Революционен Бенгази като революционен Мадрид

Сега малко ще „размишлявам на глас“, може и да си навлека гнева на разни хора. Вече достатъчно индивиди показаха ненавистта си към мен в коментарите под моите постове в Индимедия, така че критиките им не ме притесняват.

Сега вниманието на света е насочено към Япония и случващото се в Либия остана на заден план, но не и за мен. Аз продължавам да търся информация за ситуацията в страната.

Разбира се, обективна информация е трудно да се намери. Всички официални медии са пропагандни машини от единия до другия спектър – от Фокс Нюз до Ал Джазира. Първо информацията се пречупва през интересите на излъчващата медия и втори път посланието се променя през разбиранията на зрителите – защото много телевизионни репортажи позволяват двусмислено тълкуване. Всеки зрител може да види в една и съща новина, съвсем различни неща…

Знам, че и аз съм подвластна на разбиранията си, но намерете ми някой който е винаги на всякъде 101% обективен! Но колкото и да си мисля, че може би греша, все по-силно става чувството, че наистина днешен Бенгази все повече заприличва на Мадрид от времето на гражданската война в Испания.

Давам няколко клипчета от телевизия RT, която в пропагандната война е някъде по средата. Тази телевизия обслужваща интересите на Русия също се опитва да манипулира – в началото на конфликта имаха един смехотворен репортаж, че руските военни сателити установили със сигурност, че Кадафи не е използвал нито веднъж самолетите си и никакви бомбардировки нямало. В същото време, всички други телевизии показваха кадри от разрушенията, а самия режим потвърждаваше, че е използвал авиация, уж само срещу складове с амуниции. Но през последната седмица позицията им малко се измени и дадоха глас и на бунтовниците и затова ги поставям в средата на пропагандната скала.

Положението на бунтовниците изглежда все по-лошо, със всеки изминал ден войските на Кадафи се приближават все по близо до Бенгази. В града се усеща отчаянието но и революционния плам да се борят до последно, така както на времето тези чувства са се усещали и в Мадрид към който са се приближавали фашистките орди на Франко.

В този репортаж се виждат истинските бунтовници, които (изненада!) не са агенти на ЦРУ и наемници на империализма, а са младежи, които никога до този момент не са хващали автомат, момчета на моята възраст или малко по-големи от мен. Очевидно го правят заради идеалите си, а не заради пачките, които им били предлагани от американците, както твърдят някои „леви“ интелектуалци.

Медиите в България ни проглушиха ушите с това, че ръководители на бунтовниците били хора принадлежащи преди това към режима на Кадафи, включително правосъдния министър, който бил отговорен за мъченията над българските медици едно време. Да! Е, и? Винаги мършите се опитват да възседнат народното движение. Което е още една прилика с революционна Испания. Докато анархистите се сражават на предните линии, а обикновените хора организират свободни колективи по селата, в правителството влизат всякакви елементи – буржоазията и сталинистите, командвани от Москва, които дори работят срещу интересите на революцията. Така и сега имаме ясно видимо разграничаване между хората демонстриращи по улиците на Бенгази и само-назначилите се за официални представители на опозицията, които се скъсаха да се разхождат из Европа, Париж, европейския парламент…

Да видим с какво са въоръжени бунтовниците…

Граждански автомобили набързо пригодени за бойни превозни средства. Това едва ли е от категорията на танковете и изтребителите, които използва Кадафи. В Испания е било същото, републиканските войници са изпитвали остър недостиг на въоръжение.

Накрая искам да припомня, че в революционна Испания през годините преди да бъде смазан народния бунт, кипи небивала интелектуална и културна дейност. Хората се събуждат – постоянно се организират демонстрации, издават се множество вестници, композират се революционни песни, театрални групи обикалят страната. Същото виждам и в Бенгази, неочаквано изкуството избликва от гнева на младите – навсякъде се рисуват карикатури, една рап песен става неофициалния химн на революцията….

При започването на гражданската война в Испания, международната общност налага оръжейно ембарго, днес мислят да налагат „зона без полети“.

При започването на войната в Испания, хиляди хора по света организират солидарни демонстрации, много заминават като доброволци, включително и от България. Днес отново се организират солидарни демонстрации с бунтовниците в Бенгази, включително и в България. Младежите в Египет организират доставки на медикаменти и други пособия за бунтовниците от съседна Либия.

Последната прилика между революционен Бенгази и революционен Мадрид изглежда ще е доста тъжна – в тяхната съдба – да бъдат брутално смазани от силите на съответния диктатор. Дано да не съм права и революцията в тази страна да постигне победа,но шансовете не са много големи…

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*