Светът е голям, а милиардерите изскачат отвсякъде

Няколко икономически шокиращи факта: кризата в България извади на светло 28 нови милионери. В последните месеци на всеки три дни се е имало влог, който надминава 1 милион лева. В последните няколко години броят на милионерите в България е нараснал 100 пъти.
Още малко факти: в дните в които българският кабинет е обявил курс към всеобщи икономии и затягането на колана почти до точката на посиняване на лицето на всеки, страдащите български банки обявиха печалби от 400 милиона лева и то само от комисионни за миналата година. Печалбите от другите пера надминават 2 милиарда.

А говорим за кризисна година.

Поне с този аргумент ежедневно българите са принуждавани да се примиряват с ниските си заплати, зловещите условия на труд и постоянна гавра с тях.

Нека да обърнем поглед към света.

Само за една година в сърцето на американската селяния – Хюстън (ако Тексас е моделът за демокрацията на бъдещето – предпочитам да живея в Албания) милионерите са се увеличили с 30 на сто. Британските банки пък постихнаха свой собствен монетарен оргазъм като отбелязаха печалба от 24 милиарда долара само за полугодието. По ирония на съдбата обикновените англичани са подложени на същата смазваща правителствена репресия от икономии от страна на консерваторът Дейвид Камерън. Камерън обяви курс на рестрикции и веднага остави близо 20 хиляди души на улицата, които ще станат много повече в близката година и половина.

В описаната картина има нещо много сбъркано.

От 15 септември 2008 година светът се загърчи в най-голямата икономическа криза в близките 60 години и се предполагаше, че балансите в света трябва вече да са много по-регулирани. В крайна сметка първо световният бизнес се разврещя, че загива и изви ръцете на десетки правителства по света да налеят в него огромно количество публични средства. Държавите спасиха бизнеса и капитала, за да му позволят той да продължи да извлича огромните си печалби.

В първоначалният шок от кризата неолибералните икономисти се хванаха за сърцата, започнаха да бият главите си по луксозните си бюра, вестниците започнаха да се оглеждат за цитати от Маркс с които да си обяснят краха, а всички трезвомислещи хора радостно се поздравиха с това, че капитализмът на бедствията (по страхотният израз на Наоми Клайн) най-накрая е достигнал до смъртоносната си точка и експлозия. Всъщност всички драматични състояния се оказа лъжи.

А най-голямата лъжа е, че кризата е една. Всъщност от началото на дерегулацията на финансовите пази от началото на 80-те години на 20-ти век, кризата не е спирала. Тя се прояваваше в различни сектори, в различни части на света, но винаги с един и същи резултат – безработни, глад, бедност и шепа доволни милиардери.

Политиката за създаване на „кухо” правителство, тоест държавна администрация лишена от кадри, чиято цел е единствено формално да регистрира наличието на някаква власт, насочи повечето обществени средства в частни ръце, приватизира всичко до което успя да се добере и катастрофата дойде много по-бързо дори и от цунамито, което помете ядрената централа във Фукушима.

И точно, когато светът трябваше да възприеме нов курс, точно, когато трябваше да се приеме правилото, че човек трябва да се докосва до трудовете на Милтън Фридман единствено с противорадиационен костюм, промяната никак не се случи.

Тези, които ограбиха света се отърваха със златните си парашути и дори натрупаха още по-рекордни печалби. На фона на цялата стагнация оставила без работа 30 милиона хора по света, увеличаването на броя на милионерите говори, че икономическите пирати никак не са се отказали от постигането на своите индивидуални утопии – да станат свръхбогати за сметка на цялото останало човечество.

Сега, особено след като разполагаме с новите икономически данни за фундаменталното разрастване на броя на милиардерите, вече трябва да си отговорим на въпроса – защо светът не успя да обърне посока и да надделее над господарите на хаоса.

Първо – изключително слаба европейска левица.

Европейската левица стана част от либералното статукво и вместо да бъде щит срещу безумието, си вдигна купон заедно с богатите. Малко преди финансовото цунами да погребе света част от левите политици се усетиха, че участват в пищно парти, но на „Титаник”, но вече беше късно. Фразите им бяха кухи, социалдемокрацията се беше изпарила във въздуха като усмивка от лицето на мафиот, а левите политици вече нямаше какво да кажат на гражданите. Трудно е да им обясниш, че си алтернатива, когато от 15 години закусваш с хайвер и не си помирисвал по-евтин костюм от 2 хиляди евро.

Второ – неолибералните кръгове са обсадили целия свят. Всички институти, които всекидневно бълват сатанинска продукция, са блокирали всеки пристъп на кислород в икономическият мозък на човечеството. Войната срещу здравия разум приключи с пълна победа на хаоса.

Трето – изпечените майстори на спекулата превърнаха кризата в окончателна възможност да изсмучат последните остатъци от обществени средства. С други думи – кризата се оказа само извинение, което послужи за складирането на невероятни богатства. И цената на кризата беше платена от бедните. Милиардерите се увеличиха също както се увеличиха безработните.

Четвърто – за да пречупиш системата се изисква визионерство и смел дух. Навремето Франклин Делано Рузвелт намира сили в себе си от руините на американската икономика да създаде привлекателното лице на западния капитализъм. Именно с това привлекателно лице Запада спечели студената война. Източният лагер нямаше да си падне много по общества разтърсвани от постоянни кризи, рязко обедняване и постоянно увеличаващ се брой на безработните.

В България се случи същото. За чест на предишния кабинет трябва да споменем, че той все пак създаде антикризисна програма, която сработи в достатъчна степен, за да не се усети първият удар на голямата криза. Тази програма може да бъде критикувана по много показатели, но все пак показваше наличието на достатъчно здрав разум да се работи в нова посока. После обаче тежестта на всички останали грехове срути тройната коалиция в бездната и на власт дойдоха агентите на хаоса. Те една година не създадоха програма с антикризисни мерки, а когато я направиха под бурният обществен натиск, не изпълниха нито една от целите поставени вътре.

Икономическата преса на която Дянков (не напразно го наричат хер Флик – той удивително прилича на фашист по своята безчувственост) доразкъса всяка останала социална тъкан в обществото. Днес България е страна в която богатите стават по-богати, средната класа (мистично и недоказано явление) глътна вода, а бедните затънаха в блатото до ушите. Да не говорим, че страната ни постави своеобразен рекорд – досега е излизала 4 пъти от кризата, а вероятно ще излезе поне още няколко пъти от нея. Цената на всичко това: богатите си направиха купона, а бедните изгубиха всякакъв шанс и надежда. Така се получи още по-красива картина. Дори и Европа да излезе от кризата, ние ще продължим да бъдем в нея още много дълго време…

Според втръсналата на всички градска легенда в китайският йероглифът за криза означавал и нова възможност. В България обаче криза означава единствено криза и нищо останало. Криза и милионери, които излизат на бял свят. Нали се сещате какво означава това – всеки милионер е знак, че 300 хиляди души са били прецакани и никога няма да излязат от блатото.

Светът е голям, а милиардерите изскачат отвсякъде

Ако някой седне да пише нов „Комунистически манифест” трябва да почне този с тези думи…

 

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*