САЩ – Палаткови градове, бездомие и разбиващо сърцето отчаяние

Десетилетия наред политиците ни не предприемаха каквито и да било мерки срещу главоломно нарастващия правителствен дълг, бездейно наблюдаваха отпращането на милиони работни места отвъд океана и приеха безброй закони, смазващи икономиката, без да помислят дори за момент – както изглежда – че действията и бездействията на управляващия елит ще се върне като бумеранг срещу нас и ще ни удари жестоко. Днес това вече е факт. САЩ живяха и продължават да живеят под черния облак на най-големия дългов сапунен балон, известен досега в световната история и днес той започна да показва признаци на износване. От времето на голямата криза миналия век не е имало толкова продължителен период на безработица в САЩ, в резултат на която милиони хора загубиха и продължават да губят жилищата, закупени на кредит. Бездомието скача до небето, навсякъде поникват като гъби след дъжд палаткови градове на изгонени от жилищата си семейства, смазани от отчаяние, породено от безнадеждните опити да свържат двата края месеци наред.

Сега, поради ужасяващата яма, която политиците ни изкопаха за нас, ние сме изправени пред някои трагични избори. Пример: точно сега Конгресът на САЩ решава дали да удължи изплащането на помощи за дългосрочно безработните или не.

Удължаването на тези помощи до края на февруари ще добави още12.5 милиона долара към националния дълг на САЩ. Но ако не го направят, ще бъде прекъснато единственото животоспасяващо средство за много хора и то точно по време на идващите празници.

Удължаването на помощите за безработни, гласувано миналото лято, приключва на 1 декември. Ако този срок не се удължи допълнително, приблизително 2 милиона граждани на САЩ ще останат без средства за живот.

Но какво може да стори Конгресът? Да продължава да увеличава до безкрайност огромния дълг? Както съм подчертавал и преди, САЩ никога няма да видят друг балансиран бюджет в границите на настоящата система. Правителството на САЩ е в пълен фалит. Политиците ни отчаяно се нуждаят от намиране на начин за изработване на федерален бюджет, небазиран на печатането на банкноти от въздуха.

Няма повече „резервни пари” за харчене. Правителството на САЩ е натрупало най-голямата планина от дълг в историята на света и ние маршируваме бавно, но сигурно към пълно икономическо бедствие заради нея.

Какво да се прави? Да оставим ли милиони граждани на САЩ да гладуват из улиците на страната?

Проблемът не е само в бързо нарастващия брой на бездомни хора. Милиони други граждани на САЩ няма да могат да се отопляват тази зима. Милиони други пък ще трябва да избират между закупуването на лекарства и храна, тъй като няма да могат да си разрешат и едното, и другото.

Как ще се почувствате, ако прибягването до лекарска помощ се превърне в лукс за вас, който не можете да си позволите?

Как ще се почувствате, ако трябва да решавате дали да купите лекарството си за диабет или да предпочетете да купите вместо него макарони и сирене за семейството си?

Повече от 42 милиона граждани на САЩ живеят с талони за храна и броят им нараства всеки месец.

Повтарям: 42 милиона жители на САЩ се хранят от правителствени подаяния.

Социалната мрежа за обезопасяване се насища все повече и повече месец след месец.

Ако искате да видите – да усетите – човешкото отчаяние, посетете тунелите срещу наводнения под Лас Вегас. Но не го правете сами – долу е много, много опасно. Днес там живеят тълпи от хора, за които тези тъмни тунели са се превърнали в дом. Никой не знае със сигурност техния брой – според някои твърдения те са хиляди – но едно е сигурно: той непрекъснато расте.

Не всички градове на САЩ разполагат обаче с такива тунели, поради което в много райони на страната възникнаха палаткови градове. Предлагаме ви видео репортаж на Би Би Си за палатковите градове в САЩ. (Видео: Палаткови градове в околностите на Лос Анжелис http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=CnnOOo6tRs8.)

Твърди се, че в тях живеят само наркомани и психично болни, но това не отговаря на истината. Анонимна безработна – високо образован професионалист – счита, че скоро ще се наложи да се присъедини към живеещите в тези палаткови градове.

„На 53 години съм, несемейна. На времето имах добра, обещаваща професионална кариера. Но никой вече няма да ме допусне на работа след двегодишна безработица… През август 2010 приключиха всичките ми спестявания и пенсионният ми фонд – вече не мога да плащам жилищния си кредит, сметките си за ток и вода… Предполагам, че скоро ще ви посрещам пред кухните за безплатна супа или в някой от палатковите градове…”

Излиза, че ще трябва да се удължи изплащането на помощи за безработни. Според последното допитване, проведено от Проекта за национален закон за трудова ангажираност, 73 % от гражданите на САЩ настояват Конгресът да удължи изплащането на тези помощи.

Но нещата не са толкова прости.

Съединените щати са във фалит.

Финансовата система е на смъртно легло.

Правителството на САЩ отчаяно се нуждае от спиране на каквито и да било харчове.

Но как да обърнем гръб на хора, които още по-отчаяно се нуждаят от елементарни средства за живот?

Милиони жители на САЩ вече са ударили дъното. Ето как 43-годишна жена изразява отчаянието си:

„Аз съм само една от милионите бедни, безработни граждани на тази страна, изцяло зависими от талоните за храна. За да оцелея, започнах да събирам скрап, докато все още продължавах безнадеждното търсене на работа. През май бях диагностицирана с ранен стадий на глаукома, а от шест години не си разрешавам дори да посетя очен лекар само за смяна на очилата си. Без лечение… ще ослепея и ще се превърна в инвалид до края на живота си. За мен въпросът сега не е дали това ще се случи, а кога ще се случи…”

Като общество ще бъдем преценявани от начина, по който се отнасяме към уязвимите хора. Изглежда лесно да ударим допълнително по изгубилите всичко, но къде е гаранцията, че един ден няма да се окажем в тяхното положение днес? Във видеоклипа, който предлагам тук http://www.youtube.com/watch?v=LrPdZmPB36U&feature=player_embedded , ще видите как полицията в Сейнт Питърсбург унищожава палатките на бездомните с ножовки за рязане на картони.

Надявам се, че това видео силно ви е разтревожило.

Ние се вкарахме в гигантска каша и нещата ще стават все по-лоши.

За съжаление, следва да вземем много болезнени решения.

Истината е, че сме затънали толкова дълбоко в дълг, че правителството на САЩ не може да си разреши да харчи още пари точно сега.

Но не можем и да загърбим милионите семейства на наши съотечественици, които ще загубят домовете си и ще гладуват, ако не им помогнем.

Какво да се прави?

Не подаянията са от значение за гражданите на САЩ, а работните места.

Но добрите работни места продължават да се експортират отвъд океана с главоломна скорост. От 2001 г. САЩ са загубили приблизително 42,400 заводи. Най-мощната икономическа машина в световната история беше ударена смъртоносно, а по-голяма част от вас продължаваше да гласува за престъпниците, допуснали и подкрепящи процеса на деиндустриализация.

Десетилетия наред политиците ни внушаваха – манипулираха нон-стоп – колко чудесни последствия за САЩ ще има процесът на глобализация. Не се вслушахме в предупрежденията на Рос Перо (Ross Perot) за „ужасяващия засмукващ звук” зад всички тези споразумения за т.н. „свободна търговия”.

Нека да видим как започна и продължи това икономическо самоубийство. През 1985 г. търговският дефицит на САЩ с Китай беше 6 милиона долара за една година. Само за м. август т.г. търговският дефицит на САЩ с Китай е вече по-голям от 28 милиарда долара.

С други думи, 28 милиарда долара от националното богатство на страната изтича в Китай само за един месец!

А това се случва месец след месец…

На този трагичен фон Барак Обама продължава да ни говори колко чудесен е глобализмът. По време на посещението си в Индия той направи следното изявление:

„Това ще държи Съединените щати в напрежение. Те трябва да приемат предизвикателството и да се състезават. Да, в страната ще има противопоставяне между групите, за които глобализацията е заплаха, и тези, които приемат живота в отворен интегриран свят, предлагащ предизвикателства и възможности.”

Да, глобализацията е заплаха. Не трябваше да допускаме сливането на нашата икономика с тази на Китай, където производствените възможности на работниците са по-малко от една десета от тези на нашия работник.

Работните места изтичат от страната като пълноводен поток към Индия и Китай, където трудът е много, много по-евтин.
Но как средните граждани на страната да заплащат сметките и задълженията си без добре заплатени работни места?

Отговорът е, че един непрекъснато нарастващ брой от тях не го правят.1,41 милиона жители на САЩ обявиха личен фалит през 2009 г. – с 32 % повече от обявилите личен фалит през 2008 г.

Доходите се сриват все повече и повече. Според Бюрото за преброяване на населението на САЩ доходът на едно средно семейство в страната е паднал от 51,726 долара през 2008 г. на 50,221 долара през 2009 г.

Нещата се влошават, вместо да се подобряват.

Всички неща ще продължават да се влошават, защото правителството на САЩ задлъжнява все повече и повече с всеки месец и – благодарение на експлодиращия търговски дефицит на САЩ – месечно десетки милиарди от нашето национално богатство изтичат от страната ни.

Икономиката на САЩ умира. Предстои появата на още и още палаткови градове и все повече и повече гладуващи наши съотечественици. Мащабът на икономическия кошмар пред който сме изправени, ще придобива все по-ужасяващи размери.
Ако тази вечер вие все още се радвате на топла вечеря и сън в топло легло, считайте се за изключителни късметлии. Някой ден – и то много скоро – всички тези приятни неща вероятно ще ви бъдат отнети.

http://www.prisonplanet.com/tent-cities-homelessness-and-soul-crushing-despair-the-legacy-of-decades-of-government-debt-and-mismanagement-of-the-economy.html

Превод: Бл. Дончева
25.11.2010 г.

Адрес на статията
Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*