Синдромът „Фурнаджийска лопата“


В България съществува цяла кохорта добре охранени „икономисти“ и „политолози“, които от години получават тлъсти грантове от разни фондации, за да транслират в Отечеството ни единствено правилната икономическа идеология, спусната ни от нашите нови покровители и изразяваща се в сакралното словосъчетание „Вашингтонски консенус“.

Той, най-накратко, проповядва необходимостта от ниски бюджетни дефицити и нива на инфлация за постигане на икономически ръстове, свободни и неконтролируеми финансови пазари и либерално данъчно законодателство. Всичко това под грижовния и справедлив поглед на „невидимата ръка на пазара“.

Някак странно, за техните възможности и потенциал, но същите тези радетели за свободни пазари пропуснаха преди години да предвидят днешната глобална икономическа криза. Нещо повече: в онези времена (спомнете си) те дори отричаха теоретичната възможност за случването на подобни на днешните процеси, които като цунами завладяха световното стопанство.

Но пък за тях друго е по-важно и това е сакралната думичка „грантове“, която като пътеводна звезда ги движи към поредния интелектуален напън, който да роди новото прозрезие за икономическите закономерности, ръководещи живота ни.

Всички ние, наблюдаващите отстрани, постоянно си задаваме въпроса: Докога с тази наглост? Докога тези стари муцуни, учещи ни толкова дълго време на правилното икономическо мислене, ще продължават да се гаврят със съзнанието ни и с нашето естествено желание да чуем от авторитетни източници интерпретации за случващото се по света?

Това ли е така жадуваната демокрация, която май се свежда до това да ни даде единствено правилната гледна точка, предварително съгласувана с онези, които отвън регулират кранчетата?

Днес, пускайки радиото или включвайки телевизора, сме длъжни да попиваме сладките приказки на индивиди, които са превърнали в занаят скриването на истината за обективните закони на икономическото развитие, станали са просто един транслиращ орган за инструкциите, идващи от разни мозъчни тръстове, определящи кое за момента е правилното мислене и говорене.

Един от тези центрове, генериращи „истини от последна инстанция“ е прословутият МВФ. И ето, че преди няколко дни тази организация излезе (чрез устата на директора си Доминик Строс-Кан) със смайващото заявление, че основополагащите принципи на западната икономика са се оказали нежизнеспособни и даже опасни.

Стремежът на страните (по препоръките на същата институция) за постигане на ниски бюджетни дефицити, свободни и неконтролирани от никого финансови пазари, и либерални данъчни системи са довели до това, че световната икономическа криза е станала неизбежна.

По-нататък, маститите експерти от МВФ призовават да се създаде такава глобална икономика, в която да има по-малко рискове и неопределености, финансовият сектор да се регулира от държавата, а доходите и благата да се разпределят справедливо. Страните трябва да продължат започналия процес на глобализация, но последната трябва да стане друга – не капиталистическа, а „справедлива и с човешко лице“.

С тези си изказвания практически МВФ признава, че до момента е защитавал вълка против агнето! Сигурно и за Вас е очевидно, че агнетата сме били всички ние, народите от втора класа, които досега бяхме принудени стриктно да изпълняваме препоръките и програмите на същите тези „грешници“, молещи днес за прошка.

Все пак, колкото и да сме се оставили да ни промият мозъците, възниква резонният въпрос: Ако досега са ни лъгали, как да сме сигурни, че оттук насетне ще говорят истината? И въобще, по какъв начин „онези“ ще разберат къде се крие същата тази истина? И не е ли време ние сами да си я потърсим?

По-нататък в изказването си шефът на институцията хвърля поредната бомба, напомняйки, че до началото на кризата всички били уверени, че знаят как да се управляват икономическите системи. Че в рамките на съществуващия „Вашингтонски консенсус“ са съществували напълно конкретни правила по валутната, трансграничната и данъчната политики, които обещавали, рано или късно, „неизбежен“ икономически ръст.

Обаче, по думите на биг боса, тази идеология, с нейните опростени икономически представи и рецепти е рухнала по време на световната криза и е останала на заден план! …Къде сте, български апологети, какво ще говорите по време на поредното си интервю по някоя от подконтролните Ви медии?

И тук започва интересното: „Икономическата ситуация в посткризисния свят все още е нестабилна и твърде неопределена. И за преодоляване на тази неопределеност на света са му нужни нови подходи към принципите за икономическа и социална политика вътре във всяка отделно взета страна и на международната арена като цяло“.

В частност, западният свят е разбрал, че „финансовият сектор се нуждае от сериозно хирургическо вмешателство от гледна точка на регулирането“. Кризата, по думите на ръководителя на МВФ, е породила културата на необмислените рискове и тази култура е жива до днес. „При конструирането на новата макроикономическа система, махалото ще се придвижи от пазара към държавата и от сравнително простите към по-сложните неща“ – е уверил Строс-Кан.

Забележително е, че от МВФ вече са убедени: необходимо е финансовият сектор да бъде облаган с данъци, за да може той да поеме тази част от разходите, която легна върху държавните бюджети, заради рискованите му операции. Финансовата глобализация, нарежда Строс-Кан, е засилила неравенството и това се е превърнало в една от тайните пружини на кризата.

„Затова в по-дългосрочна перспектива устойчивият ръст се асоциира с по-справедливо разпределение на доходите – обявява директорът на световната финансова институция – Нужна ни е по-справедлива глобализация от нов тип, глобализация с човешко лице. Благата от икономическия ръст трябва да се разпределят широко, а не просто да се присвояват от тесен кръг привилегировани лица“.

Именно международното сътрудничество, преди всичко в рамките на G20, е помогнало на страните „да се задържат от подхлъзване към втора Велика депресия???“. Затова преосмислянето на „Вашингтонския консенсус“ трябва да допринесе за сплотяването на страните пред лицето на глобалните икономически предизвикателства. Така например, за Европа МВФ препоръчва „всеобхватно решение, почиващо на общоевропейската солидарност“.

Уважаеми читатели, за нас е лесно да разсъждаваме за това или онова, по простата причина, че на нас никой не ни налива финикийски знаци при едно или друго политкоректно изказване. Затова, смея да твърдя, че толкова много откровения на едно място никак не са случайни и са предварително съгласувани на точното и правилното място.

Все пак прави впечатление, че всичко, което предлага шефът на МВФ е подчинено на една строга и последователна логика – тези, които досега са били на власт, по презумция трябва да останат по местата си, за да продължат „да ни оправят“.

И в случая идеологическите принципи за разни там „либерални идеи“ и „вашингтонски консенсуси“ са изключително вторични по отношение на главната цел: съхраняване на властовите позиции и при новите условия.

Но има и нещо друго. Да си припомним началото на ХХ век в САЩ. Точно тогава глобалният капитал взима под контрол американската държава, вече превърнала се в най-голямата икономика на света. Възползвайки се от обективните й проблеми (кризата от 1907 г. и последвалата я „Велика“, както е наричана до началото на 30-те, депресия) банкерите „пробиват“, създавайки Федералната резервна система като инструмент за частен контрол на икономическата политика. Доколкото, по тяхно мнение, държавната машина твърде силно защитавала правата на гражданите и реалните производители.

Кризата, която наблюдаваме днес, твърде много напомня тогавашните събития, тъй като икономическите механизми и при двата процеса съвпадат. Строс-Кан, като представител на световния финансов елит, говори за това, че активите и доходите трябва да се преразпределят в полза на държавата (каквито приказки са се чували и преди стотина години), но има предвид нещо друго – че държавата не се е справила с проблемите, тоест трябва да съществува „наддържавна“ структура, която би следила адекватно за това националните правителства да действат „по-справедливо“.

Тоест, прави се директен намек за необходимостта от създаване на нов „наднационален“ ФЕД, като инструмент за контрол, от страна на световния финансов елит, над икономиките от целия свят. Това е същото световно правителство, на базата на МВФ, за което съвсем наскоро Стиглиц говореше в почти прав текст.

Ние добре знаем, че след създаването на ФЕД на САЩ хората губят доста (относително това е сигурно – делът на доходите, който богатите преразпределят в своя полза само нараства), така че такава реформа може да донесе само много болка и кръв – но решението вече е прието.

В този контекст ще ни е интересно да следим поведението на местните слуги на световната финансова олигархия, на които ще им се наложи доста да променят риториката и действията си, за претворяване в дела на новите повели на всесилните си работодатели!

http://krizata.blog.bg/politika/2011/04/14/sindromyt-furnadjiiska-lopata.729191

Адрес на статията

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*