УРАГАНЪТ УИКИ

Достатъчно е вместо вълшебните думи на Алибаба „Сезам, отвори се!“ да напишете в универсалната търсачка на Гугъл Wikileaks и върху вас като лавина ще се изсипят стотици и хиляди статии и документи, разкриващи зорко пазените тайни на най-мощната държава в глобалния свят САЩ и на нейните банки и компании.
Направен е пробив в свръхсекретната или както ѝ казват класифицирана информация, достъпът до която беше и продължава да е строго забранен за простосмъртни и за чието разгласяване в много страни и днес съдилищата издават смъртни присъди – за „шпионаж“ или „национално предателство“. Информационната бомба срещу устоите на съвременния свят е възпламенена от група ентусиасти на истината. Тя е организирана от австралийския гражданин Джулиан Асанж и неколцина негови съмишленици сред които са математици, програмисти, журналисти и даже китайски дисиденти. Името на организацията Уикилийкс е подсказано от Универсалната и безплатна енциклопедия Уикипедия, която е колективно дело и има милиони сътрудници в целия свят.
„Класифицираната информация“, състояща се от стотици хиляди документи най-вече на Държавния департамент на САЩ (но не само!) засяга всичко – от мръсните войни в Ирак и Афганистан със стотици хиляди избити цивилни, жени, старци и деца, през военните планове на Пентагона срещу Китай или Русия на Путин и олигарсите в случай, че Кремъл поиска да реставрира империята на руските царе и на Сталин, до банковите тайни на Америка. Има стотици документи даже за такъв незначителен обект на глобалната политика на САЩ какъвто е България. И всичкото това богатство от информация е направено достъпно за всички било директно чрез стотиците сайтове, в които тайната информация е мултиплицирана, било посредством електронните медии, вестниците, телевизията, радиото.
Ефектът от това повдигане на завесата над най-строго пазените, окървавени и смърдящи тайни на държавата и капитала в глобалната империя на транснационалния капитал и нейната метрополия – САЩ, е по- поразяващ от всички урагани, които ежегодно се стоварват върху целия свят. Причината е проста – родени в кръв и мръсотия, държавата и капитала пазят най-зорко тайните на своето зачеване, престъпно битие и страховито бъдеще, което може да ознаменува края на съществуването на Човешкия род, заради властолюбието и алчността на господарите на нашия „най-добър от всички възможни светове“.
Кои са Уикилийкс?
Те съществуват от 2007 г., като първият им голям удар е разкриването на корупция на един от водещите кенийски политици. С това те успяват да повлияят дори на изборите в африканската държава.
Заедно с неколцина постоянни сътрудници и много доброволци организаторът ѝ Джулиан Асанж започва да прави страницата от 2007 г. На нея той събира и публикува материали, които компании и държавни институции са определили като секретни. Така се създава форум за анонимни информатори. Без слухове, нищо съчинено, само оригинални документи. В началото сайтът е по-скоро за посветени. Международен пробив прави едва през април, когато Уикилийкс събират журналисти във Вашингтон и им пускат смъртоносната атака на американски хеликоптер „Апачи“ срещу група от десетина цивилни в Багдад през 2007 г. Чуват се дори гласовете на екипажа в хеликоптера. Циничните им коментари правят кадрите още по-непоносими. С това Асанж прави своята премиера. Оттогава за някои той и колегите му са герои, борци за свобода на словото, за други те са просто предатели.
„Уикилийкс“ няма централа. Всеки материал се преглежда от ядро от неколцина доброволци на пълно работно време, които разчитат на 800 до 1000 души за експертна помощ в области като шифроване, програмиране и писане на новини. Освен това, мрежата включва и 10 000 „поддръжници“, които работят на доброволни начала. Сървърите са разположени в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията. И макар че след последното изтичане на секретни документи на Пентагона „опасният сайт“ е блокиран, близо 500 негови клонинги вече функционират в интернет. Най-важните телеграми, касаещи САЩ и други страни, са били разпръснати под кодирана форма сред повече от 100 000 души.
Документите, повечето от които са издавани в периода 2005-2010, са изпратени на вестниците „Ню Йорк таймс“, „Гардиън“, германското списание „Шпигел“, на френския вестник „Монд“ и на испанския „Паис“. Прокламираната цел е да се състави пълна картина на действията на глобалната суперсила.
Грандиозният успех на амбициозното начинание не само предизвика сериозни последствия за американската администрация, но може да подтикне много други притежатели на тайна информация да я споделят по този начин, променяйки уравнението в области като финансите, банките, индустрията и, разбира се, политиката. Днес повече от всякога изглежда, достъпът до всякаква информация е неограничен. Информационната епоха навърши своето пълнолетие.
Комбинацията с медиите се оказа помитащо ефективна. Така, точният момент и огромната информация се съчетаха с третата причина за глобалния фурор – решението на Уикилийкс да поемат активната роля и да си партнират с медии, вместо да бъдат само кутия за информация. Те намериха техническо решение на един редакционен проблем, който спъва журналистиката от век насам и решиха няколко проблема в движение – например как, като изнесеш информация, да стигнеш до широката аудитория.
Кой е Джулиан Асанж и какво е неговото кредо?
Австралиец от китайско-ирландски произход, Джулиан Асанж е роден на 3 юли 1971 г. в Куинсленд, Австралия. Прекарва детството си на колела, тъй като родителите му имат пътуваща театрална трупа. Така му се налага да смени 37 училища и 6 университета. Човекът, който след години с едно кликване ще изправя на нокти разузнаванията по света, преди да стане журналист, е компютърен програмист и хакер. Успява да пробие компютърната сигурност на няколко австралийски компании. В резултат на което е осъден и глобен по 24 обвинения. Като юноша членува в хакерската група „Международните разрушители“. Тя става причина за нахлуването и обиска на дома му в Мелбърн през 1991 г. на австралийското ФБР. През 1997 г. помага за написването на книгата „Ъндърграунд“ на Сюлет Драйфус, която разказва за подвизите на американски, австралийски и британски хакери. Следва физика и математика в Университета в Мелбърн до 2006 г., когато започва да работи по Уикилийкс. Хората, които го познават, го описват като самoук, но изключително начетен човек. Днес Асанж няма собствен дом. Твърди, че живее по летищата и спи при сътрудниците на Уикилийкс, докато обикаля цял свят. Той е в постоянно движение. Живял е в Австралия, Кения и Танзания, бил е във Виетнам, Швеция, Исландия, Сибир, Белгия и САЩ. Тогава осъзнава кредото си, че основният човешки конфликт е между индивида и институциите. Това прозира в последното му интервю пред списание „Тайм“: „Важно е да запомним, че законът не е това, което силните хора искат останалите да повярват, че е. Законът не е това, което един генерал казва, че е. Законът не е това, което Хилари Клинтън твърди. Законът не е това, което една банка казва. Закон е това, което Върховният съд в съответната страна отсъди.“ Асанж и съмишлениците му искат три неща: да направят пресата свободна, да разкрият злоупотребите и да запазят документите, които са историческо наследство. Той развива теория, с която напомня Прудон, че всяка управленска организация е заговор, форма на конспирация, която може да бъде победена, ако се разобличат връзките между нейните модули. Тогава според Асанж конспирацията ще бъде принудена да се отвори пред света. Той казва, че работи за свят, в който неговата организация ще бъде излишна. Издирван от Интерпол по обвинения в изнасилване и водещ кандидат за наградата „Личност на годината“ на сп. Тайм, създателят на Уикилийкс Джулиан Асанж, е човек на крайностите, който не оставя неутрални. Уикилийкс очевидно е дълбоко „подривна“ система – тя предизвиква двете най-съществени опори на държавата и мощта на капитала – авторитета и секретността.
За Асанж САЩ са авторитарна конспирация. Организираните от него изтичания на информация целят да опозорят правителството на САЩ в параноичния му стремеж към пазене на тайни. „Те (САЩ) имат два възможни избора. Единият е да се реформират по начин, че да могат да се гордеят от действията си и да ги обявят на всеослушание. Другият е вътрешноведомствено капсулиране и балканизация, което ще ги лиши от досегашната им ефикасност. За мен това е много добър изход.“ Асанж е категоричен: „Нашата цел не е да вредим на невинни хора. Ние искаме да открием истината, да защитаваме уязвимите по света и да мачкаме гадовете“.
Дипломатическият експерт и бивш посланик на Великобритания в ООН Карн Рос заяви на 8 декември, че „презумпцията, че правителствата могат да вършат работата си едни с други тайно, далеч от очите на хората, умря. Дипломатите вече осъзнават, че всичко, което кажат, може да се озове в интернет един ден“.
Реакцията на властта
Ако попадне на американска територия, Асанж е заплашен със смъртно наказание по законите за шпионаж, датиращи още от 1917 г. „Този, който стои зад това изтичане, трябва да бъде застрелян и аз бих се писал доброволец да дръпна спусъка“ заявява Роджър Креси, бивш висш служител по киберсигурността и борбата с тероризма, който определя изтичането като „доста опустошително“.
„В основата на нашата външна политика е способността ни да говорим направо и открито с чуждестранните ни колеги (шпиони и куки от спец-службите), и да държим тези разговори извън публичното пространство. Това масово изтичане излага на риск в бъдеще най-основното изискване на дипломацията“.


Хилари Клинтън обвини „Уикилийкс“ в агресия срещу света. Тя казва, че огласяването на кореспонденцията на американските дипломати е атака не само срещу Съединените щати, но и срещу цялата световна общност. „САЩ решително осъждат незаконното разсекретяване на тези документи. Това представлява опасност за живота на хората, заплашва нашата национална сигурност, а също така пречи на нашите усилия в решаването на общите проблеми, заедно с другите държави“.
„Господин Асанж не е журналист. Той е анархист. И не заслужава защитата, на която имат право журналистите“, заявява говорителят на Държавния департамент Филип Кроули в отговор на репортерски въпрос дали американските лидери ще продължат да говорят пред журналистите след изтичането на поверителни документи в Уикилийкс.
Тоест, той може спокойно да бъде „отстрелян“ като дивеч. На 8 декември Джулиан Асанж отвърна на своите критици в електронното издание на в. „Аустрейлиън“ със статия, озаглавена „Не застрелвайте вестоносеца, че разкрива неудобни истини“. В статията „Неудобният вестоносец“ Джулиан Асанж обявява: „Пускаме документите, за да браним слабите и да мачкаме негодниците“.

Адрес на статията
Етикети: 

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Вече доста се съмнявам в истинността на Уикилийкс.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*