Либия. Не е народно въстание, а гражданска война. Уточнението е задължително.

Сайтът над портретите се поддържа от правителството на САЩ

От Серджо Караро

Преди няколко дни от страниците на Peacereporter, Кристиан Елиа с право подканя да се потърсим разликите в гражданските протести, променящи политическата карта в Близкия изток. Наистина би била огромна грешка да не се отбележат различните динамики и участници, превърнали се в движещи сили на този очакван исторически процес, както неизбежен, така и разпространил се неочаквано бързо.
Това уточнение е още по-необходимо, за да преценим събитията в Либия и огромните разлики спрямо случилото се в другите страни от Северна Африка, най-вече Тунис и Египет. Не само, необходимо е да се освободим от мнението си за Кадафи, за да можем да преценим причините и последствията от събитията в момента.
В Либия, за разлика от Тунис и Египет, наблюдаваме гражданска война, а не народни вълнения. Има разлика. Например стратегическите центрове (свързани с енергийния цикъл и военните) говорят точно за гражданска война, а не за протести.
Евакуацията на чуждестранните технически екипи и на цивилните се предприема, когато нивото на конфликтите силно надскача това на манифестациите по площадите и свързаните с тях сблъсъци с полицията.
В Либия гражданската революция не притежава един основен елемент (главният при другите арабски страни): икономически-социалния проблем. Жизненият стандарт е неимоверно по-висок от тези в другите страни. 70% от работниците са наети от държавата, цените са субсидирани и печалбите от петрола се социализират. (1)
В Либия не можем да говорим за народно въстание, а за разцепление във висшето либийско държавно управление – Джамахирия, което – за разлика от неравните конфликти на тунизийските и египетските площади – моментално се превръща в жесток военен сблъсък с равностойни сили, при който опозицията установява силовите си бази в исторически бунтовническата област на ислямската Киренайка.
Лучана Кастелина в „Ил Манифесто” ни напомня, че Кадафи е прочут антиколониален борец и години наред се опитва да поддържа бунтовническите огнища срещу неоколониализма в Африка и Близкия изток. САЩ, Англия и ислямистките реакционни организации често са се опитвали да го накажат затова. Изградил е около себе си смесица от безвредна риторика и истини срещу престъпленията на колониализма. Далече от границите на Израел, приказва много за освобождението на Палестина, но така и никога не предприема сериозни действия. След изстраданото дългогодишно ембарго и американските бомбардировки (нека не ги забравяме), през 1999 г. Кадафи се опитва да поеме по пътя на компромиса с империализма, най-вече след 11 септември, явно притеснен да не свърши като Ирак на Саддам Хюсеин. (2)
След 2003 г. замразява процеса на социализирането на ресурсите е открехва вратата към икономическата либерализация (както в енергийния сектор, така и в други). Подновява отношенията със САЩ и Европейския съюз и позволява на петролните мултинационални компании да се завърнат в страната. Разчита преди всичко на 2 изключително важни елемента за Европа: енергийните доставки и емигрантските вълни от юг. По този въпрос стига до изгодни (и срамни) договори с Европейския съюз и най-вече с Италия, обещавайки железен юмрук срещу отчаяните хора, опитващите се да достигнат италианския бряг. Но не преценява, че когато нещата трябва да се променят… се променят, и че 41 години власт са много при всички положения, за всеки. И точно затова се подготвят италианските тайни служби, може би наистина италианският министър Фратини не е преценил добре за какво става дума. (3)
Един наблюдателен кориспондент и доста „навътре в нещата” на американската администрация като Молинари, подчертава в „Ла Стампа”, че за Либия САЩ имат други намерения, различни от тези за другите страни. „Ако в случая с египетската криза администрацията на Обама реши да играе ролята на подкрепяща „плавния преход” към ерата след-Мубарак, то в случая с либийските бунтове изборът е съвсем различен”, пише Молинари (4). Какво означава това? Означава, че зад гражданската война в Либия е лесно забележима откритата намеса на САЩ. Каква е целта? Тя е не само да се разкара този толкова омразен и непридвидим арабски лидер, но и да се контролира това, което се определя като „основната част на т.нар. европейска енергийна сигурност” (5) и най-накрая да се намърда на най-желаното място „Африкон” – тайната американска дирекция за Африка и Близкия изток, чието установяване в Алжир бе отхвърлено от тамошните управници. Три заека с един изстрел! Единственото неизвестно зависи от ислямското емирство, което сенуситите искат да установят в Киренайка. Ще се съгласи ли да съжителства с американските интереси или ще се превърне в независима променлива като Ал Кайда?
Последно, но не по важност. Развитието и разултатите от гражданската война в Либия изглеждат зависими от военната намеса на западните сили. Три италиански военни кораба вече обикалят либийските брегове. САЩ подтиква Италия и Франция да се намесят и се подготвят да се включат те самите, в случай, че успеят да създадат необходимите условия.
Разликата със случващото се в Тунис и Египет изглежда огромна. „Демокрацията” в Либия би могла да пристигне с американските самолетоносачи или с тези на бившите колонизатори Италия и Франция. Явно е, че не с такива искания протестираха младите тунизийци, нито хората в Тахрир и Синай. Ако сценарият е този, то тогава е по-добре гражданската война, отколкото установяването на империализма. Освен ако дори и левицата не предпочита да работи за царя на Прусия или за завръщането на монархизма!

(1) Предадено от dell’ADN/Kronos на 22 февруари
(2) Статия в www.medarabnews.com от 23 февруари
(3) „Ил соле 24 оре” от 23 февруари
(4) „Ла стампа” от 23 февруари
(5) Статия в www.medarabnews.com от 23 февруари

Източници: http://www.radiocittaperta.it/index.php?option=com_content&task=view&id=5975&Itemid=9
http://dokumentalni.blog.bg/

Превод Даниела Пенкова

Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

20 коментара

  1. Само този абзац:
    „В Либия гражданската революция не притежава един основен елемент (главният при другите арабски страни): икономически-социалния проблем. Жизненият стандарт е неимоверно по-висок от тези в другите страни. 70% от работниците са наети от държавата, цените са субсидирани и печалбите от петрола се социализират“
    показва въпиющо невежество, непознаване и неразбиране както на ситуацията в арабските страни, така и на либийското в частност. Очевидно тези потресаващи заключения са цитирани направо от „Зелената книга“ на сатрапа Кадафи, където разбира се автора не е могъл да намери информация за десетките подобни кърваво потушавани народни бунтове, които съпътстват цялата 40 годишна тирания, пардон – социален рай…
    А пък последните изречения, развяващи плашилото на империализЪма и монархизЪма показват без съмнение, че тезите в този текст са съставени от някой кабинетен болшевик, който разсъждава за реалността с пропагандни формулировки от 1930-та…

  2. Тимур, би ли уточнил какво по-точно от цитирано от теб не е така? Колко са държавните работници? Цените субсидирани ли са? Приходите от петрола в частни компании ли остават? Продължителността на живота не е ли 75 години, тоест 2-3 пъти по-висока от тези в другите африкански страни? Кое по-точно не е вярно?

    Между другото, видя ли, че в Киренайка развяват монархическия флаг?
    Твоето твърдение за „кабинетния болшевик“ е изключитено пропагандно, типичен пример за лепене на етикети, никакви факти.

    Спомни си за Косово ;)

  3. Незнам дали под слънцето има по-достойни за съжаление същества от интелектуалните лакеи на Москва в Западния свят, останали като риби на сухо след крушението на т.нар соц.блок…
    Под „на сухо“ имам предвид и още едно значение на този израз, защото тези морални нищожества струваха не малко преводни рубли, които соц. режимите вадеха от гърлата на подопечните си граждани за да „дотират“ западната си клиентела от „братски партии“ и полезни идиоти…

    Същите тези отломки от Студената война, в случая италиански, решили сега да ударят рамо на своя другар Кадафи, омаловажвайки престъпленията му и хвърляйки кал върху окървавеното лице на Въстаналия Народ!

    За какво му е на империализма да сваля Кадафи когато същия този „империализъм“ в лицето на мултинационалните корпорации, включително петролни, от едно десетилетие близо си върши чудесен бизнес с местния режим? Защо да си развалят рахата рискувайки в сътресенията от събарянето на Кадафи, да изгорят с със стотиците милиони които са вложили? Една евентуална намеса на НАТО няма ли да има за цел именно да гарантира тези инвестиции и интереси, курдисвайки на власт да речем някой от синовете на Кадафи и задушавайки народната революция?

    А и тези италиански другари добре са овладели диалектическия метод, признавам ги – не било въстание, война било. Това, че едните разполагат с всички родове войски, а другите с павета няма абсолютно никаво значение…

    Интересно, ХИВ позитивните от либийското население влизат ли в тази стаистика за продължителността на живота? Дали покрай всичките свинщини на кървавия шут Кадафи ще излязат наяве и взимотношенията му с медикаментозните терористи от КГБ , ДС и т.н, и техните австрийски контрагенти?

  4. Данни, Благой, данни, а не празни приказки.

  5. Eто как Либия се превръща в новия Ирак: http://www.debka.com/article/20708/

  6. Ето два видео-факта за прилагане към досието :)

    Пакт за стабилност и икономически растеж
    http://baidalai.org/?p=1304

  7. А това, че САЩ ще се опитат да се възползват от суматохата и да намажат още малко (по възможност петрол разбира се), далеч не означава, че всичко е конспирация или че един брутален тоталитарен касапин като Кадафи е чудесен мирен човечец.

    Всичко това е брутален манипулативен капан – ако не си с Кадафи, значи си със САЩ. Ако не си със Северна Корея, значи си със САЩ. Ако не си със Сталин, значи си със САЩ. Сори, нормалните хора, които искаме бъдеще, достойноство и социална справедливост не сме нито с Кадафи, нито със Северна Корея, нито със Сталин, нито със САЩ. Ние сме с хората.

  8. Така, дай да видим сега с какво по-точно не си съгласен в статията. Тя твърди, че в Либия не става дума за народни въстания, а за гражданска война, в която са се включили разните му там желаещи да си поделят властта и да наложат западната „демокрация“. Кое от казаното не е вярно според теб?
    Чувал ли си нещо за новата социална програма, лансирана след подписаните договори с Венецуела през октомври? Какво против имаш? Знаеш ли, че в Либия хората живеят в пъти по-добре, отколкото в България (лесно е, питай някой, десетки години българите ходят да работят там)?
    Всъщност познаваш ли изобщо историята на Либия? Или за пръв път си се поинтересувал преди седмица?
    Разликата между революциите в Тунис, Египет и т.н. и Либия е огромна: в Тунис и Египет хората протестират СРЕЩУ западната „демокрация“, в Либия протестират „ЗА“ нея. Много ми напомня на нашите демонстрации през 90-та, когато крещяхме по площадите, че искаме ШО-КО-ВА-ТЕ-РА-ПИ-Я, докато разните му там демократи идваха да ни насъскват…

  9. Освен това, като човек, който отдавна следи Либия, мога да ти кажа, че „Пактът за икономически растеж“ с Италия изобщо не накърнява интересите на либийския народ, напротив, защитава ги и не подарява петрола на Италия, а си държи цената. Второто видео за масовите гробове отдавна се доказа като измама и пореден опит за дезинформация, предаден от официалните медии, наравно с прочутите масови гробове на Милошевич, които предизвикаха инвазията на Югославия. В момента превеждам една статия по въпроса.
    А ти за пореден път се доказваш като немислещ и нетърсещ, затова всеки път се връзваш на неолибералната пропаганда.

  10. „Тунис и Египет хората протестират СРЕЩУ западната „демокрация“, в Либия протестират „ЗА“ нея“
    Извинявай, ама ти да не си друсан случайно?!? За каква „западна“ демокрация изобщо става дума в която и да е от тези страни? Каква шокова терапия? То бива бива нелепици, ама това вече е пълен потрес…
    „Знаеш ли, че в Либия хората живеят в пъти по-добре, отколкото в България (лесно е, питай някой, десетки години българите ходят да работят там)?
    Да, Либия е рай за гурбетчиите от десетилетия насам. Почти всяко работно място, което изисква квалификация е заето от чужденец… Което някак си не прилича на устойчиво социално развитие. В джобовете на чужди фирми потъват и повечето пари от петрола, освен разбира се тези, заделени за луксозни шатри за Кадафи, превземките на синовете му, нелепите военни програми и прочее „социализации“.
    Също е интересно как се вписват в тези розови статистики няколкото милиона емигранти от ЧАД и Нигер, ама айде да не задаваме твърде сложни въпроси.
    „Между другото, видя ли, че в Киренайка развяват монархическия флаг?“
    Чакай сега, нали демокрацията беше голямата опасност за Либия? И да, естествено, че бунтовниците ще развяват единственото знаме, което са имали преди зеления парцал на Кадафи. Впрочем, на някой снимки се виждат и разни червени байраци редом с него – по логиката на този текст излиза, че в Либия е създаден широк Народен фронт със стратегическа цел – установяване на работническо-селско правителство.
    Но да оставим шегата настрана – каква точно е качествената разлика между една абсолютна монархия и семейното управление на Кадафи? Либийците не се борят за установяване на монархия, подбуждани от световния капитализъм, а точно обратното – свалят една монархия, въпреки подкрепата за нея от международния капитал.
    Основният проблем на този текст е, че той извежда тезите си от вулгарната формулировка, че един народ би поискал да се отърве от диктатурата само ако е много гладен, или ако е успешно заблуден от вражеската пропаганда. Някои от последните мохикани на болшевизма така си обясняват падането на съветската система, и явно се опитват, така по диалектически, да я прилагат и за други процеси. Резултатът е в общи линии трагикомичен… Особено е странно как се забравя фактът, че това не е първия, а поредния бунт срещу Кадафи. Този път обаче вълната е твърде силна и безогледните кланета няма да го спасят. Вземи поразпитай някой нашенски гурбедчия, особено ако е бил там през 80-те – със сигурност ще има истории за избесени протестанти по булевардите на Триполи, престрелки и прочее хубости.

  11. Tимуре, ще се опитам да ти обясня.
    Тъй, значи, в цяла Африка се шири безогледен краен капитализъм, който всъщност е обратната страна на медала на „добрия“ капитализъм в западните страни. Всичко в африканските страни е приватизирано, няма никаква социална политика, вратите им са широко отворени за мултинационалните компании, всички природни ресурси са частни, обикновено в ръцете на чужди компании, или в случаите, когато принадлежат на местни такива, то печалбите се делят между чуждите компании и местните, като за народите не отива нищо. Всички африкански страни притежават огромен дълг към МВФ и Световната банка, които директно диктуват условията си. Тъй, ако искаш да научиш повече за Африка, чети Стиглиц, доста е ясен по въпроса. В Африка имаме неолиберизъм в най-чист вид. Тъй, сега се сещай дали либийският петрол е ЧАСТЕН. Освен това ще се радвам, ако се поинтересуваш от социалните им програми, вярвам, че по всяка вероятност ще мечтаеш подобен „диктатор“ да поеме властта в България.
    Сега, нека да уточня, че тук никой не защитава Кадафи. Първо, аз не зная какво и как е правил, второ, ако информацията ти идва от западни медии, позволи ми да се съмнявам в нея. Една след друга новините, идващи от Либия, се доказват като медийни измами.
    Това, което казва статията е, че там в момента се води гражданска война, а не народно въстание, както го представят медиите. Не видях как точно оспорваш това твърдение. Или мислиш, че няма значение, че просто той трябва да бъде премахнат?
    Както стана със Саддам?
    Наистина ли мислиш, че това е начинът?
    Ако е така, ще отбележа, че нямаш право тогава да виниш Кадафи в геноцид, защото истинският геноцид идва винаги с чуждите армии.

  12. Напълно е неадекватно за арабските диктатури да се мисли в политическите и икономически концепции, които се разиграват в Европа и Америките. Хеле пък за Либия, с нейната племенна структура и разни други „неконвенционални“ социално-иконимически фактори. То и по принцип не трябва да се разсъждава за света, все едно е някаква Нарния, впримчена в двустранния диалектически сблъсък между Ледената кралица /световният капитализъм-империализъм/ и Аслан /социална дикта… държава, потъпкваща оправдано „малката“ правда за сметка на „голямата“/
    Но вместо да си играем на геополитически анализатори, нека просто си спомним какво конкретно предизвика протестите в Либия. Те започнаха след арестуването на адвокат Фатхи Тербил, който представляваше семействата на 1200 политически затворници, избити в затвора „Абу Салим“ през 1996 г. И не, това не е медийна манипулация, властите благоволиха да си признаят за това геройство преди няколко години. Ако ти си мечтаеш за такива диктатура, без кавички, то явно либийците имат различно виждане за бъдещето си. /срам ги не било/.

  13. Супер, и какво препоръчваш? Да ги бомбардираме „хуманитарно“?
    Как можеш да продължаваш да твърдиш, че не е медийна манипулация, не знам.
    Искам да ми кажеш директно мнението си: харесва ли ти как НАТО спаси иракчаните и афганците?

    http://landdestroyer.blogspot.com/

  14. Документални, изместваш въпроса. Ситуацията в Либия няма нищо общо с Ирак и Афганистан, а и само за сведение, в момента спориш с хората организирали протестите против американските бомбардировки във въпросните страни.
    Колкото до Кадафи – няма нужда да бъде бомбардиран, много скоро въстаналия народ ще го награди според заслугите му – въжето и на първия стълб…

  15. Тъй ли? Няма нищо общо значи…
    http://news.ibox.bg/news/id_1664221936

  16. Апелираш за обективност и внимателно пресяване на фактите, а ми пускаш статия от глуповат български новинарски сайт с идиотското заглавие: „САЩ придумват НАТО да ударят Либия“…
    Смятам, че няма никакъв шанс, НАТО да се ангажира с операция в Либия, това, което евентуално американците могат да скалъпят е нещо подобно на „коалицията на желаещите“, но и това е малко вероятно.

  17. Ето нещо по-близо до истината и „реалната политика“…
    http://frognews.bg/news_32813/Berluskoni_pomagal_na_Kadafi_s_prostitutki/
    Берлускони помагал на Кадафи с проститутки

  18. САЩ или НАТО или атлантическа „коалиция“ или „Тюлените“ щурмуват убежището на Кадафи, при което либийският лидер бива убит, пленен или безследно изчезнал. След което за броени часове външната сила се изтегля.

    Някой допуска ли или предполага ли такъв вариант? Аз не. Вие?

    • При условие, че операцията не бива последвана от каквато и да било „съюзническа“ или „омиротворителна“ инвазия.

  19. Най-вероятно ще си осигурят мандат от ООН и тогава ще влязат. Макар че изглежда мандата ще го вземат трудно… ще видим.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*