Чилийското „икономическо чудо“

Митът за „Чилийското икономическо чудо” е една от доста популярните заблуди наложили се в периода на „прехода”. Въпреки че няколко пъти по други поводи вече съм споменавал историята на този мит тук събирам фактите на едно място и малко по-подробно тъй като все още срещам прекалено много хора, които се позовават на лъжата за „Чилийското чудо” и с нея защитават тези в полза на провалени икономически практики. Втората причина е, че Българската икономика катастрофира поради прилагането на същите провалени икономически практики и за справяне със създадените проблеми дори в момента се предлагат още реформи от комплекта провалени практики.

В какво се състои митът
Повечето хора които се позовават на мита за чилиското чудо даже не им е ясно, за какво става дума. За тях всичко се изчерпва с изречение от рода „Пиночет възстанови икономиката на Чили след кризата в която социализма на Алиенде я вкара.”.  Често следват и възхищения от методите с които Пиночет избил социалистите (марксистите) и въобще левите. В най-грубия вариант именно избиването на „комунистите” се счита за причина за икономическия „растеж” на Чили при Пиночет.
В действителност митът е съчинен малко по-иначе. Заради жестоките репресии (каквито в соц. страните не сме и сънували) режима на Пиночет си навлича възмущението на почти целия свят, с изключение на няколко правителства. Затова икономистите, и по-специално Милтън Фридмън, не обичат да говорят за марксисти, комунисти и социализъм, а се придържат към икономическите мерки, сякаш те нямат връзка с политическите репресии.Това ограничаване отговаря и на претенциите им за научност. Като президент на Чили Алиенде предприема редица национализации на ключови отрасли като минното дело и банките, установява държавно управление върху образованието и здравната система и продължава аграрната реформа състояща се в национализация и преразпределение на земята. Алиенде увеличава социалните разходи, като целта е премахване на бедността и осигуряване на нормални условия на живот на всички чилийци. Митът за „Чилийското чудо” започва с твърдението, че тези действия на Алиенде са довели до икономическа разруха. За да стимулирал потреблението Алиенде напечатал пари, следствие на което се стигнало до инфлация, като се споменава или цифрата 150% или 300%. Именно тази икономическа криза наложила намесата на военните и преврата на Пиночет. Пиночет обръща икономическата политика на 180 градуса прилагайки крайни неолиберални мерки, които са му пробутани от така наречените „Чикагски момчета”, тъй като са възпитаници на Милтън Фридмън в Чикагския университет. Самият Милтън Фридмън се превръща в съветник на Пиночет. Икономическата програма, която Чикагските момчета съчиняват става известна под името „Тухлата” и е силно заимствана от книгата „Капитализъм и свобода” на Фридмън. Мерките които Пиночет предприема се свеждат най-общо до „несветата троица”, дерегулация, приватизация и свиване на социалните разходи на държавата.  Така митът за „Чилийското чудо” продължава с това, че благодарение на тези мерки Пиночет възстановява увредената от Алиенде чилийска икономика. Диктатурата на Пиночет се представя за голям икономически успех, за който самият Фридмън подхвърля фразата „икономическо чудо”.

Каква всъщност е историята?
Неосъщественият социализъм
Както за много страни в света така и за Чили е характерна намесата на САЩ във вътрешните й работи. Тази намеса е добре документирана от самите американци в няколко собствени официални разследвания (1,2)  и се потвърждава от разсекретените правителствени документи на САЩ (3). Далеч преди преврата САЩ се опитва да предотврати политическото издигане на Алиенде и популярността на партията му, като субсидира противниковите партии и разгръща пропагандни кампании. Целевото обучаване на „Чикагски момчета” е част от програмата за влияние върху Чили. Въпреки това Алиенде спечелва изборите през 1970 година. Икономическата му програма разбира се среща солидния отпор на местни частни собственици, земевладелци и чужди корпорации. Именно тяхната реакция създава икономическите проблеми които среща Алиенде, а не мерките, които предприема. Това е класически пример доказващ твърдението ми, че демокрацията и частната собственост върху средствата за производство са несъвместими. Чикагските момчета са посветени в заговора не от кой да е, а от президента на Националната асоциация на производителите – Орландо Саенц (4). В саботажите са намесени и мултинационални компании, най-вече телекомуникационната компания Aй Ти Ти (ITT), която действа съвместно с ЦРУ (1, 5). На 15 септември 1970 година, още преди встъпването на Алиенде в длъжност американският президент Ричад Никсън дава разпореждане за масиран саботаж на чилийската икономика , като казва на тогавашния директор на ЦРУ Ричард Хелмс прословутата фраза „накарай икономиката да запищи (6)”.
Всичко това показва, че икономическите трудности които Чили изпитва по времето на Алиенде са резултат от умишлен саботаж, а не следват от някакви икономически закони, които той е нарушил. Блокирането на икономиката естествено води до недостиг на стоки и съответно инфлация която през 1972 достига около 150%. Така неолибералите обвиняват икономическите мерки на Алиенде за нещо което ЦРУ, мултинационалните компании и банки и местния бизнес са свършили. Първата теза на мита за чилийското чудо е ако не невярна, то недоказуема, тъй като има солидна намеса от неикономическо естество .

Икономическият упадък
Прилагането на неолибералните мерки от „Тухлата” би трябвало като с магическа пръчка да „излекува” чилийската икономика. Вместо това, година след като Пиночет е взел властта инфлацията достига 375% (4).  Цените на основни хранителни стоки скачат до небесата. Поради конкуренцията на евтиния внос местните фабрики фалират и оставят голямо количество хора без работа и препитание. Гладът и бедността се разпространяват с нечувана скорост. Само за първата година от управлението на Пиночет чилийската икономика се свива с 15%, а безработицата се покачва от 3% при Алиенде до цели 20%.  От доходите които за правителството на Пиночет са „жизнен минимум” 74% отиват само за хляб и семействата се отказват от мляко и градски транспорт. Децата припадат от глад в училище или въобще престават да ходят на училище. За сравнение, при Алиенде хлябът и градският транспорт отнемат само 17% от средната работна заплата на държавните служители. (7)
Ако неуспехите на неолибералната догма през първата година от управлението на Пиночет все още може да се прехвърлят на Алиенде, или по-точно корпоративния саботаж, то последвалата през 1982 хиперинфлация и нарастване на безработицата до 30% са безспорен израз на пълния провал не неолибералните практики. (7) От 1973 до 1983 в индустрията се закриват 177 хиляди работни места, а до средата на 80те производството като дял от икономиката спада до нивата от Втората световна война. Извършва се познатата и у нас деиндустриализация. Натрупва се дълг от 14 милиарда долара. До 1988 година 45% от чилийското население попада под прага на бедността. Социалното неравенство достига крайности, които дори днес не са премахнати. Според изследване на ООН Чили е на 8мо място по социално неравенство измежду 123 страни (7).

Икономическото „възстановяване“
След хаоса който настъпва през 1982-ра година Пиночет се принуждава да измени на неолибералната стратегия и започва национализация на финансови институции занимаващи се предимно със спекула. Чикагските момчета постепенно губят постовете си и с тях си заминава и неолибералната икономическа политика. От този момент започва икономическият растеж на Чили, който обаче продължава да е слаб до оттеглянето на Пиночет от властта. Нобеловият лауреат по икономика за 1998, Амартя Сен отбелязва, че въпреки многото спорове относно неолибералния експеримент 1973-1982 малцина са икономистите които биха го нарекли успех (8).
Наследството от десетината години неолиберализъм е особено тежко и дори в момента икономиката на Чили е сравнително слаба, ориентирана главно към износ на суровини и продукти на леката промишленост. Социалното разделение на малко на брой богати и много на брой много бедни е едно от най-големите в света и е на нивото на страни като Намибия.

Заключение
Историята за „Чилийското икономическо чудо” е мит. Тя е историческа фалшификация която се базира на удобно подбиране на историческите факти и смесване на периодите на прилагане на неолибералните практики и отказа от тях. Фактически, икономическите проблеми на Чили по времето на Алиенде са създадени изкуствено чрез местен и добре документиран чужд икономически саботаж. Икономическата политика на Пиночет се дели на два периода до и след 1982ра година. До дълбок икономически провал довеждат прилаганите от Пиночет неолиберални икономически мерки, а именно: освобождаване на пазара (вкл. финансовия) от регулации (вкл. на цените), масова приватизация и оттегляне на държавата от икономиката, свиване на социалните функции и разходи на държавата. След 1982ра година Пиночет се отклонява от крайния неолиберализъм и с това започва и траен икономически растеж. Но дори и за периода след 82-ра да се говори за „икономическо чудо” е доста голямо преувеличение , като се има в предвид сегашното състояние на чилийската икономика в сравнение например със Сингапур или Южна Корея. Така се оказва, че не просто няма „Чилийско чудо” ами и историята на Чили е доказателство не са успеха и превъзходството на икономическия либерализъм над социализма, а точно за обратното – провала на неолибералната догма в сравнение дори с един силно саботиран социализъм. Фалшификациите на икономическата история от страна на неолибралните мозъчни тръстове и привържениците на крайния капитализъм са нещо обичайно (9,10) и могат да бъдат дадени редица примери (11). Дори на местно ниво един „водещ икономист” се опита да фалшифицира историята на Аржентина (12). .

Kihano
17 февруари 2011

1. Church Commission, COVERT ACTION IN CHILE 1963-1973, US Senate December 18, 1975.
2. Hinchey Report, “CIA Activities in Chile” September 18, 2000
3. Chile and the United States: Declassified Documents relating to the Military Coup, 1970-1976
4. Нейоми Клайн, „Шоковата доктрина”, Изток-Запад (2011), стр. 105
5. Пак там стр. 103
6. „CIA, Notes on Meeting with the President on Chile, September 15, 1970”, растекретени, . (20тият документ в списъка) Текста представлява ръкописни бележки  направени от директора на ЦРУ Ричард Хелмс на срещата му с президента Никсън на която се уговаря организирането на преврата в  Чили. Хелмс е записал заповедите на Никсън: Шанса може би е 1 на 10, но нека спасим Чили!; струва си харченето; не е намесен (Никсън);  посолството  да не се въвлича; $10,000,00 са на разположение; повече ако са необходими; щатни служители – най-добрите които имаме;  план на играта; накарай икономиката да запищи; 48 часа за планиране на акцията. Тази президентска операция поставя началото на основни тайни операции за блокиране на качването на Алиенде на власт и организирането на преврат в Чили.
7. Нейоми Клайн, „Шоковата доктрина”, стр. 102-113
8. Jean Dreze, Amartya Sen, Hunger and Public Action (Wider Studies in Development Economics), Oxford University Press, USA (1991)
9. Erik S. Reinert, „How Rich Countries Got Rich … and Why Poor Countries Stay Poor“, London: Constable, (2007).
10. Ha-Joon Chang, „Bad Samaritans: The Myth of Free Trade and the Secret History of Capitalism”, Bloomsbury Publishing (2007)
11. Виртуална икономическа реалност. Кой е виновен за кризата?
12. Георги Ангелов „Вървим по стъпките на аржентинския крах

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*