Чернобил беше по-страшен от Фукушима не само с радиация, а и с идеология

Какво скри властта през 1986г.?

Запалянковците на тема руска техника злорадстват и пишат по форумите, че аварията в АЕЦ във Фукушима била по-голяма от тази в Чернобил.
Преди Фукушима, любителите на всичко руско твърдяха, че аварията в на остров Три майл айланд в САЩ е по-голяма от тази в Чернобил.
Съветският атом – най-мирният атом…

В подкрепа на тази наивна вяра японското правителство повиши категорията на аварията във Фукушима до максималната 7 степен, като по този начин я изравни с Чернобил. Но нито сега, нито занапред тази авария може да се изравни с чернобилската.
Веднага, след като Япония повиши степента на аварията, в централата на Международната агенция за ядрена енергия във Виена дадоха пресконференция, на която експертът на агенцията Денис Флори заяви, че “Фукушима и Чернобил са напълно различни. Това е съвсем различен инцидент. Нивата на изпусната радиация са напълно различни”, въпреки че и двете делят един и същи рейтинг по международната скала за атомни кризи.

По данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), общото отделяне на радиация във Фукушима засега достига 370 000 терабакерела спрямо 5,2 милиона терабакерела в Чернобил. Каквото и да означава тази мярка, разликата е около 14 пъти. Тоест в Япония има изпускане на радиация 14 пъти по-малко отколкото в Чернобил.
Това едва ли е успокоително пък за русофобите. Защото въпросът не е до симпатии или антипатии към руската или западната техника. За 32 години от 1979 г. (аварията в Три майл айланд) досега вече има три големи ядрени аварии, в три различни вида реактори, по три различни причини, в три различни страни.

Но какви са най-големите разлики при последните две аварии в Чернобил и Фукушима?

В международните оценки за аварията в Чернобил е отбелязана като главна причина липсата на култура на безопасност, въпреки че днес се изтъкват повече конструктивни причини. Но главното не е в техниката, не е във вида реактори. От този тип като в Чернобил и сега в Русия работят 11 ядрени реактора, които са остарели и трябва да бъдат изведени от експлоатация. Това заяви само преди дни руският ядрен експерт Владимир Кузнецов за агенция Франс прес. “Основната поука, която трябваше да извлечем от Чернобилската катастрофа, беше постепенно да спрем реакторите тип РБМК. Обаче вместо да спрем тези реактори или да ги експлоатираме до 60-70 процента от капацитета, в Русия ние ги свръхексплоатираме на 104 процента, защото нови реактори почти не се строят”, заяви Кузнецов и определи това поведение като престъпно.

Затова пък Русия много държи да построи най-новите си реактори в България, а не там.
Както и да е, причините за аварията в Япония са други – природно бедствие, каквото никой не е очаквал, което изважда от строя повече техника, отколкото някой е допускал. Колко реактори в света са застрашени от такива инциденти? Никой не знае още. Никой не може да предвиди големи земни бедствия. Но очевидно ядрените централи са доста по-рискови, отколкото се допускаше досега.

Ето какво още показват сравненията между Чернобил и Фукушима:

Край Японската АЕЦ замърсяването е в радиус между 30 и 60 км. в различни посоки. В съветската (тогава), сега украинска АЕЦ опасното замърсяване е било в радиус около 500 км. Но общата замърсена площ е около 150 000 кв. км., има трайно изселен един град (Припят) и няколко села.

Сега в Япония са евакуирани няколко десетки хиляди, дори в не толкова замърсен район – доброволна евакуация в радиус от 30 км. В Чернобил са евакуирани 115 000 души, в същия 30-километров радиус, но десетки хиляди са оставени да живеят в замърсени райони.

Засегнатият реактор във Фукушима има защитен контур, няма директно изхвърляне от горене на радиоактивен материал в атмосферата. Има съмнения, че радиоактивна маса от реактора е изтекла навън през пукнатина, но под него има уловител. В Чернобил реакциите в реактора станаха неуправляеми, той избухна и започна да се топи и горя цял месец, като замърсяваше атмосферата и потъваше надолу в земята, разруши и постройката в която се намира. Накрая беше покрит с бетонен саркофаг и отгоре, и отдолу, с подземно строителство.

В Япония в спасителните акции участват доброволци. В СССР в спасителните операции са изпратени военнослужещи по заповед.

Най-големите последствия от Чернобил (също и от Фукушима, но в по-малка степен заради оповестяването и предпазните мерки) ще дойдат

след …400 години

Според специалистите по генетика, при радиоактивно въздействие върху опитни мишки, се получават уродства чак при 20-то поколение. Това, пренесено при човека означава около 400 години. Каквото е изядено през май и следващите месеци на 1986 г. ще го видят като резултат 20 поколения след нас и ще се чудят на своите предшественици.

Всъщност по-големите последствия ще се дължат на информационната политика при двете аварии. Най-чувствителните разлики между тях не са технически, а в предупрежденията и грижите за засегнатите от замърсяването.

В Япония от самото начало властите съобщават всичко, без да спестяват подробности. Освен постоянните предупреждения в медиите, коли с високоговорители постоянно обикалят градове и села и предупреждават, че не трябва да се пие вода от чешмата, да не се къпят с нея бебета, да не се ядат зеленчуци и мляко от района около централата.
След аварията В Чернобил СССР мълча 3 дни. Когато шведски станции засякоха повишена радиация, руската пропагандна машина за пръв път призна аварията и започна успокоителни съобщения.
Какво стана тогава в България?
Пишещият тези редове се изкушава отново да припомни онези дни, защото се случи така, че тогава се натъкнах на странни неща и години по-късно ги проучвах, срещах се и разпитвах свидетели, за да ги опиша.

Какво скри властта през 1986 г.?

Години след събитията през 1986 г. все още имаше хора, които са били свидетели на лицемерието на властта, а се страхуваха да говорят за това.

Но фактите, които научих неволно, са следните. Докато в емисиите на държавните радио и телевизия в началото на май 1986 г. текат успокоителни съобщения как всичко е под контрол и наличието на радиация в храните е под допустимите норми, в правителствения хотел „Рила” вече е минал специален екип от експерти, които взимат проби от водата от чешмите и от храните в хладилника и склада.

Хотел „Рила” по онова време е базата, която изхранва висшата номенклатура в държавата – там готвят за вкъщи на 50-60 души членове на Политбюро и на ЦК на БКП, министри, шефове на комитети и т. н. В стол-ресторанта на хотела пък имат право да се хранят по списък общо към 250 души. В списъка на т. нар. „правоимеещи” (точно така го произнасят, по руски, дори не правоимащи) – за доставка на храна, със специално разрешение на Живков присъстват и някои писатели като Елисавета Багряна и др., но те са изключения, които рядко са ползвали „благата”.

На другия ден след взетите проби екипът от експерти, сред които и лекари, се връщат в кухнята на хотел „Рила” и забраняват да се ползва вода от чешмата. „Не става дори за миене, не за пиене и готвене”, казва лекар от екипа. Във вътрешния двор на хотела са докарани две водоноски военен тип – едни цилиндрични цистерни на две колела, които се влачат от камион за походна кухня в армията.

На готвачите е наредено да ползват вода само от водоноските и с нея да мият дори чиниите. Прибрани са всички зеленчуци и меса. На тяхно място е доставено агнешко от …Австралия. Все пак е май, Гергьовден, висшата номенклатура трябва да хапне безопасно агнешко. Докарани са и някакви зеленчуци от Израел или Египет, за произхода им служителите не са много сигурни. Продуктите минават през тестове, за да попаднат на трапезата на първенците на държавата.

В това време средния българин се лепва вечер пред „По света и у нас”, за да чуе успокоителните съобщения, че в храната и водата няма радиационно замърсяване, което да застрашава здравето на населението. Всичко било в нормите.

Звучи прекалено конспиративно, нали? Възможно ли е една власт да остави населението си да пие вода с радиация, а за висшето й ръководство да има специално снабдяване. Според мен има и някакво недоразумение в цялата ситуация тогава. Хотел „Рила”, доколкото проверявах, е водоснабден от витошкия водопровод. Той към онзи момент доставяше вода за 8-10% от София. Много е вероятно само в него да е имало радиационно замърсяване, защото в него влиза вода от витошките потоци в горната част на планината и е възможно след дъждовете в края на април и началото на май да е попаднала радиация. Но властта не е предупредила съответните квартали да не ползват вода от чешмата. Дали въобще е мерила… За рилския водопровод, който е свързан с водата от язовир „Искър” вероятността от замърсяване е по-малка, защото обемът му е голям и концентрацията няма как да стане опасна.

Така или иначе мнозина софиянци усетихме, че ни будалкат и вечер ходехме да си наливаме минерална вода от Горна Баня. Там сме чакали на опашки от по 100 души в 1-2 часа през нощта.

За чест на тогавашния военен министър Добри Джуров той издава специална заповед за строг контрол на храната и водата в армията и тя до голяма степен беше опазена. Има изисквания сиренето да се изкисва и др.

Но извън армията и номенклатурата не се знае в различни краища на страната кой какво е изял, тъй като замърсяванията с радиация на територията на България са били неравномерни.

По онова време колега фотограф работеше в някаква служба, откъдето извади един военен гайгер-мюлеров брояч и в първите майски дни го взе със себе си в планината. „След дъжда пищеше”, ми каза той след един излет. Радиацията с малко, но прехвърляла границата на нормата. Става дума не за норми за замърсяване на храни, а за външно облъчване на човек. И това е измерено с онзи груб и приблизително точен уред. А този радиация след дъжда е изядена от мнозина заедно със зеленчука.

Мой роднина работеше в един специален отдел на министерството на здравеопазването и ми каза – „От някои райони на България млякото, което идва в София, е с радиация над нормата. Смесваме го с млякото, което е под нормата, така че общо да се получи в нормите и да не го хвърляме.” По онова време хората така научаваха важни новини – на ухо, от приятел от роднина и се предупреждавахме взаимно. И пълзяха слухове всякакви…

Затова двете аварии в Чернобил и Фукушима са несравними. В единия случай имаме власт, която се опитва да скрие мащабите на аварията и излага на риск населението си. В другия имаме власт, която сама определя като най-високата 7-а степен аварията в централата си, без да има замърсяване и опасност в такива мащаби, като в Чернобил.

Иван Бакалов

Адрес на статията
Етикети: , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

  1. Tova puk ne e viarno. Neoliberalizmut i skorostta s koiato ni e zasilil pravo v stenata ne sa nikak po-malko opasni ot tova, koeto beshe predi i koeto beshe v opredelen kontekst. Nastoiashtata katastrofa funkcionira po absoliutno analogichen nachin, otnachaloto daje otkazvaha da govoriat za katastrofa, a posle kolko vreme im beshe neobhodimo, za da priznaiat nai-nakraia, che katastrofata e ot 7 nivo, koeto e nai-visokoto i koeto e sushtoto kato na Chernobil. Osven tova onova na vremeto, niamashto nishto obshto s komunizum, si imashe protivnik, dokato nastoiashtata sistema prakticheski niama. Da ne govorim, che izpolzvanata v Iaponia tehnologia e s puti po-opasna ot chernobilskata, zashtoto iaponskite suedinenia imat v stotici i hialiadi puti po-dulug jivot. Taka che podobna evtindjoska parvobitna pro-kapitalisticheska propaganda e sram i pozor za pretenciite „bez logo“.

  2. :-)))

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*