Магически огън…

Богаташът отец Николай ще води делегация до Йерусалим, която ще донесе в България свещен огън, който се е образувал магически от нищото. Специално за донасянето на огъня е ангажиран правителствен самолет

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/04/09/plovdivskiiat-mitropolit-nosi-ogynia-ot-ierusalim-za-velikden.115772

Подобна практика, както знаем има и в останалите православни, източни държави.
Вярно е, че този ритуал е доста стар, но наистина ли трябва да се донася специално със самолет огънят му с огън? Според мен това е ГЛУПАВО – няма друг начин, по който да го опиша. Някой си човек, смятащ се за магьосник, драсва някаква клечка, разпалва някакъв огън пред наивни и лековерни люде, след което казва:
„Този огън е свещен и идва от господа!“, а тълпата отговаря:
„Да, наистина, има логика.“
Аз лично не съм вярващ, но според мен МОЖЕ БИ пък не става въпрос за буквално пренасяне на „пламъка на вярата“, а по-скоро за някакви добродетели в сърцата на хората… Добродетелите, естествено са скучни – фокусите и магиите са по-важни и над тях се фокусират всички. Класическото идолопоклонничество… в 21 век…
Откакто гледам на религията с други очи (на неверник), взех да осъзнавам постепенно защо има толкова много хора, които вероятно някъде дълбоко в себе си осъзнават фаловете на християнството, но продължават да се самозалъгват и да му играят на играта – просто, защото е стряскащо да прозреш за какво ниво на мозъчно промиване и налагане на псевдо-ценности става въпрос.
Медиите отвсякъде рекламират , че Исус Христос, о благосклонна съдба, си дал живота, за да изкупи греховете на хората – нечий чужд гръб патил заради нас и ето виж – радост. Колко мъдро и духовно извисено вярване, перфектен пример, показващ готовност за поемане на лична отговорност. Но по какъв друг начин да управляваш народ…
Наблюдавайки цирковете по телевизията, водени от духовни лица, облечени в скъпи златисти дрехи, осъзнавам, че дори и християнството да е имало някакъв смисъл навремето, той отдавна е бил заменен от наркотика на идолопоклонничеството и суеверията.
Интелектуалците описват детайлно възкресението като факт, добавяйки четки и мазнотии. Ох колко много ни обичал Михаля и колко трябва да му се молим и да го почитаме, въпреки че реалността очевидно е плачебна и няма изгледи да се промени дори и след поредната молитва. Разбира се, присъстват и съветите „нека се постараем да бъдем по-добри“, но те са далеч по-малко. Защо са ни необходими тези откачени събития, не можем ли просто един ден да честваме празник на някаква добродетел сама по себе си? Все още ли ни е необходима заплаха от космически бащица, все още ли страхът от неподчинение е основното нещо, което ни кара държим добре?
Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*