НЕДОСЕГАЕМИТЕ

Делото срещу президентския авер Людмил Стойков завърши логично с оправдателна присъда. Впрочем това се очакваше. Специалисти пророкуваха, че жертвеният козел  ще бъде колбасарският бос Марио Николов, макар и свързан с БСП още от люлката. Стойков се оказа по-ценен за Гоце, първо защото е генерален спонсор на предизборната му кампания, а и вероятно не само на него. Публична тайна е, че преследващата журналистка Елена Йончева обикаля света за своите разследвания с парите от ваканционно селище “Дюни”, където директор е Елза Р., приятелката на Стойков.

По-същественото е, че когато излязоха информациите от западните служби за злоупотребите за десетки милиони евро по САПАРД, /от които са доказани само 7 и половина млн./, делото бе смотано  – и арестът  бавен близо половин година, по нареждане от най-високо място, за да не спечели  Сидеров кандидатпрезидентските избори през 2006 при евентуалния грандиозен скандал с президентския спонсор. Това тогава бе представено от удобните медии като националноотговорно решение…

Кой е Стойков? Роден е през 1963г., барман, собственик на над 20 фирми, бивш спортист, тартор на пернишкия клон на борческата групировка ВИС-2, който здраво е наплашил миньорския град в годините на бухалките и силовия рекет. Едно от най-крупните парвенюта в България, с бизнес около милиард, т.е. един от олигарсите.

Как става това? С поредица от съмнителни приватизационни сделки, очевидно под здрав български политически чадър. Неудържимият възход на перничанина тръгва в края на 90-те, когато закупува “Дюни” за 2,7 млн. $. Малко преди това брат му Емил Стойков е избран за шеф на митницата в Перник, чиито връзки Стойков експлоатира и след уволняването му. Междувременно Стойков влиза в големия бизнес със скрап и  метали: превзема леяро-ковашкия комплекс в Радомир, а скоро след това слага ръка и на фалиралото пернишко предприятие “Стомана”. Само за около година бившият пернишки търговец с кашкавал и пилешки трътки налива около 70млн. долара в туристическия и металургичния бизнес, без някой да го пита за произхода им.

Почти неизвестен факт е, че в средата на 90-те Стойков има съвместен  бизнес с Исмет Шабан, бащата на митичния Фатик, както и с  Любен Гоцев, генерала от ДС.  През 1991г. Шабан тегли огромен кредит от Ямболската търговска банка, в размер на 50 млн $, чрез фирмата си “Сунимекс”, като парите са машини за пастет. Парите така и не са върнати и това допринася за фалирането на банката. Същите /стари/ машини по-късно влизат в престъпната схема, чрез която се източва програма САПАРД. Сигналът за това обаче идва от немските служби, но скоро е париран от родното “независимо” съдопроизводство.

Германците настояват да се разследва и крупна далавера с износ на заешко месо за Европа, представяно за аржентинско, а не за китайско. От разликата в цените и митата мошениците прибират над 20 млн. евро. Лъсва и сделката на Стойков за изкупуване на “тъмно” на 9000 вагона от БДЖ без търг. В резултат на това Стойков закупува повече от половината вагони на цена около 2-3хил. лв за вагон, при положение, че те струват три-четири пъти повече. /Горкото БДЖ, явно е тлъста мръвка, връз която постоянно налитат лешояди. Преди време финансовият аферист Валентин Моллов, който фалира ПЧБ навремето, бе посредник в сделката със старите вагони/.

Повече пари са прибрани от друга далавера на Стойков, свързана изкупуването, “със заобиколки” /на закона/ , на дълга на БДЖ към НЕК, за около 60 млн.лв. “Американската” компания Kingston Enterprises, която също участва, всъщност е офшорка, зад която стои пак Стойков. Сделката става с благословията на царския  министър Николай Василев. Договорът за изкупуването на дълговете на държавните железопътни дружества бе внесен през 2006г. в прокуратурата от Комисията по корупцията към парламента, но и това дело е потулено и никой не знае какво става по-насетне.

Наглостта и увереността в безнаказаност на Стойков проличава и във факта, че когато го оправдават за пореден път, той обявява, че ще прави собствено разследване за аферата със САПАРД. Той стигна дотам, че заплаши да съди ОЛАФ, заради доклада им до тогавашния вицепремиер Плугчиева /намерили и те на кого да го пратят!/!

Друг скандал, в който е замесено името на Стойков, е съвместният проект между община Созопол и дружество “Дюни” да се строи хотелски комплекс срещу бензиностанцията на Созопол.  /Стойков е собственик на две фирми в Созопол, “Евробилд” и “Евробетон”, която е собственик на бетонния възел, който захранва строежите по цялото Южно Черноморие/.

Освен спортни тимове и  всичко друго, Стойков е собственик и на модна агенция “Ивет Фешън”. Говори се, че всъщност, манекенките са свежа плът, осигурявана за богати приятели-бизнесмени и политици. Вероятно САПАРДящи в едно гърне? Кой знае. Засега всичко, което се говори за Людмил Стойков, излиза, че невярно, а досието му е кристално чисто като тефтерчето на Левски /Васил/… Мила родна картинка.

Иван Сухиванов

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*