000 души към 2003 г.Ако погледнем по-нови данни, ще видим, че за 2008 г. смъртността е спаднала, но с малко – едва 14,2 на 1000.

Годините на прехода в България задълбочават негативната демографска тенденция, която започва да се оформя още в началото на 80-те г. и достига кулминацията си след началото на демократичните промени, сочи проучването.

Ражданията падат с близо 15% и достигат до 8,5 новородени на 1000 годишно през 2003 г. А по показателя деца на една майка с 1,2 през 2005 г. сме най-зле в Централна и Източна Европа. В същото време смъртността се увеличава между 1989 и 2004 г. България има негативен демографски растеж от минус 0,7 – отново сме на дъното.

Пояс на висока смъртност

И в изследвания на световни институции се казва, че има нещо, което през тези 20 г. до голяма степен остава пренебрегвана или премълчавана истина, която е най-тревожният аспект от прехода към посткомунизъм.

Става дума за експлозивния скок в “масовата смъртност” или епидемичните нива на сърдечносъдовите заболявания, както и “външните” причинители на летален край като алкохола, самоубийствата, убийствата.

Страните от т.нар. “пояс на високата смъртност”, простиращ се от Естония на север до Украйна на юг, през първите пет години след прехода преживяват спад в подължителността на живота между 4 и 6 г. – безпрецедентен за периода след Втората световна война.

Според проекта на ООН TransMONEE 2008 и по данни на УНИЦЕФ от 2001 г. жертвите, причинени от приватизацията и форсирания преход, се изчисляват на 3,2 млн. души до 1999 г. (по сравнение с нивата на смъртността в Източна Европа до 1989 г.)

А неолибералите очакваха, че преминаването от плановакъм пазарна икономика ще катализира “епидемиологичен преход“, подобен на този в западните общества, където модернизацията води до спад в смъртността и ще увеличи продължителността на живота, както обобщаваше Джефри Сакс в интервюто, което взех от него през 1997 г.

За неолибералите влошеното здраве е последица от лошия, несполучлив личен избор. ака Световната банка препоръчва на Русия “да предприеме мерки за намаляване на смъртността на населението, като населението прояви по-голямо въздържане спрямо потребата на водка, да намали тютюнопушенето, да подобри диетата на хранителния си режим и да води по-здравословен начин на живот”.

Но въпросът е защо все повече хора “предпочитат” да правят все по-лош личен избор и защо в някои страни те са повече, отколкото в други?

Увеличението на БВП с 10% отговаря на увеличение на продължителността на живота с 1,4 г. Т.е, за да могат да се компенсират негативните последици от приватизацията, всяка от пострадалите страни би трябвало да увеличи БВП 4,2 пъти. Трудна работа!

Увеличението на консумацията на алкохол с един литър на глава от населението намалява продължителността на живота средно с 0,12 г. А последствията от приватизацията са увеличили употребата на алкохол в активна трудоспособна възраст с 41 на 1000 души.

С приватизацията се свързва и увеличението на самоубийствата с 5 случая на 100 000 мъже – твърде висок показател, имайки предвид, че в САЩ общият брой на този вид инциденти е 10,8 на 100 000 души.

Изследванията на тримата учени показват, че масираната приватизация значително намалява продължителността на живота чрез механизма на психологическия стрес. Травмата върху психиката на квалифицирания работник на средна възраст, който преди е бил част от една сравнително привилегирована прослойка, съставляваща гръбнака на социалистическата икономика, след което изведнъж става излишнареликва на една банкрутирала система, е огромна.

“Нашите изследвания показаха, че в продължение на много години този фактор действа като сериен убиец за стотици хиляди от Източна Европа”, се казва в изследването.
По някаква странна ирония, увеличавайки стреса до катастрофални нива, масираната приватизация нанесе повече вреда от гледна точка на дългосрочната перспектива на капитализма в региона, отколкото ползи.

Всъщност масираната приватизация се оказа вторият най-лош модел в региона. Безспорното лидерство държи директното прехвърляне на най-ценните държавни предприятия в ръцете на партийните велможи по един абсолютно корумпиран модел в замяна срещу политическа подкрепа (най-фрапиращият пример в това отношение бе руската програма “Заеми срещу акции”).

Когато деструктивните икономически реформи се смятат за абсолютно необходими, те трябва да се съчетават и придружават със съответна социална политика, която защитава населението от шокови ефекти – както се случи например във Финландия. Много източноевропейски политици биха се оправдали, че не са разполагали с необходимите средства.

Но подобен аргумент не решава проблема, а просто прехвърля бремето и разноските към бъдещите поколения. Защото икономическите последици от кризата в общественото здравеопазване все ще трябва да бъдат платени някой ден, при това с лихвите.

Изследователите на общественото здраве отдавна са доказали силната връзка между ниския социоикономически статус и лошото здраве. Тоест влошената икономическа конюнктура води до влошено здраве заради влошените жизнени условия.
Колабиралата здравна система, неспособна да осигури превантивна медицина или адекватно да лекува болестите, също е основен виновник за скока в смъртността. След либерализацията на пазара все по-малко хора можеха да си позволят да заплащат адекватно своите здравни нужди.

Комерсиализирането на здравеопазването в съчетание с намаляване на покупателната способност на населението води до увеличена смъртност. Според изследването на жизнените условия в осем източноевропейски страни всеки пети гражданин, изпитващ здравословни проблеми, не отива на лекар, макар да се нуждае от специализирана помощ. Данните варират от 10% в Армения и стигат до 50% в Грузия. В България всеки трети предпочита самолечението пред специализираната консултация.

Хранителният преход

Осигуряването на достатъчно храна изисква вече повече труд или е изместено от необходимостта за прехвърляне на средства за други основни нужди като комунални услуги, подслон или вода.

Според проф. Бари Попкин т.нар. “хранителен преход” се обуславя от “диета”, която неизбежно се отразява върху здравето на хората и съответно върху намалената продължителност на живота. При комунизма месото и млякото са сред най-субсидираните продукти. След премахването на субсидиите цените на месото и млечните продукти е скочили многократно.

Така например в България средната консумация на плодове и зеленчуци скочила от 66 на 84 кг през първите петнадесет години на прехода, докато на месо спада от 9,2 кг на 5,1 кг. Но хранителните модели обясняват само 3% от данните за смъртността според изследванията на експертите от Световната банка.

Какъв капитализъм

Изкуственото и прибързано създаване на “частна собственост” за една нощ, при което класата на капиталистическите предприемачи не се заражда с течение на времето, а изведнъж и стихийно, не може да донесе желания ефект.

Всички тези проблеми бяха неизбежни след краха на комунизма. Тогава Западът предложи франчайзинг не на традиционния индустриален капитализъм, а извади на витрината неолибералната идея – всичко, което увеличава “богатството” – дори с цената на магията да се надуват цените на недвижимите имоти и на другите активи, е също толкова продуктивно, колкото и изграждането на нови индустриални мощности и инфраструктура. Тази нова идеология създаде поредица от икономики-балони, чиито растеж се базира единствено върху дългово финансирана инфлация на недвижимите имоти и борсата, заключават авторите на изследването.

Адрес на статията
Етикети: , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Какво да коментираме, по-добре да разпространяваме!

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*