Румъния, Ирак, Косово… Либия: в масовите гробове се погребва истината

Марко Сантопадре, Радио „Отворен град”

За коя държава се отнасят цитатите от тези два важни италиански ежедневника:
„…Вчера получихми допълнителни потвърждения за манифестациите в събота и неделя, провели се в градовете * и *, били са кърваво потушени от полицията и военните.” (Кориере делла сера, **/**/****) и още: „…Източници на вътрешната опозиция описват жестоки репресии и над 300 жертви…” (Ла Република).

Лесно е, ще кажете вие, това е Либия! В последните дни съобщенията за масови убийства, за бомбардировки върху манифестиращи и безпомощни цивилни, за възможно използване на химически оръжия върху населението, изправило се срещу режима на Кадафи, за ужасяващи убийства на лекари и ранени по болниците, за стотици бежанци, бягащи от битките и убийствата, се изсипват върху западното обществено мнение и, разбира се, върху италианското.
Да се върнем към горните цитати: не се отнасят за ставащото в Либия, а за това, което се случваше – според международните медии – в Тимишуара и Арад по време на въстанията срещу Чаушеску през 1989 г. Епизодът, който най-силно се отрази на италианското и западното обществено мнение, бе „клането в Тимишуара” на коледа 1989 г. Дни наред се говореше за един истински геноцид, излял се върху безпомощните цивилни, оказали се в ръцете на жестоката милиция на режима в румънския град, и снимките на „хилядите” жертви, погребани в един „масов гроб” няколко пъти обиколиха света, превръщайки се в символ на ставащото в една от източноевропейските страни, която се опитва да се освободи от омразния комунизъм от съветски тип. В един момент се появи и едно видео, показващо първите открити тела с явни белези от „ужасяващите мъчения”, всички трупове бяха със зле зашит разрез от корема до гръкляна…

Описаното клане от Коледа 1989 г. в Тимишуара, „безспорно истинско” според телевизиите и вестниците в целия свят, доказано от „подробни доказателства” и снимки в изобилие, само след няколко седмици бе опровергано и се превърна в една от най-отвращаващите измами в историята на журналистиката. Показаните трупове се оказват 13 и всичките умрели от естествена смърт. Белезите от мъченията всъщност са резултата от аутопсии, извършени от съдебен лекар. Никакви кланета, никакви масови гробове. На 24 януари 1990 г. една немска телевизия и Франс прес изкарват наяве измамата: „Три лекара от Тимишуара твърдят, че труповете на хора, умрели от естествена смърт, са били иззети от Института по съдебна медицина и болницата, за да бъдат изложени пред камерите като жертви на Секуритате.”
Но международната индустрия на лъжите не се отказва, след като вече е вкусила лекотата, с която е възможно някои прес агенции и някои фоторепортери да тръгнат от нулата, без никакви доказателства и данни, и да създадат факти, мобилизирайки общественото мнение. И така да доставят на правителствата на силните страни – Вашингтон и Европейската общност – причина, за да могат да предприемат хуманистични бомбардировки, превантивни нашествия, демократични окупации. Парадоксално е, че цензурата, пропагандния стил на новините и дилетантството, типични за медиите в страната, в която се цели дезинформацията, подпомагат усещането за надеждност на преувеличенията и измислиците, създадени от професионалния талант на международната индустрия на лъжата.
Федерико Поволери пише в една статия, посветена на механизмите на дезинформацията: „Нещата, които трябва да се вземат под внимание в тази история, са едновременно важни и почти невероятни: 1) Способността да се достигне напълно дезинформация на международно ниво 2) Безкритичното възприемане от страна на общественото мнение на новини, на които липсват достоверни и сигурни източници 3) Невероятната способност новината да проникне и да се разрастне безгранично чрез легенди и фалшиви изявления, които я подкрепят. 4) Явно е, че една манипулирана информация може да преобрази и даже да замести реалността.”
Успешният опит, направен за Румъния, наистина се прилага отново, в най-добрия стил, в други части на планетата, където жаждата за петрол и територии за завладяване първо налагат санкции и после налагат военни интервенции.
Спомняте ли си оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин и вестниците, разказващи за покупко-продажбата на радиоактивни материали с една малка и неизвестна държава в Африка, която всъщност никога не се е състояла? Прочути журналисти твърдяха, че в окупирания Кувейт иракските войници, служещи на Саддам, убиваха новородените в инкубаторите… (1)
Преди това фабриките за масови лъжи отлично се справи със задачата да оправдае бомбардировките над Сърбия и инвазията на провинцията Косово. Започна се с щателни описания на поредица масови убийства, безбройни бежанци, изнасилвания на жените- албанки, унищожени села. Тъй като общественото мнение остана за дълго хладно спрямо идеята за военна пехотна инвазия, се започна с разказите за милиони бежанци с опасносност за живота, за безапелационни геноциди, за етническа чистка. След приключването на инвазията следователски отряди на ФБР и испанската полиция заминават за Косово в търсене на масовите гробове, в които са погребани десетките хиляди цивилни косоварци. Не ги намират, но за сметка на това откриват десетки затворнически лагери и стаи за мъчения, набързо създадени от „освободителите” АОК, превърнали се междувременно в новите владетели на провинцията, отнета от Белград. (Препоръчвам ви статията „Измамата с масовите гробове в Косово. Оглушителното мълчание на „хуманитарните” нашественици на Косово” на Джон Пилджър б.а.) (2)
Изглежда, че опроверженията и доказателствата за манипулацията на общественото мнение от страна на индустрията на войната, не помагат много. Днес пред това, което се случва в Триполи, действащият механизъм е същият и мнението на обществото – преди всичко на най-чувствителните към хуманитарни тематики и ориентирани „наляво” – изглежда, че приемат различните „информации”, предлагани от медиите без да си задават особени въпроси върху тяхната истинност. За много от тях фактът, че повечето новини започват с „изглежда, че…”, „говори се, че…”, „свидетели, желаещи да останат анонимни, твърдят, че…” не е от особено значение. Емоционалният механизъм надделява и за западните правителства става много лесно да оправдаят представянето на военните си операции като целящи да защитят нечие население, докато всъщност целят да завладеят територии, където интересите на империализма са потъпкани изцяло или частично.
Парадоксално е, че често наивни (или понякога платени) Неправителствени организации и граждански асоциации, изискват правителствата да се намесят възможно по-скоро чрез санкции или военна намеса срещу режимите, отговорни за „геноцидите”.
В случая с Либия въоръжените до зъби и добре организирани милиции се описват като „беззащитни манифестиращи”; не съществуват стотици бежанци, опитващи се да напуснат страната и въпреки това тези твърдения продължават да се излъчват от италианските и чуждите медии; броят на жертвите – който явно включва и правителствените – расте хиперболични без да има каквото и да било доказателство, и за да обяснят липсата на купчини трупове по улиците, както твърдяха през последните дни някои „свидетели” през фейсбук и туитър, някои ежедневници днес заявиха, че наемните убийци изхвърлят от самолети жертвите в пустинята… Но първите пропуквания в механизма на масовото създаване на лъжи за войните, започват да се показват. И това става не само в алтернативните медии или в най-критичните спрямо доминиращия механизъм.
Днес „Ил Манифесто” отпечата следната новина: „След нашето изрично запитване, получихме официално опровержение от Международния наказателен съд, че г-н Сайед Ал Шанука или Ел-Хади Шалоуф не са нито служители, нито отговорни органи в Международния наказателен съд. Става дума за тежък случай на дезинформация, тъй като тези индивиди разпространиха чрез телевизията Ал Арабия новината за 10 хиляди жертви и 50 хиляди ранени.” Опровержението, по невероятно стечение на обстоятелствата, бе направено от представители на Радикалната партия, които са сред първите, призоваващи за решителна намеса на Европа срещу Кадафи… Как е възможно никой от Райнюз24, която представи в продължение на 2 дни във всички свои новинарски емисии този брой жертви, да не се е заел да провери истинността им? Е, възможно е…
И върху така раздухваните самолетни бомбардировки върху цивилните в Триполи и Бенгази, на няколко пъти опровергавани от пристигащите от Либия италианци в последните дни и от множество свидетели – този път с име и фамилия – този път даже официалният кореспондент на „Ла Република” се изказа скептично. Освен това в един от ежедневниците днес кореспондентът в Триполи Салваторе Нигро пише: „Един либиец (…), поглеждайки снимките от масовите гробове, където били заравяни жертвите, каза: „Това не е масов гроб, а едно от гробищата в Триполи до брега на морето, виждат се и старите гробове.” И вече е ясно: във войната срещу Кадафи е пълно с новини, разпространявани без контрол, повтаряни и превърнати в реални факти”… (3)
Когато казваме тези неща, не желаем по никакъв начин да отречем тежката ситуация в Триполи: в Либия се извършват жестоки боеве между две фракции на управленската класа в една племенна система, която революцията на Кадафи, влошила се след години лична и семейна диктатура, не успя да подкопае. Както често се случва в районите с граждански войни, цивилните са първите, които заплащат цената на насилието. Проблемът е да не действаме, както се казва в тези случаи, за „царя на Прусия”, одобрявайки военната и неоколониалната интервенция срещу либийския народ – представяйки я като хуманитарна операция – която би била точно обратното на тези надежди за свобода, демокрация и социална справедливост, които оживяват във въстанията на народите и работниците в цяла Северна Африка и арабския полуостров.

(1) Базирайки се на сълзливия разказ на 15-годишното кувейтстко момиче Найира, в последствие бе разкрита абсолютната несъстоятелност на твърденията й. Тук можете да видите 60-минутното предаване на PBS с доказателствения материал. http://www.youtube.com/watch?v=e_JfqkEXdAg (бел. прев.)
(2) http://www.johnpilger.com/articles/reminders-of-kosovo
http://www.antiwar.com/orig/pilger.php?articleid=4136
http://www.labournet.net/balkans/9911/pilger.html (бел.прев.)
(3) Става дума за следното видео, доказана измама. Това е гробище в Триполи, където в показаният момент се извършват нормални погребения. http://www.youtube.com/watch?v=qCuMbrD9bx8 (бел.прев.)

Източник: http://www.radiocittaperta.it/index.php?option=com_content&task=view&id=5985&Itemid=9
http://dokumentalni.blog.bg/politika/2011/02/28/.695387

Превод Даниела Пенкова

http://www.radiocittaperta.it/images/stories/IMMAGGINI/Mondoarabo/fossecomunilibia.jpg

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*