Либийското въстание – Социалният облик на бунта

 

Възрастови особености

Гръбнакът на въстаниците, според наличните сведения от фронта, е съставен от млади хора („шабаб“). Сред либийската младеж най-многобройни са категориите на безработните и учащите. От една страна в Либия безработицата е 30% – нивото на Голямата депресия в САЩ – и основната маса безработни са именно младежите. От друга, град Бенгази, столицата на бунта, е голям студентски център. Затова не би било грешка да се каже, че въстанието е предимно младежко, като най-значимите групи в него са безработните и студентите. Наред с това, в масовите протести и демонстрации е участвало вероятно цялото или почти цялото население на големите въстаналите градове.
Регионални особености, градско въстание
Въстанието обхвана всички големи провинциални центрове, двата най-гъсто населени града след Триполи – Мисрата на запад (500-600 хиляди души) и Бенгази на изток (700 хиляди-1 милион души), но не и столицата, където изглежда Кадафи притежава известна популярност. Накратко, наблюдаваме бунт на провинцията срещу столицата, в която се преразпределят петролните печалби.
Разнокласово въстание
Във въстанието участват представители на дребната и средна буржоазия, която използва наемен труд, мениджъри и други експлоататорски групи. Можем да очакваме, че след победата на въстаниците представителите на низшите социални групи ще започнат да действат автономно от буржоазията, както става сега в Египет и Тунис, където непрекъснато избухват стачки и бунтове.

Фабричен пролетариат

Класическият фабричен пролетариат в Либия – това са чуждестранните работници от Египет, Тунис, Черна Африка, Източна Азия и дори от Европа. Те са многобройни, по различни оценки наброяват от 200 хиляди до 1 милион, което е огромна цифра спрямо либийското население (едва 6 млн. души). Неучастието на този пролетариат във въстанието е един от най-значимите провали на бунтовниците. По същата причина се провали въстанието в Бахрейн: опозиционните лидери призоваха към всеобща стачка, но 500-те хиляди гастарбайтери не подкрепиха революционното движение, защото нямат никакъв интерес да се бунтуват в чужда страна, в която са парии. Другояче би било, ако им бяха предоставили равни права с местните жители – гражданство или безсрочно право на пребиваване. Затова пък в Египет, където фабричният пролетариат се състои предимно от египтяни, но също е зле платен, участието на работниците във въстанието и масовите стачки си казаха тежката дума. Постепенно, парализирайки икономиката, работниците принудиха Мубарак да се оттегли. Друг въпрос е, че от ситуацията комай се възползва египетската армия.
По този начин, една от важните поуки от арабските въстания е, че без съюз между чуждите работници с местните трудещи се, нещата отиват на зле. Единствено социална революция обаче е способна да отчете и приеме интересите на гастарбайтерите. Буржоазната идеология в това отношение само пречи на победата на въстанието, понеже не предлага нищо на чуждестранните работници.
Началото на революцията
Въстанието пламна по почти цялата либийска провинция, стигна до предградията на Триполи, към него се присъединиха много армейски части, макар че скоро войниците зарязаха оръжието и се прибраха у дома – малцина останаха в бунтовните редици.
След това настъпи пауза. Верните на режима на Кадафи контрареволюционни сили се окопитиха, прегрупираха и поведоха контранастъпление. Очевидна е допуснатата от въстаниците грешка: те забавиха темпото, докато трябваше незабавно да прехвърлят сили към Триполи, за да смажат стъписания противник в бърлогата му.

Война и въстание

Въстаническата армия, създадена от ентусиазирани, зле обучени и недисциплинирани доброволци, не може да противостои на редовна войска в открит бой. Печелившата тактика на въстаниците са асиметричните действия. Не е случайно, че либийските бунтовници лошо воюват на открита местност и в малки селища, но доста добре се справят в градски условия. Затова тъкмо урбанизираните райони трябва да се превърнат във вълчи капани за контрареволюционните части: те могат да дебаркират в тях, но няма да се измъкнат.

Социални преобразования

Социалната революция означава повсеместно и пълно изземане на имуществото в полза на народа; поемане на предприятията от събрания на трудовите им колективи и подотчетни им оперативни съвети; преход на цялата инфраструктура в ръцете на териториалните събрания и подотчетните им съвети; формиране на градски, регионални и други съвети на делегати от предприятия и общини. Цялото имущество, складове, промишленост минават под контрола на сдружения на териториални и производствени събрания и съвети. Новият обществен строй е длъжен незабавно да създаде равни условия за всички жители, мъже и жени, да им даде право на глас в народните събрания, да не остави нито едно семейство без материална помощ, да се погрижи и облекчи страданията на гладните и болните. Хранителни продукти, медикаменти, облекло и всичко друго от първа необходимост трябва да се разпределя справедливо по решение на народни събрания, а не да се продава. Всички транспортни и военни средства трябва да постъпят в разпореждане на съветите и да се използват за обществени цели. Някои от посочените мерки са взети в столицата на въстанието, Бенгази, но това далеч не е всичко. Нека не забравяме, че трудностите на борбата ще се отразят лошо преди всичко върху бедните градски жители, които не разполагат със запаси, затова тежестта на мизерията може да ги отблъсне от въстанието, да се разочароват. Затова във въстаналите градове не бива да остават богати и бедни, всички излишъци следва да се конфискуват от по-заможните и равномерно да се разпределят след населението.

Интернационализъм

Заради провокации на расисти, както и поради слухове за чужди наемници сред защитниците на режима, в Либия са регистрирани нападения срещу гастарбайтерите. Заради това, както и заради нежеланието на чужденците да се включват в чужда на тях борба, стотици хиляди наемни работници напуснаха страната, а тъкмо те съставляват значителна част от фабричния пролетариат в Либия. В резултат на което спряха предприятията, например тези от хранителната промишленост, както и транспортните звена, които доставят продоволствие в градовете. Чуждестранните наемни работници с право не смятат тази борба за своя, тъй като революцията нищо даже не им обещава. Това е още една грешка, защото гастарбайтерите представляват една колосална разгневена маса, незаменим трудов и военен резерв на революцията. Без тях въстанието е загубено. Но ако революцията застане и на страната на техните интереси, Либия от мащеха може да стане нов дом за всички тези хора. Така и би постъпила една социална революция: гастарбайтерите незабавно получават наравно с местните всички права, сред които добро жилище и човешки условия. Така бившите парии и фактически роби стават свободни и пълноправни членове на самоуправляващите се колективи. Важното е да имат възможност за избор – да останат в страната колкото пожелаят, да я напуснат, да повикат своите семейства и да се заселят завинаги в нея. Те ще получат възможност за развитие на родната си култура и език. Само тогава мнозина от тях ще се превърнат в твърди привърженици на революцията и нейни най-несломими бойци.

Интернационал на съветите

При сегашното Либийско въстание, повечето държави от Запада и Арабския свят симпатизират на въстаниците. Социалната революция няма да предизвика същото. Напротив, върху нея ще се изсипят ниагарски водопади от лъжи и клевети. Няма да ѝ се притекат на помощ, а ще се опитат да я задушат – както стана превантивно в Бахрейн, където влязоха войските на Саудитска Арабия, за да защитят застрашените си интереси. Както виждаме, управляващите класи с лекота жертват целостта на някоя страна, когато съзират заплаха за властта и портфейла. Но за щастие съвременните революции не пламват самотни. Неизбежен и необходим етап на социалната революция ще стане бързото обединение на всички сили на поддръжниците на самоуправляващите се работнически съвети във всички въстанали страни, вследствие на това – спешно прехвърляне на въоръжени революционни отряди в най-опасните региони, без оглед на националната принадлежност на помагащите и нуждаещите се от помощ. През необхванатите от въстания райони ще се пробият коридори, ако това бъде нужно за консолидация на революционните сили. Държавните граници ще бъдат пометени, националният (държавен) суверенитет – унищожен. Навсякъде, където е възможно, ще възникнат непартийни събрания-съвети, изградени отдолу и намиращи се помежду си в отношения на доброволно сдружение. Така структурирани, нещата ще станат основа за новия свят без граници, без наемен труд, без собственост, без държави.

Михаил Магид
руски независим публицист, анархист

превод Николай Теллалов

Адрес на статията
Етикети: 

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. Какви социални преобразования бе? След бунта идват африканските седесари, Сорос, USAID, СБ, МВФ, СТО, ЕС и подобни и се почва приватизация, дерегулация и унищожаване на държавата в полза на западни инвеститори. Да не мислите че НАТО бомбардира за организиране на съветска република или на анархистка комуна? А тия младежи дето се бият едва ли една книга са прочели през живота си, а ония които са чели политически книги 99% са чели демократичните мозъчни промивки на мрежата от мозъчни тръстове.
    Трета световна война се задава господа. Много смърт иде!

  2. Тезата на автора по отношение на „социалните преобразувания“ е в сферата на пожеланията, обърни внимание, казва „трябва това – онова“, а не, че е направено.

    Тия „африканските седесари“, са все бивши кадафисари…:-)))

    Ако нещата тръгнат по твоята прогноза, Кихано, младежите няма да имат друг избор освен да обърнат оръжията срещу „новите“, които ще сменят Кадафи и срещу Запада. Той Запада неслучайно сега не ще да ги въоръжи и ги е оставил да се бият с фунийки срещу танковете на Кадафи.

  3. Напълно дезинформираща статия, избягваща казването на истинската ситуация в страната…особено за Либия. Каква революция какви 5 лева и каква безработица в Либия бе хора….явно не сте били там а го сравнявате с Египет…..8 години съм бил там и съм сигурен че ставащото не е от гражданско недоволство!!! От 1200 долара средна заплата ще видите какъв ужас ще настъпе след като великата капиталистическа демокрация навлезе и окупира петрола!!! Въстание – пълен смях!!! Война за ресурси, както е до сега в света от както има общества!!!

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*