Псевдо-циганина и квотите по полов принцип

Преди няколко години, HR-ката на чужда компания отчаяно търсеше да назначи циганин. От централата спуснали директива, че задължително трябва да има етническо разнообразие, иначе лошо. Проблемът бил, че нямали кандидатури, сред които да подберат. Вече имали няколко служителя с турски имена и въпреки че си го помислили, решили да не правят „възродителен процес“ и да пишат някой от тях като циганин. Не че мислели да им казват, но се притеснявали компанията да не реши като празнува многообразието да съобщи на някой колко се радва в негово лице да има представител на този индобългарския етнос.

Не успели да се справят сами и възложили на агенция да им намери човек, с такъв произход. Агенцията подбрала хора с характерни имена и се почнало едно разпитване с недомлъвки и неудобни паузи, докато се опитвали да разберат за какъв се самоопределя кандидата. От опит за спазване на професионални норми ли, възпитание или неумение, агенцията не успяла да се справи, но подсказала идеята за контакт с фондация за ромска интеграция. От компанията се свързали с фондацията и започнали надълго да обясняват каква ценност е етническо разнообразие, колко високо оценяват работата на тяхната организация и каква социално отговорна мисия са си поставили.

Шефът на фондацията бил стара хиена и ги разбрал от половин дума какъв им е проблема. Казал, че има идеалния човек за тях и освен това вижда много възможни съвместни проекти, от които да стане световно ясно колко са чувствителни към проблемите на ромския етнос. HR-ката толкова се зарадвала на решението на проблема, че чак след като си тръгнала се сетила, че въобще не била споменала за каква позиция ѝ трябва човек. Изпратеният от ромската фондация кандидат имал странен стил на обличане, весели представи за трудова етика и несвързано с основния предмет прекъснато образование. Накратко казано – подходящ бил само по етническия критерий. Колкото и да ходатайствал за него шефът на фондацията, човекът не ставал.

HR-ката се отчаяла и вече виждала как го назначава, когато друг служител ѝ разказал за негов познат, който следвал заедно с него. Той не бил точно циганин, даже никак, но бил от Сърница в Родопите, името му било не много българско, а и в момента родителите му не можели да му пращат пари та бил закъсал. Извикали го на интервю, той бил предварително инструктиран каква е ситуацията и на въпросите относно етническия произход навел глава и без да казва нищо, като да кимнал потвърждаващо. Той и иначе ставал, та с радост го назначили и човешките ресурси докладвали на централата, че са създали мулти-културен, етнически разнообразен колектив, който като неделимо цяло е обединен от целта за повишаване на цената на акциите.

Сетих се за тази история, когато прочетох за идеята за въвеждане на квоти по полов принцип в ЕС и си представих как скоро човешки ресурси през подобни абсурдни перипетии ще търсят полово подходящи кандидати за определени позиции. Не знам и за колко жени ще е приемливо да знаят, че полът им е бил решаващото предимство за назначаване, а не знанията и уменията, които са положили много усилия да придобият. Защото тоя пич, който го назначиха като псевдо-циганин, не е издържал дълго и въпреки че е бил добре приет служител е предпочел да си намери сам друга работа.

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*