Издадоха още една книга на Илия Троянов – Стичането. Пътят към всички култури

Най-големите реки носят най-подвеждащите имена. Географският канон гласи, че изворът, който е най-далеч от устието, е точката на произход на реката, а цялото ù протежение носи едно-единствено име. Ала никоя голяма река не би достигнала океана, без да бъде захранвана от притоците: потоци, ручеи и рекички, които се стичат с нейното течение, като често носят със себе си повече вода, наноси, минерали или риба, отколкото първоизворът. С времето голямата река достига до океана, изворът тогава вече не е повече от смътен спомен; течението е било определено от множество стичания по пътя му. Ала официалното име на реката скрива истината за нейния състав; докато картончето с името преминава в легенди и речници, потеклото на стичанията остава невидимо. За да се разбере истинската идентичност на реката, трябва да набележим точките на стичането, да изследваме динамиката на добавяне и обнова, която се разиграва при смесването на водите.

Нашата история, регулирана от понятия с единичен и чист произход, е точно толкова картографско изобретение, колкото е голямата река. Като приема определена нейна перспектива да представлява формата и същността на културата, тя погрешно взема снимката на реката за нейното пълно протичане. С времето културните постижения биват дотам стабилизирани в публичното съзнание, че да бъдат преподавани в училище, а противоборствата на тяхното развитие да бъдат забравени. Стичанията на всяка култура биват прикрити и еднородният мит на първоначалата бива положен на тяхно място. Вместо множеството минали времена, създали нашето настояще, ние си слагаме тъмните очила на амнезията и виждаме едно-единствено минало. Извънвремевата стабилност на нашата култура гарантира сигурността на нашата идентичност. Ето защо следва да съхраним чистотата на културата си срещу примесите на Другия. Чрез кръгов аргумент, при който съвременната политическа цел оформя собствения си фон, това единно Минало бива утвърдено като свидетелство за уникалността и превъзходството на определена култура или нация. Въпреки че глобализацията сега е представяна като тържество на многообразието, господстващите елити от всяко племе продължават да определят културите чрез противопоставяне едни на други. В последна сметка хибридът застрашава стабилността на обществото и държавата, подкопава евангелската истина за “един народ, една нация, една култура”.

Адрес на статията
Етикети: 
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. http://video.bgnes.com/view/19893
    Илия Троянов: Създадохме перманентната криза

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*