Либия, малко история

Либия

Държавно устройство: Социалистическа република
Столица: Триполи
Площ: 1.759.740 кв.м.
Население: 5,5 млн души
Езици: арабски, италиански, английски
Религия: 97% мюсюлмани сунити, 3% християни
Грамотност: 74%
Детска смъртност: 25 на 1000
Средна продължителност на живота: 73 г. за мъжете, 78 г. за жените
Население под прага на бедността: няма данни
Износ: петрол, газ
Външен дълг: 4,5 млрд долара
Военни разходи: 4,2% от БВП

Икономика:
Горивата заемат 75% от постъпленията на държавата и са под държавен контрол. В оазисите и в районите на Триполи и Бенгази се практикува агрария, като основно се произвежда зехтин. По-малко развити са риболовството и животновъдството. Ембаргото води до застаряване на съоръженията за добиване и рафиниране на петрола. Дипломатическото отваряне на Кадафи довежда до отдаването на нови лицензи на чужди компании за развитието на старите и разработката на нови кладенци. До днес Либия е център на нелегалната имиграция към Европа, от което получава огромни икономически печалби. В замяна на възобновяване на дипломатическите отношения, западните страни изискват по-силен контрол върху границите. Развитието на отношенията ще доведе до възобновяването на туризма, най-вече в южната част на страната, където се намират много ценни римски находки.

Политика
Модерната история на страната е силно повлияна от фигурата на Кадафи. Шампион по трансформациите, винаги е играл спрямо възможностите на всеки различен момент, следвайки моментните настроения. Кадафи е бил революционер, но винаги се е опитвал да се наложи като държавник от световно ниво като посредник в множеството конфликти през годините. Поддържал е в различни моменти панарабизма или панафриканизма. Поддържал е анти-западна политика, но в подходящия момент успява да възобнови отношенията със старите врагове. Революцията изтрива всички останали партии от политическия живот, тъй като Кадафи винаги е претендирал, че интерпретира всички възможни политически насоки: идеята за Третия път – социализъм, уважаващ ислямската култура – успява да обедини двете водещи направления в арабския свят: национализма и религията.

Масмедии:
Ембаргото забавя развитието на телефонните комуникации и интернет. Печатът, както телевизията и радиото, не допуска материали, които не са про-държавни. Сателитните комуникации се развиват и са доста свободни, най-вече по бреговата линия, но все още не са доразвити.

История
Италианска колония до Втората световна война, след френско-германската окупация (1943-1951) Либия се управлява от крал Мухамед Идрис ал-Сенуси. Развитието на страната е тясно свързано с приходите от петрола, открит през 1959 г. и експлоатиран от Англия и САЩ, които се установят на територията с военни бази. През 1969 г. полковник Муамар ел-Кадафи, лидер на движението „Свободни офицери”, сваля монархията с военен преврат и установява социалистическо-ислямска република, базирана върху алтернативна идеология, която не е нито комунистическа, нито капиталистическа (описана е в Зелената книга, публикувана от Кадафи).
Кадафи поема контрола върху петрола, затваря чуждестранните военни бази и започва аграрна реформа, подкрепена от амбизиозен проект за напояване на земите в пустинята. Извършва се иституционна реформа, основана върху създаването на поредица организми („комитети”), с цел насърчаване на директното участие на гражданите във всички нива на институциите. Започва социална и икономическа програма, която само за няколко години довежда до значително нарастване на жизнения стандарт на либийското население.
Въпреки значителните резултати във вътрешната политика, на международната сцена активизмът на Кадафи предизвиква не малко проблеми на Либия. Поддръжката, която осигурява на доста въоръжени групировки (от ИРА до ОЛП в Палестина, от Фронте полизарио в Западна Сахара до Фролинат в Чад, без да забравяме латиноамериканските Фронтове за освобождение), отприщва гнева на САЩ срещу Либия, които виждат в нея основен спонсор на световния тероризъм и започват необявена война срещу режима на Кадафи.
От 1980 г. небето над централното Средиземноморие се превръща в сцена на чести самолетни боеве между авиациите на двете страни, през 1981 г. американската морска пехота сваля 2 либийски самолета МИГ над залива Сирт. Кулминацията на конфликта е през 1986 г., когато американската авиация бомбардира Триполи и Бенгази с цел да елиминира полковника, който реагира, изстрелвайки 2 ракети Скуд срещу американската база в Лампедуза, но не я уцелва. Целта на бомбардировките са къщите, в които обикновено Кадафи спи и в една от тях загива най-малката дъщеря на либийския лидер. Но отмъщението на Либия срещу САЩ не закъснява: през 1988 г. един пътнически самолет на ПанАм пада в Локенби, Шотландия, заради атентат. Умират 270 души, сред които 189 американци.
От този момент започва дълга дипломатическа борба с цел да се принуди Либия да екстрадира терористите, отговорни за акцията (1). Отказът на Кадафи предизвиква дипломатическа изолация и осъждане на неговия режим от международната общност, и ООН поставя Либия под твърдо икономическо международно ембарго. То продължава до 1999 г., когато полковникът се съгласява заподозрените да бъдат изправени пред международен съд според шотландските закони. Това решение довежда до край на санкциите и бързо възобновяване на политическите и икономическите международни контакти, преди всичко със страните от Европейския съюз (и най-вече Италия) и африканските държави. Кадафи започва процес на модернизация и озападняване на политическите и икономическите институции в страната. Полковникът се отваря към Запада и се отдалечава все повече от режимите, които не се третират с подобни симпатии. Дългото „изкупуване” на вините завършва на 15 май 2006 г., когато САЩ официално отваря дипломатическото си седалище в Триполи.

1. Документалният филм The maltese double cross – Lockerbie твърди, че атентатът е извършен от ЦРУ. Без да прави подобни заключения, австралийският журналист Джон Пилджър (Новите владетели на света, Война срещу демокрацията – док. филми) провежда разследване върху документацията по случая и изключва възможността да е извършен от Либия. http://dprogram.net/2010/07/23/lockerbie-megrahi-was-framed-john-pilger/ (бел.прев.)

Източник: http://it.peacereporter.net/mappamondo/paese/49
http://dokumentalni.blog.bg/politika/2011/02/26/.694680

Превод Даниела Пенкова

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*