Училището – няколко гледни точки

Ученикът за училището

Абе отвреме-навреме е яко. Става шоу. Бъзикаме се с някой от нас или с някой учител.

Иначе е тъпня. Не знам за какво са го измислили – човек може да научи повече неща от Интернет. И по-интересни.

Какво като в Интернет няма учители – малко от тях стават за нещо. Повечето само гледат да си изпеят урока. Наистина по-добре е да ти го разкаже някой, ама поне да е нещо забавно, а не колко километра е дълга река Мисисипи или коя година била битката при Клокотница. Ако питаш мен половината работи нямаше да ги уча. То аз не влизам и в час де – какво да правя там?

Защо ходя на училище ли? Ще стана студент, ще ходя на бригади… После ще видим, ако не мога да остана там, ще работя нещо. Каквото дойде – нали ще съм учила. Еми малко пари ще са, ама кво да направим – за толкова учене толкоз.

Не ни възпитават в училище. На какво да ни възпитават – ние всичкото си го знаем. Животът ни учи нас. Който е тарикат е богат. Бедните духат супата. Цепиш ли се от колектива, ти го нацепват колективно… Пък и кой да ни възпитава – тия са мизерници, за по 200 лева се правят на маймуни. Мъчно ми е за тях, не трябва да е така… ама кво да се прави?!

Родителят за училището

Някои казват, че децата ходят на училище, за да научат нещо. Не е вярно. Децата ходят на училище, за да не стоят у дома.

Аз работя по 8 (или повече) часа на ден, пътувам по 2 часа до работното си място, шетам у дома, гледам телевизия и се храня. Няма как да отделям достатъчно време, за да науча детето да бъде човек, как да се държи с останалите, как да се разбира с тях. Нямам време да го уча кое е правилно и кое е вярно в тоя живот.

Затова държавата е създала училището. Там тя събира децата и се грижи за тях. Опитва се да ги възпитава, да ги научи кое е правилно и кое не. Трудно е, децата са все по-разглезени – все по-малко време имаме да се занимаваме с тях. Знаете ли колко хора познавам, които са оставили децата си по една или друга причина да растат сами: единият – разведен, другият – в чужбина… А и много от учителите не са стока.

Но все пак, научават децата на разни работи. Да четат и пишат, да смятат. Къде е България, кои са Ботев и Левски. Като порастнат им дават занаят в ръцете. Или ги учат да станат студенти. Все хубави работи.

В какво ги възпитават ли? Ами не знам точно – да се разбират, да не се карат, да слушат. Но то не може все държавата, ако не ги възпитаваме у дома, нищо няма да стане. А не ни стига времето. И хората станаха лоши – как да го възпитаваш, като гледай какви ги вижда по улиците… Ама тва е положението, ще се оправяме както дойде.

Учителят за училището

Училището, умира. Не сме ние виновни, не е и държавата. Държавата никога няма да го унищожи, тя има нужда от училището, за да пресъздава себе си.

Ето например колегите по история. Че и по литература. Че и по другите хуманитарни науки. Те преподават на децата общо минало, обща култура, обща територия. От всичко това в главите на децата не остава почти нищо освен факта, че имат общо минало, обща култура, обща територия и най-вече – общи интереси. И че всички те са изразени в държавата. Държавата има нужда от това, за да оправдае съществуването си. И до последно не би се лишила от него.

Да, аз нямам общ интерес с българските милионери. Моят интерес е да вземат да ни върнат милионите, които са ограбили. Но това никога няма да влезе в учебната програма. В учебната програма ще се прокара техният интерес – нещата са наред и като построим гражданското общество ще станат идеални. Това преподаваме на учениците днес.

Защо умира училището ли? Защото националната държава умира. Как да преподаваш общо минало на деца, чиито родители скитат по света, за да ги хранят, и чиято мечта е да заминат в „нормална страна“? Как да имаш авторитет, когато държавата ти плаща по-малко, отколкото хубава десетокласничка може да изкара при някой богат чичко? Как да държиш ключа към знанието, когато Интернет знае повече от теб, а по телевизията говорят толкова глупости, че твоите думи се давят в потоците кал?

Времената се променят, училището също трябва да се промени. Но тези простотии, които правят в министерството, не водят до нищо добро. Назначиха директорите за собственици, наредиха ни да воюваме помежду си за работното място, да се правим на маймуни, за да вървят децата след нас… и то за смешни пари. Нищо хубаво няма да излезе от това.

Анархистът за училището

Въпросът за образованието и възпитанието на хората е от изключителна важност за свободното общество. Човек, научен да уважава и отстоява свободата, трудно може да бъде поробен. Затова едни от най-известните анархисти като Себастиан Фор и Франсиско Ферер са посветили живота си на теорията и практиката на свободното образование. Ботев настройва калоферци срещу себе си с речта си по случай 24 май, а Шейтанов изхвърля собственоръчно къса бележника си в протест срещу училището. И в наши дни много хора виждат образователната система като фактор за оформянето и запазването на съвременното общество и работят по създаването на нейни алтернативи.

Ако попитате хората защо децата ходят на училище, ще ви извадят три аргумента: за да получат професия, знания и възпитание. Но само единият е на място.

Училището не гарантира добра професия – дипломата помага, ако имаш връзки, но не ти дава хляба в ръцете. Занаятът „се краде“, както е било още „по турско“. Училището ти дава само минимумът знания, за да те вземат за чирак в съответната фирма. Професиите все-повече се специализират. Съответно времето на децата, преминало в зазубряне на маса „общообразователни“ факти, става все по-безполезно.

Училището не дава и научни познания – то занимава учениците с глупости. Несвързани и изсушени факти, които влизат в главите им заради оценката и изфирясват оттам няколко дни след изпита. Нещата, които децата прочитат в Интернет са им по-интересни, по-достъпни и по-ефективни. Животът сам избира каква част от „научните знания“ да остане в ума на детето и тя е несравнимо малка с усилията, които то е положило, за да ги назубри.

Училището възпитава роби – това е единствената функция, която то изпълнява сравнително успешно. Детето се учи да слуша, да работи и да не иска повече, отколкото му е казано, че му се полага. За него висш авторитет е „учебникът“, „учителят“, „директорът“ – все неща, които са поставени и утвърдени от държавата. За възрастните висш авторитет са „законът“, „учените“, „полицията“.

Държавата не възпитава детето – възпитанието предполага обяснение и убеждаване. Тя го дресира, като санкционира неправилното поведение и награждава правилното. Така детето се научава да си знае мястото сред останалите и да не им пречи да живеят както са живели досега. Как живеят едните и другите – всички виждаме.

Казват, че няма какво да се направи. Но когато учителите се вдигнаха на протест преди няколко години, държавата направи нещо. Назначи пари за всяко дете и принуди учителите да се правят на маймуни, за да привлекат децата в своя клас. Така училищата получавали свобода. Свобода получиха директорите – да разполагат с училището като със своя собственост. Свобода получиха родителите – да си изпратят детето в онова училище, което ще им осигури максимално свободно време. Свобода получиха децата – да влизат в час или да пиянстват по градинките. Но нито учителите, нито родителите, нито децата са свободни да избират какво и как да се преподава.

А може да се направи много. Може да се направи революция. Но дори без да стигаме дотам, можем съществено да подобрим нещата. Може учителите да избират директора на училището – това ще премахне деспотизма, който ги превръща в машини за водене на деца и правене на пари. Може всяко училище да преподава различен материал в координация между родители, учители и ученици – така всеки би имал възможност да учи каквото и както намери за добре. Може лесно да се създаде и единен критерий за качеството на образование, макар че според мен той би бил ненужен и дори вреден. Но най-важното е, че може ако нещо не работи, хората да го променят според нуждите си. Така образованието би било по-полезно и в професионален, и в общообразователен, и в етичен план.

Но държавата няма да позволи всичко това. Защото би отнело ролята ѝ на единствен ментор на познанието – нещо, от което тя все още има нужда, докато не се е превърнала окончателно в колония на корпоративната империя. Тогава образованието на хората може да бъде функция на медийните корпорации и този разговор да изглежда по друг начин… но ако искаме по-добър живот, трябва да го вземем сега.

  • .За всеки ученик държавата плаща на съответното училище 1300 лв.
  • Директорите назначават учителите по свое усмотрение. Министърът назначава директорите.
  • На въпроса „Подготвя ли училището децата за живота?“ 72% от родителите са отговарят с „Не“
  • Половината петокласници, близо 3/4 от осмокласниците и 86,23% от единадесетокласниците смятат учебниците за „идиотски“
  • 50% от децата признават, че семействата им трудно са намерили пари, за да ги купят, ако изобщо са ги купили.
  • 37 на всеки 100 деца ходят на частни уроци по школски предмет.
  • С книга в ръка прекарват свободното си време 27,49% от петокласниците. В VIII и XI клас процентът е 13,02% и 17,99%.
  • Между 53% и 65% от децата нямат достъп до безплатен спорт. 5% от петокласниците, 20% от осмокласниците и 40% от единадесетокласниците са редовни пушачи.
  • Като почитател на алкохола се определя всеки 13-и петокласник, над 1/3 от осмокласниците и повече от половината единадесетокласници.

Златко Костадинов

Адрес на статията
Етикети: 

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Много добра статия!

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*